Културното наследство е огромен ресурс за развитието на градовете, включително на малките населени места. То може да бъде използвано при стратегическото планиране на регионите. Защото има потенциал да се превърне в част от жизнената среда на модерните градове. Това заяви зам.-председателят на групата "Обнови Европа" в Европарламента Искра Михайлова по време на организираната днес от нея онлайн дискусия: "Културното наследство в бъдещето на Европа".
В центъра на дебата бе ролята на библиотеките в дигитализацията и популяризирането на културното наследство. Всички доклади, презентации и предложения ще бъдат внесени в Конференцията за бъдещето на Европа.
Културното наследство е споделена ценностна система, която стои в основата на обединена Европа, каза Михайлова и подчерта, че културното наследство има изключителна роля в новата стратегия на растеж на ЕС - Зеления пакт, както и в дигиталната трансформация.
Културното наследство намира своите измерения в енергийната ефективност, дигитализацията и новото устройство на градската среда - новия европейски Баухаус. Културното наследство е близко до европейските граждани, то дава национално и европейско самочувствие. Неговото опазване е важно, защото то е в ресурс за развитие, каза още Искра Михайлова. И допълни: "Това не е тема за запазване на миналото, а за формиране на бъдещето. Тема в която дигиталната трансформация е основа за разкриване на висококвалифицирани работни места, вектор за развитие на регионите чрез ролята на Европа като туристическа дестинация № 1".
В момента туризмът формира 415 млрд. евро годишно Брутен вътрешен продукт на ЕС. Той дава работа на 15 милиона европейци.
Културните индустрии оживяват и пълнят със съдържание идеята за нов, по-близък до човека Европейски съюз. Културното наследство дава памет, съхранява на традиции и занаяти, които могат да предложат решения за природосъобразни практики, които да обогатят Зеления преход, категорична бе Искра Михайлова, допълвайки, че така културното наследство става е част от принципите на кръговата икономика.
Проект на Българската библиотечно-информационна асоциация за създаване на платформа, съвместима с европейските библиотеки, представи Анета Дончева, председател на асоциацията и преподавател в СУ "Св. Климент Охридски". Проектът е включен в Плана за възстановяване на страната ни. За реализацията му са предвидени 67 млн. лв., които ще бъдат разпределяни чрез Министерство на културата. Платформата ще съдържа дигитализирани фондове на музеи, библиотеки, Националната филмотека, БНР, БНТ, БТА и Държавна агенция "Архиви". Проектът предвижда и обучение на граждани.
Два-три пъти се е увеличил достъпът до цифрова среда по време на пандемията, каза Дончева. И подробно представи нарастващата социална роля на библиотеките. Сред предложенията на Българската библиотечно-информационна асоциация е реализацията на социално приобщаващата библиотека. Това означава препроектиране на библиотечните услуги и изнасянето им извън стените на институцията, включително чрез оформяне на външни пространства. Идеята е да има и специално обучение на хората за по-пълно самообслужване с дигитализираните фондове.
За съжаление, проектите, свързани с културното наследство и културните институти в Плана за възстановяване са под 1 % - 0,005 на сто, каза Искра Михайлова.
Спаска Тарандова, представител на "Глобални библиотеки", даде още примери за новата социална роля на библиотеките и съобщи, че те вече активно се включват в борбата с фалшивите новини. Още преди 2 години обучение по темата са преминали над 960 библиотечни специалисти. Следващата цел на организацията е реализирането на семейна дигитална грамотност.
Културното наследство ще е основен акцент в Конференцията за бъдещето на Европа, заяви президентът на АЛДЕ Илхан Кючюк, който ще е един от докладчиците на най-важния за ЕС форум. Културата не е лукс, каза Кючюк и акцентира върху идеята за ново културно споразумение, което да постави културното наследство в основата на европейския проект.
Димитър Копаров, докторант в СУ с тема доктурантурата си "Социализацията на културното наследство като фактор за развитието на българските градове" заяви, че културното наследство се превръща в актив на градовете и регионите. И попита дали това ново схващане ще промени начина, по който ще разглеждамве този актив в България.
За паметниците на културата ще има програмен период, съобщи Искра Михайлова. Тя информира, че средствата са по структурните фондове на ЕС и ще бъдат осигурени за периода 2022-2027 година.
