В бюджета за здраве през 2020 г. ще има с над 400 милиона повече. Ще стигнат ли обаче до пациентите и ще се подобри ли здравеопазването? На фона на започналата бюджетна процедура и предложението за децата да се плаща 1 лев потребителска такса, разговаряме със зам.-председателката на Народното събрание д-р Нигяр Джафер.
В интервю за DarikNews.bg депутатът от ДПС открои основните проблеми и необходимите реформи в здравеопазването и настоя, че пациентите трябва да могат да избират здравния фонд, в който да плащат вноските си.
- Бюджетът на Здравната каса за 2020 г. се увеличава с 450 млн., но това ще доведе ли до по-добро здравеопазване, каквото всички очакват? Може ли с тези допълнителни средства да се решат реално проблемите?
- Бюджетът на НЗОК за 2020 г. отново ще преповтори и препотвърди проблемите, които вече се очертаха. Касата генерира дефицит и това е една ситуация, на която сме свидетели през последните години. При положение, че имаме една каса с мощен монопол, сме свидетели как всяка година устойчиво се увеличава този бюджет с 400-500 млн. и всяка година се повтарят едни и същи проблеми – нарастващи неразплатени разходи на лечебните заведения, ниско мотивирани, слабо платени медицински специалисти, които предпочитат да емигрират извън страната, концентрира се здравеопазването в няколко големи града. След 5 години ще говорим за все по-затруднен достъп, особено в някои райони, защото се оказва, че конституционно защитеното уж право на достъп до здравеопазване ще се окаже химера. 50% от практиките за общопрактикуващите лекари са незаети в някои области, общинските болници са в незавидно финансово положение. Задълбочават се дисбалансите.
- Казвате – имаме една каса с мощен монопол. В такъв случай, може ли предложеният здравен модел от здравния министър Кирил Ананиев да бъде решението. Преди месеци бе предложено всеки да избира в кой фонд да внася здравните си вноски. Забуксувало ли е това предложение?
- Два пъти на големи събития беше представена идеята на екипа на здравното министерство за промяна в здравно-осигурителния модел. ДПС от самото начало защитава идеята за конкуренция. Българските граждани свободно трябва да могат да избират здравния фонд, където да се внасят техните здравноосигурителни вноски и да може да се осъществява контрол. Конкуренцията между повече от една каса ще доведе до по-добра прозрачност и контрол в системата. Идеята на екипа на министър Ананиев ни се струва правилен начин за излизане от сегашната ситуация, но винаги дяволът е в детайлите – това не може да се осъществи без да има единна интегрирана информационна система и електронно здравеопазване. Има и още един липсващ съществен елемент – липсата на остойностяване на труда на специалистите, които работят. Докато тези неща не се направят, няма как да се въведе какъвто и да е нов здравен модел.
Това са видимите пречки, но това е само върхът на айсберга. Най-съществената пречка е липсата на политическа воля да се случи това. Не казвам липса на компетентност, защото има достатъчно експертност от страна на политическите сили, които могат да направят работещ модел. Много е важно дали има политическа воля и дали управляващите са готови да понесат негативите, които неминуемо съществуват при въвеждането на всяко ново нещо. Но вече сме на етап, в който и експертно, и политически, обществото трябва да бъде убедено, че трябва да се предприемат, макар и непопулярни, действия в областта на здравеопазването. И пациентите, и работещите в системата, не харесват системата и искат промяна.
- Като заговорихме за непопулярни мерки, време ли е да се увеличи здравната вноска, но да няма доплащане от страна на пациента?
- Увеличението на здравната вноска е само една от стъпките. В момента един от основните проблеми е, че групите, осигурявани от държавата, се осигуряват на много по-ниска ставка. 24 лева е плащала държавата, например, за пенсионери, деца, учащи и някои държавни служители. Другите внасят много повече. Това е изключително нечестно. Ето защо има други стъпки, които могат да се предприемат преди да се пристъпи към увеличаване на вноската. Има други механизми, има други резерви, които не са използвани. Липсващият контрол води до източването на Касата. Ето още един механизъм, по който могат парите на здравноосигурените да се харчат по-ефективно. Темата, че пациентите доплащат 50%, което е много висок процент при сравнение с 25% в ЕС, показва, че има много работа и в тази посока. Доплаща се за медицински изделия, лекарствени продукти, избор на екип, престой в болница...Тези неща могат спокойно да бъдат покривани от здравните фондове, ако това влиза в договора между пациента и между здравния фонд и да се знае доколко полезни са тези взаимоотношения.
