100% справедливост в тази система няма - да я направим по-малко несправедлива
9 социални министри - сегашната Деница Сачева и осем нейни предшественици на поста, се събраха на първата по рода си дискусия на "Клуб "24 часа" Визионери"
Деветимата обсъждаха как се стигна до сегашното състояние на пенсионната система, която дава едва наполовина от заслужените доходи на възрастните хора. Има ли варианти за изход от тази ситуация и бърз ръст на пенсиите, така че доходите наистина да осигуряват достоен живот? Възможно ли е бързо и безболезнено решение за изплащането на вторите пенсии? - това също бяха теми на социалните министри. Основната тема бе справедлива ли е предлаганата от правителството схема за увеличение на пенсиите, при която тези на по-бедните ще растат повече, отколкото на пенсионерите с по-високи доходи. Всеки от деветимата социални министри представи и своя концепция за проблемите и техните решения в изказванията си.
Започнахме с Емилия Масларова,представихме ви мнението на Минчо Коралски и Иван Нейков. Днес ви представяме позицията на Хасан Адемов. Той влезе в социалното министерство през 2013 г. със заявката за реформа след застоя в системата по време на първото правителство на Бойко Борисов. Хасан Адемов Целта му бе да въведе правилото за 2 години работа да се полага 1 година пенсия и така да вдигне възрастта и стажа. Вместо това обаче по политически причини му се наложи да спре вдигането на изискуемите възраст и стаж за придобиване право на пенсия. Един от най-добрите експерти по социалните теми в България. Минималната заплата стана 340 лв., а минималната пенсия - 155 лв. Размрази размера на пенсиите и те бяха индексирани с 3% по швейцарското правило. Пенсия пък можеше да се взима и 2 години по-рано, но с намален размер. Бе намален с четири месеца и срокът, върху който ще се изчисляват майчинските, като те се изравниха с най-ниската заплата - 340 лв. Помощите за деца е предвидено да са 15 лв. за първо дете, 35 лв. за второ и 15 лв. за всяко следващо. Минималният осигурителен доход бе колкото най-малката заплата, а максималният се увеличи до 2400 лв
1. Спряхме вдигането на стажа и възрастта. Не беше правилно, но това бе политическо решение
Абсурдно бе да се говори за непопулярни мерки, когато станах министър, защото парламентарното мнозинство се крепеше на един глас, а категорично такива бяха нужни и тогава. Безработицата бе в порядъка между 13-14%, нямаше възможност да се ползва европейската солидарност, защото бе краят на програмния период. Инструментите, с които разполагахме, за да повлияем, бяха ограничени. Наложи се да спрем вдигането на изискуемите стаж и възраст, защото тогава такава бе политическата конюнктура на база политически обещания. Независимо от това в публични изяви съм заявявал, че от експертна гледна точка това не беше решение в правилната посока. И тогава бе ясно, че има проблеми с ранното пенсиониране. Всички опити да предложим промени в тази посока не се реализираха, въпреки че успяхме да договорим решения на експертно ниво, включително с професионалните организации на сектор "Сигурност" и с миньорите. С Европейската комисия договорихме за първи път двете оперативни програми в социалното министерство.
2. До последния момент трябва да местим парите си от втората пенсия
От 2015 г. имаме право на избор къде да бъдат нашите пари - в индивидуални партиди, в задължително допълнително пенсионно осигуряване, в Националния осигурителен институт. Имаме и правото да ги прехвърляме. Привърженик съм на тезата, че непосредствено преди пенсионирането трябва да имаме правото на информиран избор, за да решим дали парите ни да останат в частните пенсионни фондове, или да ги прехвърлим в Държавното обществено осигуряване.
3. За по-висока доходност трябват рискови инвестиции
Дискусията за доходността е много актуална. Не може да разчитаме на висока доходност, ако имаме консервативни инструменти за инвестиране на тези средства. Веднага излиза дискусията за мултифондовете - ако искаме по-висока доходност, трябва да дадем възможност за рискови инвестиции, особено за хора, които сега стартират осигурителния си път. Искам да се обърна към тези, които сега започват да се осигуряват. Ще използвам едно медицинско клише: "И ние бяхме като вас, и вие ще станете като нас". Доверието в тази система трябва да има приемственост.
В Държавното обществено осигуряване рискът е за сметка на държавата, за сметка на министрите на финансите и труда. В частните пенсионни фондове все още не сме свикнали с мисълта, че можем да поемаме риск от своето инвестиционно поведение. Това е голямата разлика.
4. Правим все повече разходи, а не отчитаме какво ще е състоянието на пазара на труда
Тази година държавното обществено осигуряване разполага с бюджет в рамките на 13,5 млрд. лв. за всички политики, като малко над 10 млрд. са за фонд "Пенсии". Трансферът, който трябва да направи държавата към ДОО, е 5,450 млрд. лв. Това е изходната база, с която тръгваме догодина. Следващата година ще увеличим още разходите. Според Европейската комисия растежът в България ще се забави с около 4%, през следващата година очакваме някакъв ръст, който на този етап трудно може да бъде дефиниран, но той е също толкова хлъзгав, колкото е дефицитът за 2010 г. На този фон правим повече разходи, като не отчитаме очакваното състояние на пазара на труда около коронакризата. Това означава, че този разход, който ще бъде за догодина, ще е за сметка на дефицит. На дефицита другото име е дългово финансиране.
5. Не трябва да се смесва осигуряването със социалното подпомагане
Какво трябва да направим с размера на пенсиите? Има три инструмента, които са разписани в Кодекса за социалното осигуряване - осъвременяване, индексация и преизчисляване. Всички сме наясно каква е разликата помежду им и знаем каква е цената на всеки един от тях. Очевидно е, че очакванията на една голяма група граждани е за преизчисляване. Преизчисляването е много сериозен инструмент в пенсионното осигуряване, който е изключително скъп и с ниска ефективност. Справедливостта в тази система трудно може да бъде постигната на 100%, да не кажем, че няма как да бъде постигната. По-важното е да направим така, че да има по-малко несправедливост в нея. Не трябва да се нарушава структурата на пенсионния модел, защото с част от направените предложения от държавата има голяма опасност. Независимо от анонса, че тази дискусия трябва да се прави от експерти, трудно можем да се отделим и от политическите решения, защото в КСО е казано, че минималната пенсия се определя всяка година с бюджета на ДОО, което е политическо решение. От друга страна, можем ли да пипаме максималния осигурителен доход? Няма как, защото в предизборните обещания на управляващите има текст, който казва, че те не трябва да се увеличават до края на мандата. Социалното осигуряване в конституцията е допълнено с втора защитна мрежа - социално подпомагане, не бива да смесваме двете системи, защото принципите са различни.
(в."24 часа"; 23.10.2020г.)
