Ако няма редовно правителство с отговорност и програма, по-разумно е да удължим срока на сегашния бюджет. Това заяви председателят на Бюджетната комисия в парламента доц. Петър Чобанов в интервю за предаването „Бизнес.БГ” по БНТ.
Той коментира анонсираните от МФ три варианта за бюджет за 2023 г. - силно консервативен с 3% дефицит, надценен – с 6,6 на сто дефицит, и по средата.
Ситуацията, пред която сме изправени, е наистина сложна. Видяхме от актуализацията на бюджета за 2022 г., че когато няма ясно изразено парламентарно мнозинство, когато няма кабинет, който носи отговорност за действията си, когато няма конкретна програма зад бюджета, тогава някои партии може да подходят безотговорно и да решат, че са в предизборна ситуация. Така бюджетът може да се окаже натоварен с излишни разходи. И да се стигне до т.нар. надценен вариант, коментира Петър Чобанов. И обясни: „Но той не е надценен. Той е проекцията на това, което кабинетът на Промяната” заложи в бюджета за 2022. Когато продължим тези мерки и ги остойностим, се получава дефицит от 11 млрд. лв. и 15 млрд. лв. дълг. За съжаление, рискуваме тези 15 млрд. лв. дълг да се повторят през всяка от следващите 3 години. И да стигнем до силно неустойчиви дългови нива, при които да си кажем, че няма откъде да вземем пари за лихвите.”.
Затова по-разумен е вариантът, при който удължаваме действието на този бюджет, но като си поставим ясен срок, че когато има възможност да се състави редовно правителство, тогава ще бъде приет и редовен бюджет за следващата година. Тоест срока в закона – 31 октомври, да го отсрочим с няколко месеца, за да може, когато има редовно правителство, да приемем бюджет, каза доц. Чобанов.
Ние не сме се отказали възможността да търсим разума, не сме се отказали от диалогичността и конструктивизма да се опитаме да съставим програмен кабинет. Ако не се случи обаче ще приемем закон да удължаване действието на бюджета, за да сме сигурни, че никой няма да остане гладен през зимата, че бизнесът ще бъде подкрепен, каза Чобанов.
Отговорните политически сили, въпреки че не се вижда някакво изразено мнозинство, няма да оставят държавата да няма бюджет - да се разчита на автоматично приложение на Закона за публичните финанси. Мисля си, че законът за удължаване на бюджета ще бъде приет, каза председателят на ресорната комисия в НС.
Попитан дали ще бъдат запазени социалните компенсации, доц. Чобанов заяви: „На всички тези въпроси трябва да отговори програма за управление. Проблемът на бюджета за 2022 т. бе, че няма програма. Зад него стояха хаотични идеи. Не приехме 3-годишна рамка. Сега се видя защо е така. Защото дефицитите излизат извън контрол.”.
Ние не можем да очакваме, че ще постигнем фискална консолидация и ще свалим дефицитите догодина, защото ситуацията не предполага това, коментира още финансовият експерт на ДПС.
Той прогнозира, че догодина може да има рецесия и в най-развитите страни. Очаква се спад в търсенето на български стоки и спад на износа си. Не случайно работодателските организации очакват приходите им да намалеят с 15%. Това означава по-малки данъчни приходи. Има риск да се сбъдне прогнозата на БНБ за нулев растеж, очерта ситуацията Петър Чобанов.
Ние трябва да сме много внимателни. Да се вслушваме в това, което казва МФ, защото там няма политическо влияние и намеса, а само експертиза на хора, които от години работят във ведомството. Трябва да следваме техните съвети, препоръча председателят на Бюджетната комисия в НС.
Бюджетът трябва да включва социални мерки, но и да видим кои са сферите, в които можем да намалим разходите, за да постигнем реален и изпълним вариант за бюджет, категоричен бе той.
Вторият транш от средствата по Плана за възстановяване и устойчивост е под въпрос заради наследените проблеми. В плана сме си поставили за цел неща, които може да са привлекателни, но не работят за ръст на икономиката, каза Чобанов.
Министерството на финансите твърди, че първият транш по Плана ще бъде получен до края на годината. Но с него ще се финансират не проекти по Плана, а плащания за пенсии и други социални разходи, обясни още той.
Според него няма нужда да отлагаме и да сменяме целевата дата за еврозоната - 1 януари 2024 г. Винаги съм казвал, че трябва да влезем когато ние сме готови, но и когато еврозоната е готова. Когато българската икономиката показва, че се превръща в развита икономика. Но 10 години ние изоставаме в производството. В реално изражение инвестициите продължават да падат. Рекордният растеж не е толкова реален, защото е растеж след много голям спад, каза доц. Чобанов.
От 2009 г. досега от страната си тръгнаха близо 400 000 души. Тази загуба на работна сила намалява потенциала за растеж, допълни той.
До миналата година ние имахме устойчива във времето фискална политика, въпреки някои залитания. Но губим като възприятие за нас пред света поради факта, че не можем да сглобим работещо правителство, което да разкаже, че можем да се справим. Влошихме критерия за дефицит, за инфлацията надхвърлихме дори коригираният критерий в еврозоната, обясни още Петър Чобанов.
Ясно е, не че отлагаме датата за еврото, но трябва да подобрим фискалната си политика и да правим смислени структурни реформи, категоричен бе той.
Трябва много да внимаваме с излизането на бита на свободния пазар на ток, предупреди Петър Чобанов. Това трябваше да се случи в по-спокойни времена. Сега ако има много високи цени на тока, трябва да мислим за компенсации на хората като при бизнеса. Само при нормализиране на пазара можем да смятаме, че конкуренцията ще е здравословна. Докато не гарантираме здравословна конкуренция, няма смисъл от нея. По този въпрос трябва да се преговаря. И може би да се отложи във времето, заяви Петър Чобанов.
