След протстите на специалистите по здравни грижи правителството обяви, че отпуска допълнителни пари за сектра. С тях бяха повишени цените на някои педиатрични клинични пътеки, вдигнаха се и субсидиите за спешните отделения. Ще се решат ли проблемите в здравеопазването по този начин и кои са горещите теми в сектора, по които трябва да се взимат незабавни решения, попитахме д-р Нигяр Джафер. Тя е зам.-председател на Комисията по здравеопазване в Народното сбрание.

 

Българските пациенти са сред най-късно диагностицираните в Европа. Освен това те плащат и най-много от джоба си за лечение. Системата на здравеопазването ни е лоша и трябва да се коригира. Когато нямаш профилактика, когато нямаш скриниг за ранна диагностика, пациентът бива лекуван в много късен стадий. Получава скъпо и тежко, болезнено лечение без съществен ефект. Модерните здравни системи залагат на скрининг. Защото скрининговите методи са тези, които са лесно достъпни. Те са евтини и откриват заболяванията преди тяхната клинична проява. Преди пациентът да има блока и да страдание. Ето защо трябва да се върви в посока към създаването на национална скринингова програма, особено за онкологичните заболявания.

Има три форми на рак, които всички напреднали страни скринират, вследствие на което на открития рано рак се предлага лечение и дори дефинитивно излекуване на пациентите. Това са рак на гърдата, рак на маточната шийка и рак на дебелото черво при двата пола. Ето акценти, ето посоки, по които трябва да се работи. И екипът на МЗ, експертите трябва да обединят усилия. Има много важни теми и проблеми, които бяха маркирани от самите работещи в системата на здравеопазването и от самите пациенти. На тях трябва да бъзе намерено решение. Някой спомня ли си всъщност, по кой здравноосигурителен модел ще работим? Защото преди 10 месеца екипът на министър Кирил Ананиев предложи два здравноосигурителни модела. На блиц контрол, когато го попитахме, кой от двата модела се избира, след като групите работиха по тях, той отговори, че ще има трети модел. Впоследствие беше лансирано, че се разсъждава в посока на четвърти такъв. Ето ви въпрос, който трябва час по–скоро да бъде изяснен. И ако експертния потенциал на Министерство на здравеопазването не позволява, най-накрая да се презентира един от моделите, по който да започваме да работим и евентуално да търсим законодателно решение.

Остава открит въпросът със заплащането на медицинските сестри. ЕК прогнозира, че само след 6-7 месеца в Европа ще има нужда от още 970 хиляди медицински специалисти, от които около 500 хиляди ще трябва да са медицински сестри. Това са потребностите на Европа, а дали в България някой знае, ние от каква нужда от медицински специалисти имаме? Няма отговор на този въпрос.

Открит остава проблемът със специализацията на младите лекари. Имаше преди дни един форум, в който много парадоксално институциите поставиха въпроса за повече пари, за това как се дават повече средства. Младите колеги бяха категорични и казаха: "Не ни интересуват само парите. Нас ни интересува средата, в която работим. Екипите, в които се обучаваме, нашата перспектива за кадрово израстване". Те вдигнаха нещата две нива по-високо, като ниво на разсъждение, отколкото чиновниците в институциите.

Многократно сме повтаряли, че наливането на средства в една продънена система няма да доведе до резултат. Ние настояваме за драстична реформа в системата, с промяна на здравноосигурителния модел, с яснота по приоритетите в системата, с абсолютен протекционизъм по отношение на човешкия ресурс. Съвсем скоро ще бъдем изправени пред ситуацията да можем да прилагаме най-високите технологии, защото медицинската наука е открила как да лекува нелечими до този момент заболявания, да имаме иновативни медикаменти, да имаме най-съвременна апаратура, а да няма хора, които да работят и да прилагат тези технологии. Ето ви един абсурд и час по-скоро трябва да се реши този проблем. Не само по отношение на лекарите, но и по отношение на медицинските специалисти, на сестри, на акушерки, на лаборанти, на кинезитерапевти.

Отново протести доведоха, до опити да се гаси пожар. Беше ясно, че клиничните пътеки в педиатрията от години са най-ниските, вследствие на което младите лекари нямаха мотивация да избират тази специалност. Ясно е, че имаше проблеми в пулмологията и трябваше след протести да се стигне до повишаването на тези цени. Няма лошо в това, разбира се. Проблемът не е в повишаването на една или друга клинична пътека. Ние пак призоваваме за цялостна визия за развитие на системата, за преразглеждане на модела. Защото проблемът явно е системен. Категорично липсва връзка между различните звена в системата. Например, между извънболнична помощ и болнично лечение, както и в системата за палиативни грижи. Какво става с пациент, който е изписан след инфаркт или инсулт? Остава абсолютна грижа само на семейството.

Известно е, че в местата за долекуване отива финансов ресурс, който е непосилен за почти всички български семейства. Промяна на здравната вноска не е на дневен ред. Остава въпросът дали средствата, които имаме в системата, се харчат достатъчно разумно и прозрачно. Ние смятаме, че конкуренцията между повече каси ще доведе до по-добър контрол. Настояваме от години за електронно здравеопазване. Ако всеки от пациентите с електронната си карта идентифицира своето присъствие, изследванията, които са му правени, лечението, което му е изписано, нещата ще бъдат по-лесни за контрол и от страна на пациента, и от страна на институциите.

Една електронна рецепта, например ще реши много проблеми, включително въпросът с паралелния износ. Това е един огромен проблем в системата, защото се оказа, че българските пациенти са ощетявани за сметка на други, въпреки че паралелния износ е напълно законен. Има много още теми, върху които трябва експертни групи да работят и ние призоваваме за обединение на експертния потенциал на всички политически сили, особено системните, които са в парламента, за да може да се търсят решения, а не да се търсят оправдания.