Интервюта

Д-р Нигяр Джафер: Човешкият ресурс е най-големият ни проблем

Предизборната кампания вече започна. Затова в следващите дни ще ви запознаем с визията на политическите сили за развитието на здравеопазването. Какво трябва да се промени в тази сфера.Тези, които предприемат важните стъпки в системата, трябва да са наясно какво искат да постигнат и тогава да се търси финансовото им покритие, казва д-р Нигяр Джафер. За да бъдат пациенти и лекари по-удовлетворени, попитахме д-р Нигяр Джафер от ДПС и един от най-добрите експерти в сектора. 
 
Програмата на ДПС в сектор здравеопазване е с ясно изразени цели – бих казала, от десетилетия. Ние не се притесняваме от това, защото много от нещата, които сме заявили, че трябва да се случат, все още не са факт. Особеното в тази предизборна ситуация е, че всичко върви под знака на пандемията. Тази безпрецедентна криза е прекрасна възможност за пренареждане и презареждане, включително на здравната система, на приоритети, на цели, на структури, ако щете. Ето защо, винаги сме казвали, че на първо място приоритет трябва да са хората.
 
Човешкият ресурс се очерта, като един от най-големите проблеми на здравната система и пандемията показа в пълния си блясък този дефицит. Ето защо смятаме, че трябва да се направи всичко възможно младите хора да са достатъчно мотивирани в цялата страна. Многократно сме поставяли въпроса за специализациите, които трябва да бъдат максимално улеснени. В лично качество съм приятно изненадана, че младите хора много по-бързо се преориентираха от институциите - заявеното желание да специализират вътрешни болести вече е при около 10% от завършващите, а инфекциозни болести – при 7%. Това показва, че усетът им е много по-верен и адекватен, отколкото на множество институции. Възможностите за специализация и развитие на кадрите у нас трябва да вървят с финансовото им мотивиране. Алогично е млад лекар, завършил току що, да може да специализира веднага в една Германия и да получава 10 пъти по-високо възнаграждение за това. В същото време в България това да е проблем и да има явни корупционни схеми по отношение на специализациите.
 
На второ място проблем за нас е възстановяването на структурните връзки в системата. Структурите - болничните заведения, извънболничната помощ, спешната помощ, за да функционират като една система, е необходимо между тях да има връзки, които да са ясно регламентирани и обосновани.
 
На трето място трябва да се преосмисли ролята на структурите за продължително лечение и хосписите. Те са едно липсващо звено в нашата система, за което не се направи усилие да заработи. Не знам дали е необходимо да повтарям, че ние сме категорично за демонополизация на касата, защото смятаме, че
само конкуренцията между финансиращи органи ще доведе до онази прозрачност и качество, което всички искаме да видим.
 
Факт е че средствата в самата здравна каса преди 15 години бяха около 800-900 млн. лв., сега касата оперира с един бюджет, който скоро ще надхвърли 5 млрд. лв. Ако попитаме и работещите в системата, и пациентите дали са усетили увеличението на тези средства, отговорът ще бъде - не. Българският пациенти продължава да бъде най-много доплащащият от джоба си според Евростат. Българските медицински специалисти продължават да не чувстват подкрепата на държавата и институциите в посока по-добро заплащане. Няма да припомням, че протестът на медицинските сестри стигна до первазите на Народното събрание и това е тема, която продължава да бъде актуална с подновяването на техните протести.
 
Пробойните в системата станаха много видни и те просто бяха очевадни в разгара на пандемията – липсата на хора, които да работят. Формалното изискване на касата да има един брой дипломи, не решава никакъв проблем, защото видяхме кухи структури, в които няма кой да работи. Тези, които предприемат важните стъпки в системата, трябва да са наясно какво искат да постигнат, каква е визията и тогава вече да се търси финансовото покритие на тези измерения.
 
Много ми се иска дебатът в самата Комисия по здравеопазване и в пленарна зала да бъде на висота. Много ми се иска да има чуваемост не само между отделните политически сили, но и на гласа на експертите. Не случайно многократно беше казано дори в условия на пандемия, че нееднозначното говорене, това, че експертното мнение остава на заден план, а други мотиви водят до вземане на политически решения, ни води до една ситуация, в която имаме зелени коридори, които вече не са толкова зелени, имаме стратегия за ваксиниране, но нямаме ваксини, нямаме дори един раков регистър. България няма ясна визия за скрининг и профилактика на социално значими заболявания, продълажва да ги диагностицираме в изключително късен стадий, а хората умират и сме на челни места по смъртност от ССЗ, инсулти.
 
Червената нишка, която минава през нашата програма и ще продължава да минава е за профилактиката, скрининга и ранната диагностика. И за дисбалансите в системата особено териториалните. Две трети от страната няма достъп и в момента до здравна грижа, има по едно джипи, което е обхванало цели области, болниците са изпразнени от съдържание, фармацевти и стоматолози там няма.
 
(clinica.bg)

alde party logoALDE Charter of Values

АЛДЕ
Либерален интернационал
Либсен
Европейски парламент
ЕС

Този уебсайт използва „бисквитки“ (cookies), за да анализира трафика и да персонализира съдържанието, което Ви предлага. Политика за поверителност