За всички е важно да знаем, как ще се структурира бойната група от български войски, казва народният представител от ДПС Джейхан Ибрямов в интервю за вестник "Стандарт"

- Г-н Ибрямов, напрежението НАТО - Русия заради Украйна ескалира в последната седмица. Какви са рисковете за България?

- Същите, каквито са и за Румъния, Полша и другите страни, гранични със зоната на вероятния конфликт. Въпросът е сега да доминира дипломацията, а не военното напрежение. Най-добрият път за решаване на какъвто и да е конфликт е чрез обсъждане на контрола върху въоръженията, разоръжаването, прозрачност на военните дейности и други с цел намаляването на всякакви действия.

Днес за България е важно да заявим няколко неща:

• България е лоялен и надежден партньор на НАТО.
• Украйна и Русия са наши съседи по море.
• Независимо дали сме в добри или лоши отношения с комшията, когато гори неговата къща, знаем, че и ние имаме проблем.
• Трябва да положим всички усилия за деескалиране на напрежението, доколкото ни стигат възможностите.
• Ние сме против прекрояване на границите в XXI век, още по-малко чрез военни конфликти.

- Премиерът Кирил Петков заяви в пленарната зала на парламента по време на изслушването му по темата, че най-големите рискове са свързани с енергетиката. Как в кризата с тока и газа България ще гарантира доставките на синьо гориво?

- На този въпрос трябва да отговорят управляващите, а не опозицията. У тях е инструментариумът от властови механизми и те трябва да ги използват по подходящ начин. Впрочем, вие го задавате този въпрос, защото не чухте отговора на премиера на питането в Народното събрание. И ние не останахме удовлетворени. Надявам се, че имат такъв, въпреки че се съмнявам.

- Гарантирана ли е охраната на стратегически национални обекти и как ще бъде осигурена тя - с български или съюзнически военни сили?

- Отново въпрос към управляващите. Надявам се да бъде осигурена от български военни сили с подкрепата на сили от военния съюз, чийто членове сме – Алианса НАТО. За това говореше и военният министър. Гаранциите се поемат от съответните управленски нива – Министерство на отбраната, Министерски съвет и изпълнението им се контролира от Народното Събрание.

- Очаква ли се наистина съсредоточаване на натовски войски на българска територия?

- Дотолкова, доколкото съществува опасност от военен конфликт, би трябвало да очакваме. Въпросът е в параметрите, степента, функциите и задачите пред тези части. А те са пряко зависими от напрежението. Не съм привърженик на военните действия и за това очаквам по-оптимистичен изход от ситуацията. Убеден съм, че разумът може да победи ракетите.

- Появи се информация, че всъщност става въпрос за френски войски. Вярно ли е това?

- Нямам такава информация. От изявления на управляващите знаем, че се очаква дислоциране на военна сила и техника по Черноморския регион. Колкото до България, това са съвместни задачи в изпълнение на Постоянно действащия план за интегрирана противовъздушна и противоракетна отбрана на НАТО. В качеството си на член на НАТО ние изпълняваме задачи по този план.

- В комисията по отбрана министър Янев разкри, че в последните 5 години на предишното управление е имало лимит за назначаване на личния състав в армията, поради което недокомплектът във въоръжените ни сили е огромен. Как си обяснявате тази политика на предишното правителство и какви са възможностите за решаване на проблема?

- Недокомплектът е факт. Причините са в бюджета за отбрана и сигурност. Да не забравяме обаче, че бюджетът не е дъвка да се разтяга до безкрайност. Той има определени параметри – приходи, разходи и възможен дефицит в точно регламентиран размер. Да не забравяме, че ние купихме и нови самолети (изтребители F-16 блок 70), които доста натежаха върху бюджета. Това не е оправдание, а факт, който не бива да се подминава. Разбрахме от министъра на отбраната Стефан Янев, че въпреки гласуваните бюджети през годините, управлението е налагало лимити за попълването на недокомплекта. Надявам се, че занапред тези казуси ще бъдат преодолени.

- Съветът по сигурността към МС взе решение България да формира батальонна бойна група до 1000 души на наша територия. Добро решение ли е това и какво точно ще прави тази група?

- За всички е важно да знаем какво е необходимо като ресурс за структурирането на бойната група от български войски. Важно е да се знае направен ли е стратегически анализ и оценка на ситуацията за създаването на тази нова структура. Разбрахме от проведеното изслушване на министъра, че такъв план в пълната му детайлност, анализ и ангажименти не е готов.

- С посещението на премиера Кирил Петков в Северна Македония и визитата на македонската делегация, водена от премиера Димитър Ковачевски у нас, вече може да се каже, че има раздвижване в междудържавните отношения. Адекватна ли е в момента българската позиция към Скопие?

- Активността добива реални измерения в действията. Дотолкова, че досега реални действия няма, не можем да кажем доколко полезна е била тази активност. Що се отнася до адекватността. Нека ви попитам какви трябва да се отношенията между две страни, членуващи в НАТО, в ЕС и имащи обща граница, културни интереси, социални проблеми, сходни езици и традиции? Не трябва ли да са като близки роднини?

(В. "Стандарт", 28.02.2022 г.)