Енергийната криза в глобален мащаб е по-тревожна от 70-те години на миналия век, а Европейският съюз няма достатъчна собствена суровинна и енергийна база. Необходимо е разработването и постигането на консенсус за дългосрочна стратегия за развитие на българската икономика в променената ситуация. Време е да изградим национален капитал в различните му измерения - лидерски, човешки, технологичен, финансов, инфраструктурен, производствен, казва доц. Петър Чобанов. И предупреждава, че е необходим сериозен анализ дали еврозоната е устойчива като конструкция при тотално променената ситуация.

- Доц. Чобанов, когато в първите дни на тази година говорихме с Вас, поставихте проблема за риска от рецесия пред икономиката, но към днешна дата вече се говори за стагфлация. Срутва ли се икономиката ни от началото на прехода, питам за мнението ви като експерт, не като политик или преподавател? 
- Рисковете се увеличават. Те са както с външен, така и с вътрешен характер. Вътрешните са видими - хаотични действия в икономиката, липса на умения да се вземат решения от управляващите, липса на визия и поне сходна оценка за природата на икономическите проблеми и по какъв начин да се търсят решения. Няма програма за управление, няма и как да има в подобна ситуация. Не могат да се формулират и отстояват национални интереси на европейско ниво, поради липса на комуникация с големите европейски политически семейства.

По отношение на външните - ЕС е замислен като мирен проект и не е подготвен за сегашната ситуация. Водещи са принципите на демокрация, пазарна икономика, свобода на движените на стоки, капитали и работна ръка. Свободната търговия предполага доставянето на възможно най-евтини ресурси, вкл. енергия, и възможност след това да се реализира продукцията. Поради войната и санкциите се налагат ограничения на доставянето на ресурси, без да е ясно откъде и на каква цена ще могат да бъдат заместени.

Подобен е икономическият модел на Германия - най-силната икономика в ЕС - относително евтина и достъпна енергия, предимно от Русия, недопускане заплатите да растат с голям процент, наличие на пазари - в останалите страни от ЕС, но и в Китай. Този модел е силно разклатен и една сериозна рецесия в Германия ще намали търсенето на стоки и услуги от останалите страни, включително и от България и ще доведе до рецесия и тук. Сериозно се поставиха под въпрос и финансовите правила, част от глобалната финансова архитектура, със замразяването на валутните резерви на Русия, които са в много голям размер, като не е ясно дали изобщо ще бъдат разблокирани някога.

Това е нов удар срещу възприятието, че държавният дълг на развитите страни (голяма част от тези резерви) са наистина безрисков актив и поставя въпроса в какви случаи са безрисков. Предишният удар беше, когато се оказа, че държави от еврозоната - Гърция, Ирландия и Португалия - не могат да си плащат по държавния дълг и бяха подпомогнати по време на Глобалната финансова криза. По принцип определението за валутни резерви изисква страната, която ги притежава, да има пълен достъп до тях и да може да ги търгува свободно на финансовите пазари. Това условие е нарушено. Когато се нормализира поне отчасти ситуацията, ще трябва да се дискутира и по глобалния финансов ред. Проблемите по веригите на производство и доставки продължават, като те започнаха през 2020 г. поради кризата с коронавируса.

Свидетели сме, че Китай отново карантинира цели градове, което води до невъзможност да се извършват подобни доставки. Тези проблеми по веригите на производство и доставки се усложняват и от санкциите срещу Русия заради войната. Всичко това ни изправя пред ситуация за възможно фрагментиране на света на икономически блокове, които да се затварят в себе си, да се опитват да използват собствена суровинна база, да изградят собствени вериги на производство и доставки и да налагат ограничения пред търговията с останалите блокове, като сведат до минимум финансовите потоци с някои от тези блокове. Това ще заличи напредъка от 20-ти век за свободно движение на стоки и капитали и ще ни изправи пред предизвикателството за тотално преструктуриране на икономиката, съпоставимо с това от началото на прехода към пазарно стопанство.

Големият проблем е, че ЕС няма достатъчна собствена суровинна и енергийна база. Докато оформящите се други блокове имат подобна база или достъп до такава: САЩ-Великобритания-Канада-Австралия, които не са единна икономическа зона с ЕС; Русия и Китай, които имат силно и увеличаващо се влияние в Африка и Азия; Турция, която има добър по мащаб вътрешен пазар, увеличи своето политическо влияние в Азия и Африка, и по линия на дипломацията демонстрира гъвкавост и поддържа икономически взаимоотношения с останалите големи зони.