До момента няма избор, Касата изнемогва, защото всяка година и прехвърляме задачи, които са били пряка отговорност на здравното министерство – а тя няма потенциал да поема каквото и да било повече. Миналата година прехвърлихме Фонда за лечение на деца, тази година – медицинските пособия на хората с увреждания. Стигаме до темата, че уж се дават милиони повече, а тези пари вече е ясно къде отиват. А и голяма част от тази сума идва по нормален път - от увеличението на минималната работна заплата, от повишаването на осигурителните прагове, а не че ги дава министърът на финансите или премиерът.
- Смятате ли, че повечето отделени средства все пак ще стигнат до медицинските специалисти и най-накрая ще бъде удовлетворено искането им за по-високо заплащане?
- Още от началото на дебата за повишаването на заплатите на медицинските специалисти, ние твърдим, че министърът на здравеопазването няма механизми, по които да увеличи на всички еднакво заплащането. Министърът може да влияе върху заплащането на частите от системата, които пряко управлява – психиатрична помощ, центрове за хемотрансфузия, спешните центрове, но не и върху тези, които работят в болници и върху извънболничната помощ. Всички са частни структури - няма как със заповед на министъра да се промени нещо, ако сме реалисти. Не съм оптимист, но може повишаването на цените на клиничните пътеки да доведе до по-добро заплащане на някои групи от тези медицински специалисти.
Но освен обществения натиск за повишаването на заплатите, има и друг натиск, който не може да бъде избегнат – напускането и търсенето на препитание другаде. Също така бърнаут синдрома, на професионалното прегаряне, е най-изявен при медицинските специалисти. Акушерката, която беше малтретирала новородено, се оказа, че работи на три места, непрекъснато, не може да владее нервната си система, нито да има нормални реакции, и затова се стигна до онзи ужасен случай. Бърнаут синдромът става все по-типичен за медицинските специалисти и той е само една част от проблема.
- И понеже споменахме, че пациентите доплащат всичко – как гледате на предложението от страна на лекари и Българския лекарски съюз децата да плащат по 1 лев на джипито?
- От една страна колегите имат справедливи искания да получават в пълния размер заплащането, което според тях им се полага. От друга страна това беше своеобразен начин за даване на знак, че държавата и системата специално отделят внимание на децата, защото те са бъдещето на държавата. Тук дискусията е изключително деликатна. Но ми се струва много странно, че сега обсъждаме подобни теми, като това първият ден от болничните да не се заплаща, като най-острата реакция беше на майките с малки деца, сега възниква и темата да заплащат пълния размер на потребителската такса. Не смятам, че моментът е случайно подбран - отминаха изборите и ето че се отприщиха подобни искания. Преди избори не се смята, че това са популярни теми, които да се дискутират и с които да се дразни обществеността.
- И все пак тези фалшиви болнични ги издават някои лични лекари. Не трябва ли да се мисли как да се ограничи порочната практиката и да се засили контролът?
- Ако има хора, които издават фалшиви болнични листи, и такива, които ги потребяват, те трябва да бъдат наказани. И тук опираме до въпроса с контрола. Огромна част от тези хора наистина са болни, най-вероятно има такива, които злоупотребяват, и не може да наказваме огромната част от хората, които са добросъвестни, но заболяват отвреме-навреме, защото са живи хора. Тук държавата трябва да си влезе във функциите и да контролира и наказва с цялата тежест на законодателството. Не може на принципа „няма болнични, няма първи ден, значи няма проблем“. Не може да се подхожда по този начин. Това е опростенческо поведение, проблемът е сериозен, както и с ТЕЛК-овете.
(https://dariknews.bg, 16.11.2019)
