Г-н Чакъров, оглавихте парламентарната анкетна комисия за строителството на Буджака, но самият вие не сте ли съпричастен към този процес като министър на екологията през 2005 - 09 г.?
- Да. И още през февруари 2006 г. - няколко месеца след началото на мандата ми, има подписана от мен заповед за въвеждане на по-строги градоустройствени показатели за зоната, разрешена за строителство през 2001 г. от министър Евдокия Манева в рамките на защитената територия "Колокита".
Целта е да се ограничи негативното въздействие от строителството на Буджака като цяло. Намалена е плътността на застрояване и максималната височина на сградите, въведено е ограничение за ползвателите от 10 души на декар и т.н. Но, за съжаление, тази моя заповед беше издадена вече при условия на извършена реституция на земите там и изкупуването им за строителство, на създадено специално дружество ДЗЗД "ГД Колокита", включващо всички собственици, застроили покъсно цялата ивица. И на реализирано мащабно застрояване и нанесени непоправими щети на флората и на опазваните скали фиорди.
За мен е необяснимо по какви причини буквално в последните дни от мандата на правителството на Иван Костов, когато вече са известни резултатите от парламентарните избори от юли 2001 г., спечелени от НДСВ, министър Манева е издала заповед, с която е разделила на две зони защитената територия и е разрешила строителството в едната от тях, което от 1978 г. е забранено.
Много въпроси поражда и възстановяването на земи на бивши собственици в защитената територия "Колокита". То вероятно е законосъобразно, но дали е целесъобразно от гледна точка на опазването на природата и на защитата на обществения интерес? Има немалко абсурди на реституцията в България, като например реституиране на терен в Смолян, който попада в реката. Така че предстои да се изясни дали и реституиране на земи в защитена от 1978 г. територия е бил най-целесъобразният вариант.
Нямам обяснение и защо в периода 2001-2005 г. не са предприети мерки за опазване на "Колокита", когато България вече води преговори те зачленство в ЕС и е ясно, че в областта на екологията едно от изискванията е изграждането на мрежата "Натура 2000".
Моят подпис стои под решението за включване на 35 % от територията на България в "Натура 2000", което ни нарежда на 3-о място в Европа по защитени територии след Словения (38%) и Хърватия (37%). Мисля, че това красноречиво показва от какви принципи съм се водил. Оттогава досега все още не са издадени всички заповеди за включените в българската "Натура 2000" зони. В такова закъснение сме, че ни предстои обявяване на наказателна процедура. Добре, че европейското законодателство изисква опазването на всички зони от списъка, одобрен от ЕК, както и спазването на сериозни ограничения, включително и за строителство, независимо че заповедите за тях не са издадени. Иначе можем да си представим какво би се случило, като имаме предвид примери като Слънчев бряг и Златни пясъци.
- Защо за ДПС е толкова важно да заклейми като опасна и олигархична фигурата на Иво Прокопиев, включително през темата "Буджака"?
- Не мога да се съглася с такова твърдение. Не търсим и никога не сме търсили заклеймяване на когото и да било в политиката. Винаги сме отстоявали позицията за прозрачност в управлението и за носене на отговорност за вземаните политически решения.
От 1997 г. наблюдаваме нарушаването на този принцип и включването в управлението на България на различни управленски позиции на хора от т. нар. кръг "Капитал".Този кръг обаче не е политическа партия, никога публично не се е представял пред обществото с определени принципи за управление и съответно никога не е поемал отговорност за едни или други управленски решения, редица от които са били в полза на икономическите интереси на този кръг. Това е ставало задкулисно. Ето срещу това възразяваме.
От години ДПС настоява за субектност на отговорността в управлението на България. Няма фиксация върху дадени личности. Напротив. ДПС през тези 30 години и персонално нашият почетен председател д-р Ахмед Доган са обект на фиксация, особено силно проявявана точно от този т.нар. кръг "Капитал". Обвинявани сме непрекъснато за всички проблеми в държавата.
Виждате и в момента какво се случва в 46-о НС и на каква анти-ДПС реторика сме свидетели от всички страни, без да има причина за това.
- А как се стигна до единодушието ви с "Има такъв народ" за подобна комисия, което окончателно обърна партията на Слави и ДБ от потенциални партньори във врагове?
