Придобилите специалността млади лекари ще трябва да работят в определени от държавата болници, ако задължителният им стаж е бил платен от бюджета. Това предвиждат промени в Наредбата за придобиването на специалност в системата на здравеопазването. Промените са и част от стратегията на министър Кирил Ананиев за справяне с недостига на кадри в лечебните заведения. Ще доведе ли до желаните резултати новият модел и ще бъде ли решен окончателно кадровият проблем в здравеопазването? Отговорите търсим със заместник-председателя на НС и член на Комисията по здравеопазване д-р Джафер в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“.
Водещ: Д-р Джафер, първо да внесем малко повече яснота за досега действащата система. Промените касаят задължителен стаж, покрит от бюджета. До момента заплатите на специализантите, знаем, се поемат от отделни лечебни заведения. Какви проблеми създава това? Къде се откриват нередности, че се налага промяна?
Нигяр Джафер: Дълго продължи дискусията около това какво трябва да се промени в системата за специализация на младите лекари, а и не само младите, на тези, които са решили да вземат примерно втора специалност и да усъвършенстват своята квалификация. Предложението, което в края на краищата вече е обнародвано, което много дълго стоя за обществено обсъждане, беше отменяно много пъти, вече е факт. Очаква се, поне екипът на Министерство на здравеопазването очаква да има по-благоприятно развитие по отношение на преодоляване на дисбалансите в разпределението на медицините специалисти. До този момент лечебните заведения, въз основа на договорни отношения, разбира се, изплащаха заплащането за специализацията – това всъщност означава положен труд, за тяхното обучение в базите на съответните лечебни заведения, заплащане. Оттук нататък всъщност има връщане към една много по-предишна система на специализация, когато държавата обезпечаваше това обучение, тази специализация, но пък имаше разпределение. Това е беше във времената, когато държавата регулираше всичко преди 30-ина години. Дали ще има ефект от предложената мярка – предстои да видим. Аз мисля, че трябва да признаем, че държавата има право да въведе регулация. В момента ситуацията е толкова тежка, че ние имаме по няколко съседни области, в които няма нито един специалист по определени специалности – например ревматолози, хематолози, алерголози. И ако смятаме, че това все пак са някакви по-тесни специалности, има липса дори на широки специалисти като педиатри, анестезиолози. Тоест отдавна този тип регулация не работи, просто поради факта, че нямаше такъв тип регулация. Ето защо, сега Кирил Ананиев реши да предприеме стъпка в обратната посока. Аз мисля, че има благоприятно отражение. Не трябва обаче да се очакват чудеса. Има още много, много неща, които трябва да се променят в системата, така че лекарите, завършващи в България, да остават в България. В момента сме изправени пред глобалния проблем за това, че има нужда от медицински кадри. Впрочем ЕК в един свой доклад, след един свой проект, отбелязва, че през 2020 г. очакваният недостиг на медицински специалисти само за Европа ще бъде около 970 хил., от които 250 хил. недостиг на лекари и около 500 хил. медицински сестри. Разликата остава за друг тип медицински специалисти. Ето защо е нормално да се очаква и лекарите, и сестрите да се движат по посока на заплащането. От източните страни нашите лекари и специалисти отиват да работят в Германия, във Франция, в Англия. От тези страни пък медицинските специалисти отиват в скандинавските страни, където е по-добро заплащането, сравнено с техните държави. От скандинавските страни предпочитат да отидат зад океана, в САЩ, в Каната – това е процес, който не може да бъде спрян. Това е част от глобализацията на света. Търсенето на медицински кадри ще се задълбочава, защото демографските показатели показват, че ще има много, много повече потребност от обгрижване на населението, от грижи за възрастни хора с много заболявания, свързани с увеличаването на продължителност на живота и т.н. Много са факторите, които влияят.
Водещ: Да изчислим един друг момент, според наредбата, размерът на месечната субсидия, която всеки специализант ще получава, в общия случай говорим за две минимални заплати, за по-дефицитни специалности – и три. Имайки предвид данните, които Европейската комисия прогнозира, грубо колко пари ще бъдат необходими, за да се запълнят кадровите дупки към този момент?
Нигяр Джафер: По време на разискване, което беше проведено в рамките на тази седмица в Народното събрание, поставихме този въпрос на министър Ананиев. За да се даде отговор на този въпрос, ние трябва да знаем колко всъщност са дефицитните специалисти по дадени специалности, които имат затруднение и липса на кадри. Въобще необходим е анализ на ситуацията. Аз се съмнявам, че има такъв анализ. Въпреки всичко най-вероятно в рамките на бюджета, който ще бъде приет само след няколко месеца, ще видим какво планира Министерство на здравеопазването съвместно с Министерство на финансите, разбира се. Трябва да има много сериозен анализ колко са липсващите кадри, по кои специалности, в кои области, за да се направи такъв финансов разчет. Ние отново поставяме някак каруцата пред коня. Трябва да се направи такъв анализ, оттам нататък да се плануват финансовите средства. В момента няма такава яснота. Предполагам, ще че бъдат планирани едни средства, които, дали ще останат в повече неизползвани, или няма да стигнат – няма други варианти. Никой на този етап не може да даде такъв отговор, просто защото няма анализ за това колко специалисти в момента са необходими на България по дадените специалности. Друг е въпросът, че сериозните държави, чрез своите институции, правят анализи в следващите 5 години, 10 години да може да се планира учението, да може да се планира специализацията по направлението.
