След продължителни дебати и скандали парламентът прие на второ четене бюджетът на Държавното обществено осигуряване за 2020 г. Той предвижда над 12, 4 млрд. лв. разходи, от които за пенсии 10, 57 млрд. лв. Ще реши ли определената финансова рамка натрупаните проблеми в сферата, попитахме д-р Хасан Адемов. Той е председател на парламентарната социална комисия.

- Д-р Адемов, приехте бюджета на ДОО. Ще се решат ли с него проблемите в социалната сфера?

- Трудно ще бъдат решени най-тежките проблеми с бюджета на Държавното обществено осигуряване, защото продължава да се разтваря ножицата между старите и новите пенсии. По този въпрос няма решения. Имаше предложение от колегите от „БСП за България" за преизчисляване на пенсиите, което не беше подкрепено. Няма и идея за подобряване на социалната защита на българските граждани, тъй като краткосрочните обезщетения, обезщетенията за безработица, втората година на майчинството, са на същите нива в сравнение с тази година. А това означава, че този бюджет не предполага развитие, не предполага подкрепа на икономическата политика. Не е решен и въпросът с болничните, така че всички проблеми, заради които си отиде Бисер Петков, остават и през следващата година. Според мен бюджетът на ДОО не решава нито един от сериозните въпроси в сферата.

- Кои са положителните моменти?

- Положителните моменти са, че все пак има осъвременяване на пенсиите със 6.7% от 1 юли следващата година. Положителен момент е повишението на минималната пенсия - вместо предвидените 234 лв. с решение на т. нар. Коалиционен съвет тя става 250 лв. Въпреки че в държавната обществена система влизат допълнително над 700 млн. лв. като разходи, няма чувствителен ръст на пенсиите. Средната нараства с около 40 лв., минималните – с по-малко, т. е. ефектът от този модел на пенсионно осигуряване е на лице – всички са недоволни. Таванът на пенсиите също остава. Още един положителен момент е, че намалява зависимостта на бюджета на ДОО от държавния бюджет. Вече 46,4% са парите от данъци, което означава, че трансферът би трябвало да е по-малък. Но той е с 200 млн. лв. повече, в сравнение с плана за тази година.Така че 4,134 млрд. лв. е трансферът, който държавният бюджет прави към този на ДОО. Това са пари от данъци и активи. Освен това всички фондове, с изключение на "Трудова злополука и професионално заболяване", са със сериозен дефицит.

- Преизчисляването на всички пенсии наистина ли е неосъществимо в близко бъдеще?

- По начина, по който беше предложено от БСП за България, е трудно осъществимо. Те предлагат от 1 септември 2020 г. да се преизчислят пенсиите, отпуснати преди 2016 г. с осигурителен доход за 2016 г., но така мярката е изключително скъпа. За тези 4 месеца, за които правят предложение колегите, тя струва по 140 млн. на месец или около 560 млн. Ще бъдат обхванати само 927 хил. пенсионери от всички над 2 млн., които не подлежат на преизчисляване. Става въпрос за тези, които са на минимален размер, на максимален размер, на пенсиите, свързани с нетрудова дейност и всички новоотпуснати след 2016 г. Голяма част от пенсионерите остават извън това преизчисляване по начина, по който го предлагат колегите от БСП.

- Т. е. няма да има справедливост?

- В социалната политика винаги търсенето на справедливост е задача номер едно, но тя понякога се получава, друг път – не. Абсолютна справедливост трудно може да има.

- Предвидени ли са в бюджета средства за изплащане на първите три дни от болничните или те отново ще се покриват от работодателите?

- Имаше предложение от колегите от „Воля" първите три дни да се плащат от НОИ, но Народното събрание го отхвърли. По начина, по който е записано в законодателството в момента, първите три дни ще плащат от работодателите, а от четвъртия – Националният осигурителен институт. Така се прие бюджета на второ четене.

- Какво се случва с ТЕЛК-овете? В бюджета са заложени 1.9 млрд. лв. за инвалидни пенсии. Ще има ли реформи при това положение?

- Със 100 млн. лв. са увеличени парите за инвалидни пенсии догодина и това е естествено, защото доходът, върху който се изчисляват, е по-висок от 2020 г., така че тези допълнителни пари не променят картината. Аз искам да припомня, че патриотите в предизборната кампания бяха обещали 600 млн. от ревизии на всички инвалидни пенсии, от ревизии на ТЕЛК-ови решения, с които да се повишат всички заплати. Това е нещо, което не се случи. Реформата в ТЕЛК е в Министерство на здравеопазването, що се отнася до медицинската експертиза, а за експертизата на работоспособността се очакват все още мерки, които да генерират консенсусни решения. Защото на този етап има много проблеми, които създават предложенията на Министерството на социалната политика. И това е другото предизвикателство пред новия министър Деница Сачева. А иначе по отношение на медицинската експертиза има доста сериозен напредък, като се чака въвеждането на електронната здравна карта, на електронното досие. Знаете, че МЗ е това, което прави медицинската експертиза.

- Има проблем и с повишаване заплатите на социалните работници. Предвидени ли са такива пари?

- Освен стандартните 10% увеличение на заплатите в бюджетната сфера, са предвидени допълнително 5 млн. в Закона на държавния бюджет. Ресорната комисия е подкрепила такова предложение за допълнителни 5% за увеличение на парите на социалните работници.

- Къде са проблемите с втората пенсия и какво още трябва да се направи, за да не бъдат ощетени хората?

- Темата е много сериозна, така че трябва да направим отделно интервю. Знаете, че към края на 2021 г. родените жени след 1960 г. на практика трябва да получат първите допълнителни пенсии от универсалните пенсионни фондове. Това означава, че Народното събрание трябва да приеме уреждането на фазата на изплащане във фондовете на задължителното допълнително пенсионно осигуряване. Важно е, че тя вече е разписана в текстове и очаква съгласувателна процедура. Трябва да мине през Тристранния съвет, през МС, Народното събрание и тогава ще коментираме. Важно е тези текстове да станат достояние на осигурените лица, за да може те да имат информиран избор. Надявам се в началото на следващата година този въпрос да бъде окончателно решен.

- Заплатите на социалните работници, болничните или втората пенсия свалиха от поста Бисер Петков?

- Причината трудно може да бъде дефинирана с един или два проблема. По-скоро липсата на ефективна комуникация между отделните министерства и възможността да се подкрепят идеите на министър Петков от страна на неговите колеги и преди всичко от Министерство на финансите, доведе до това част от проблемите да бъдат затлачени през годините. С мотивите, чрез които се поиска оставката на министър Петков, могат да бъдат поискани оставките на по-голямата част от министрите на този кабинет. Бисер Петков говореше на експертен, професионален език, който трудно в условията на комуникационните възможности може да бъде сведен до обикновения избирател и може би усещането за липсата на хармония в законодателните предложения на социалното министерство доведе до това недоволство на неговите колеги и лично на премиера.

- Какво очаквате от новия социален министър?

- Не очаквам бързи, светкавични решения. Деница Сачева има определена експертиза в тази сфера. Работила е преди години в социалното министерство като експерт, беше зам.-министър на социалната политика и зам.-министър на образованието. Надяваме се тя да срещне по-добра подкрепа от своите колеги и да задвижи част от проблемите, които ги има в сектора.

(clinica.bg,05.12.2019)