- Отново няма да се съглася, че позицията на ИТН за създаването на т.нар. комисия за Буджака може да се разглежда като една от причините за разрива в отношенията им с "Демократична България". Преди това ИТН подкрепиха единодушно създаването на т.нар. комисия "Росенец". Така че няма никакви основания да се търси някакво единодушие в по-широк политически контекст между двете партии или някакво задкулисие. Ние поставихме принципен въпрос за унищожаването на една уникална защитена територия заради разрешено през 2001 г. строителство. И получихме подкрепа и от ГЕРБ, и от БСП, и от "Изправи се БГ". Дори и ДБ гласува за комисията.
- Още ли ДПС вижда шанс за връщане към нормалността и какъв е пътят - през 3-ия мандат за кабинет или през поредни избори?
- Обективно погледнато, при заявените на този етап от различните политически сили позиции поскоро не виждаме шанс за съставяне на кабинет в рамките на 46-ото НС.
За съжаление, още преди то да се събере на първото си заседание, бяха поставени категорични разделителни линии. Т. нар. партии на протеста изключиха от разговори ГЕРБ, ДПС и БСП. След това в хода на разговорите между трите политически сили се появиха разделителни линии и между самите тях както по отношение на политики, така и по отношение на предложения за персонален състав на правителството. Така и не бяха обявени приоритети, по които е постигнато съгласие.
Освен това още при обявяването на окончателните резултати от изборите беше ясно, че трите партии нямат достатъчно гласове за правителство. Заявката, че те ще направят усилия за представяне на кабинет, а ако депутати от останалите три "изключени" политически сили решат да го подкрепят, те няма да възразят, беше абсолютен нонсенс. Подкрепа може да се очаква само ако преди това се потърсят общи основни приоритети. Когато такива не са потърсени и не са намерени чрез провеждането на разговори, няма как да се разчита на гласуване.
Никоя партия не получи доверие да управлява самостоятелно. Нещо повече - дори трите т.нар. партии на протеста заедно не събират необходимото мнозинство. Конфигурацията е такава, че никоя политическа сила да не може да управлява без останалите. Това не означава да се състави общо правителство. Но налага да се търси съгласие по различни приоритети.
Нежеланието да се погледне по този обективен начин на реалността доведе и до неуспешния първи опит за съставяне на правителство. От ДПС не сме оптимисти за съставяне и със следващите два мандата точно по тези причини.
- Бихте ли подпомогнали чрез падащ кворум или явни гласове "за" опит за излъчване на програмен кабинет с хоризонт 6 до 8 месеца, който да преведе страната през кризата? Подобна теза за програмно правителство отдавна бе лансирана от ДПС.
- Категорично не бихме използвали каквито и да било процедурни "хватки" при гласуване на правителство. Казах вече, че държим на прозрачност и поемане на ясни политически отговорности. Явни гласове бихме дали само ако бъдем потърсени за разговори и при тях бъде установено съвпадение на приоритети за управлението и развитието на страната с ясна програма, с конкретни цели и мерки за постигането им.
Продължаваме да подкрепяме позицията си за програмно правителство. И както вече обясних, нейната състоятелност се доказва и от обективната конфигурация в НС. Реалността изисква да се търсят различни мнозинства по различни приоритети. Никоя политическа сила не може да постигне нищо без останалите.
Имаме един пример в годините след демократичните промени, когато над политическите интереси надделява националната отговорност и се съставя подобно правителство начело с независимия Димитър Попов от 7-ото Велико народно събрание. 400 депутати от 7 партии постигат съгласие за излъчване на управление от представители на БСП и СДС - двата полюса от политическия спектър.
По това време България е банкрутирала. Спряла е плащанията по външния дълг. СИВ е отменил преводната рубла и доставките на съветски горива вече трябва да се заплащат с валута, с каквато не разполагаме. Икономиката е в колапс, магазините са празни. В тази ситуация е взето решението за това правителство с 6месечен мандат и програма от три основни приоритета - да стартира т.нар. монетарна част на икономическата и финансовата реформа, да се приеме нова конституция и да се организират избори. И 3-те са изпълнени.