Водещ: Всяка една засегната страна ще се съгласи, че проблемът с кадрите у нас е налице, но знаем причините за част от тези проблеми са ниско заплащане, недобри условия на труд, дори агресията. Как сегашните промени, за които говорим, ще преборят трайно и тези проблеми?
Нигяр Джафер: Абсолютно резонен въпрос. Скоро присъствахме на една дискусия, организирана от вестник, във връзка с лекарите, на които вярват българите. Там младите колеги поставиха много сериозно въпроса за това какво трябва да се промени, за да предпочитат да работят в България. Те поставиха много остро въпроса, не само финансов, даже не, предимно финансовият проблем, проблемът, свързан с тяхното професионално израстване, проблемът с отношението в екипите, в лечебните заведения, атмосферата, в която работят, отношението към тях от страна на обществото, разбира се, и пациентите. Необходимостта от връщане на онзи респект към лекаря като човек, който е призван да бъде лечител – нещо, което беше забравено. З съжаление, комерсиализацията е в пълен размер и нещата вървят в посока по-скоро наистина към това лекарите да работят повече като търговци, отколкото като лечители и да се чувстват така заради взаимоотношението в системата – нещо, което е предопределено, разбира се, с промените в модела. Ето защо този разговор е много сериозен и той трябва да се води ежедневно. Не периодично, когато има проблем, когато медиите алармират. Не след поредното нападение над екипи, които работят и се опитват да помогнат на своите пациенти, защото това им е работата. Проблемите са много сериозни, не са само финансови. Те касаят организационни въпроси, те касаят начина на функциониране на системата, и разбира се, касаят взаимоотношенията в обществото като цяло. Имайки предвид, че агресията завладява много територии, че езикът на омразата по принцип стана водещ език във взаимоотношенията в обществото – нещата няма как да не рефлектират и в сектор здравеопазване.
Водещ: Действително проблемите са много. Добра индикация е, че все пак има воля за разрешаването на част от тях. Няма ли обаче младите лекари да приемат тези идеи, тези промени като леко ултимативни, имайки предвид, че вероятно ще бъдат разпределени в по-малки населени места? Ще бъдат ли осигурени достатъчно добри финансови условия, така че те да не останат с усещането, че може би тяхното развитие по някакъв начин е стопирано с тези нови промени?
Нигяр Джафер: Да, има и такава опасност, има и такива сигнали. Аз мисля, че е нормално един млад лекар да смята, че някой предопределя пътя му, като му казва къде да бъде разпределен, къде да отиде да работи. Нека обаче не забравяме, че на територията, на която и да е страна, здравеопазване трябва да се предлага не само в столицата. Факт е, че в момента има много голяма опасност. Достът до здравеопазване в нормалните параметри като време за получаваните на медицинска помощ, като достъп до различни специалисти, има само в столицата и в няколко големи градове. Опасността е това да се задълбочава. Точно тези регионални диспропорции са едни от огромните проблеми на дисбалансите в здравната ни система. Няма държава, която да не се опита да регулира тези дисбаланси, да се опитва да ги преодолее. Бих разбрала и разбирам младите колеги, но има начини, наистина, и с участието на местната власт, на регионалните структури, на местните общности да се направи така, че да има практики и да има места, които да бъдат по-приемливи за младите специалисти.
Водещ: Кои са механизмите обаче, по които този проблем се бори в други европейски страни? Има ли нещо, което можем да приложим и у нас?
Нигяр Джафер: Не само за европейските страни. България има добри практики по отношение на прилагане на допълнителни финансови бонуси, на решаване на жилищни проблеми на младите специалисти, на всестранно подпомагане от местната власт, на гласувани от общинските съвети средства, които да бъдат във фонд, които да отиват за привличане на специалисти. Този проблем се задълбочава, както стана ясно, и в европейски и въобще в световен мащаб. Има добри практики и в България. Има и болници, които много отдавна започнаха да финансират само специализацията на специалистите, които са им необходими, но създават и много на брой преференции във връзка с това те да се завърнат и да се чувстват комфортно, защото в края на краищата не могат всички да работят в няколко големи болници, университетски центрове или да са в София. Няма как да се случи това.
Водещ: Кога да очакваме вече доизчстване на параметрите около тези нови идеи и вече яснота в кои лечебни заведения има необходимост от кадри и от какви специалисти?
Нигяр Джафер: Както вече казахме, наредбата е обнародвана, тя е публикувана в Държавен вестник. Оттук нататък се очаква да видим резултатите от приложението й, какъв ще бъде ефектът. Пак повтарям, това е анализ на институциите в подкрепа на Министерството на здравеопазването. Проблемът обаче е, че се очаква по-дългосрочна визия за това какви ще бъдат потребностите не просто след месец-два, а в по-дългосрочен план – след 5, след 10 години. Това е силата на една администрация и на една държавна институция всъщност: да прави прогнози, основно анализи на сегашната ситуация, и да предприемат такива мерки, които да не създават впечатление за пожарогасене, когато имаме много сериозен проблем, за предвидимост и за устойчивост на системата.
Водещ: Да, надяваме се все пак положителните прогнози да се сбъднат във времето. В крайна сметка това е най-важното за всички нас като граждани.
Нигяр Джафер: Всички се надяваме.
Източник: focus-news.net; 26.07.2019