Днес, вече от известна историческа дистанция, правителството на Димитър Попов се определя като правителство на националното съгласие, едновременно и програмно, и експертно, и реформаторско заради доминацията на представители на демократичната опозиция, които носят реформаторския му облик.
- Ще подкрепите ли все пак някаква актуализация на бюджета? И допустимо ли е президентът да поставя това условие пред завършване на процедурата с даването на мандатите?
- Нашият председател Мустафа Карадайъ вече изрази позицията на ДПС след заседанието на КСНС при президента, че няма да подкрепим актуализацията. Експертите на ДПС и на парламентарната ни група са на мнение, че за пенсиите в сегашния бюджет има средства до края на годината. ДПС не счита за необходимо предвиждането в актуализацията на бюджета на 1,2 млрд. лв. за извънредни и непредвидени разходи.
А относно обвързването на връчването на мандадите за съставяне на правителство с актуализацията на бюджета - мисля, че процедурата в конституцията е ясна и не подлежи на коментар.
- Освен политик сте и лекар - как очаквате да минем през новата ковид вълна? Не закъсняваме ли с мерките?
- Притесняват ме разногласията между институциите. Преди дни ръководството на РЗИ - София, съобщи, че столицата на база показателите трябва да бъде обявена за червена зона, часове след това министърът отрече.
Според обявения от МЗ план този път се предвижда да има "чисти болници", за да не страда лечението на останалите заболявания. Но не знаем кои ще са тези "чисти" болници и в кои ще има ковид отделения.
Непрекъснато идват тревожни сигнали, че няма да има средства за изплащане на допълнителните възнаграждения на медиците на първа линия. Има сериозно напрежение между МЗ и тях заради новата методика за допълнителни възнаграждения. По-справедлив би бил вариантът да се запази допълнителното възнаграждение от 1000 лв. за всички, изложени на повишен риск, а тези с изработени повече часове да получават и допълнително.
Не върви добре и ваксинирането. Всичко това създава усещането за недобра подготовка за посрещане на вълната.
- В началото на пандемията се сетихме, че има недостиг на инфекционисти. Свършват обаче и педиатрите, предупредихте вие в дебата за новата детска болница. Не трябва ли тези специалности да са защитени, да се поемат таксите?
- Ние от ДПС от 10 г. говорим за необходимостта да се направи анализ на потребностите от различни медицински кадри. Известна е липсата на сестри, лични лекари и педиатри, а в ковид кризата стана ясно, че липсват и анестезиолози-реаниматори, инфекционисти и т.н. От години настояваме на базата на този анализ да се планират специализациите на младите лекари и държавата да поеме разноските, а не да се решават проблемите на парче. Днес липсват педиатри - защитаваме специалността, утре инфекционисти - защитаваме и нея. Здравната система е елемент от националната сигурност и изисква планиране, за да се гарантира стабилност за десетилетия напред.
Заедно с това е абсолютно наложително вече да се извършат реформи. България е с най-ниска продължителност на живота в ЕС и на първите места по детска смъртност, по смъртност от сърдечносъдови и мозъчносъдови заболявания, от лечими в ранен стадий онкозаболявания, въобще от лечими в XXI век. Това означава много лоша профилактика и превенция.
На първо място сме в ЕС и по доплащане за лечение - над 46%, с най-големите разходи за лекарства и болнична помощ сме. Липсват болници за долекуване. Преди повече от 10 г. бюджетът на НЗОК беше около 800 млн. лева, сега е над 4 млрд. и нито пациентите са доволни, нито медиците. Нужно е да се преодолее дисбалансът на средствата, които се отделят за болнична и извънболнична помощ и да се увеличи финансирането за извънболничната и профилактиката. Така заболяванията ще се откриват навреме и немалка част от тях ще могат да се лекуват и от личните лекари или специалистите, а не в болниците, където е несравнимо по-скъпо. При ранно откриване лечението е и поуспешно и с нисък риск от тежка инвалидизация и ще доведе до увеличаване на продължителността на живот. Крайно време е и да влезе в сила електронното здравеопазване.
За извършване на реформи в здравеопазването е необходим надпартиен консенсус и над 10 г. от ДПС настояваме за такъв. Не са по силите само на едно, което и да е управление, нямаше и воля.
(18.08.21 г, в. 24 часа)