- Нещо странно, дори почти криминално се случи в последния работен ден преди Гергьовден - правителството щеше да се занимава с одобрение на Плана за въвеждане на еврото, последва остра декларация от парламентарната трибуна от ИТН, точката бе свалена от дневния ред на кабинета, а финансови експерти предупредиха пред „Труд“, че насред кризата се правят експерименти с финансовата ни система, която е кръвоносна за икономиката. Пореден хаос в коалицията или опит за някаква афера е станалото? 
- Това е манталитет и пореден пример на демонстриране на самодостатъчност от страна на най-многобройната политическа формация от управляващите, липса на желание и умения за дискусия и аргументирано убеждаване в правотата на дадена теза. Необходимо е Министерство на финансите и БНБ да изготвят задълбочен анализ на ползите и разходите от въвеждането на еврото и кога ще бъде най-подходящият момент за това.

Подобен документ трябва да бъде подложен на дискусия. Едва след това трябва да бъде обсъден и приет План за въвеждане на еврото. Документът за ползите и разходите задължително трябва да включва и задълбочен анализ на самата еврозона: устойчива ли е като конструкция с оглед на тотално променената ситуация; кои са основните институции в икономическия и паричен съюз, изпълняват ли своите мандати, ефективни ли са препоръките им; има ли защитни механизми в ситуация на криза, задействат ли се бързо, подкрепят ли достатъчно засегнатите страни; как се развиват страните от еврозоната преди и след като се присъединят към нея по отношение на цени, доходи, фискална дисциплина, държавни дългове, устойчивост на шокове и др.; как решенията за паричната политика се отразяват на страните от еврозоната - симетрични ли са реакциите на основни икономически индикатори, включително в средносрочен и дългосрочен период; има ли реална конвергенция.

Подобни, а и други важни части на анализа, могат да дадат отговор на въпроса и то в съвременен смисъл - оптимална валутна зона ли е еврозоната и за какви нови членове е подходяща? Важни са и въпросите за това, как ще се приспособи към новата икономическа и политическа ситуация, еврото ще се наложи ли като резервна валута при фрагментиране на глобалната икономика, или ще си остане само валута за вътрешно ползване в рамките на евентуално недостатъчно конкурентоспособния ЕС. Подобни въпроси, без да претендирам за изчерпателност, трябва да бъдат задавани. Дали според Вас някой може да им отговори в този момент, дали изобщо някой се замисля над тези предизвикателства? Истинското демократично и почтено отношение към хората изисква те да са напълно информирани по тези въпроси и да бъдат питани дали са готови да приемат подобни предизвикателства.

- Има ли изход от енергийната криза за ЕС и в частност за България? Вие говорите за пет точки, една от които е ЕК да емитира общ дълг облигация „Газова независимост от Русия“, обяснете този подход на европейска регулация на цената на газа?
- В настоящия момент изход от енергийната криза няма или поне е много трудно да бъде намерен. Не говоря само за цените на газа през май, юни и юли, а в краткосрочен и средносрочен план. Международната агенция по енергетика предупреждава, че за пръв път не само ЕС, но глобално сме изправени пред енергийна криза.

Ситуацията се оценява като по-тревожна от 70-те години на миналия век, когато кризите са свързани с петрола, докато сега се говори за енергийна - петрол, газ и други суровини, свързани с енергетиката. По отношение на газа ситуацията е динамична, с риск да се превърне в динамично влошаваща се. Колкото повече страни в ЕС се окажат без достъп до руски газ, толкова се увеличава вероятността цената рязко да се увеличи, както и да не може да се осигурят достатъчно количества за редица европейски страни.

Моето предложение е възможен вариант, съобразен с идеите, които обявява правителството, без да претендирам, че е изцяло рационален или оптимален. Той е в посока силна централизация и планиране, за които не мисля, че има капацитет в ЕС. Това, което предложих, е базирано на идеите за общи доставки, но и за таван на цената. Ясно е, че отделна страна трудно може да се справи с изплащането на компенсации за всеки важен ресурс, чиято цена силно нараства.

Поради това, ако се върви в тази посока трябва таванът на цената на газа да е общоевропейски, доставките да са общоевропейски и субсидията - разликата пазарна цена и таван на цените - трябва да се поеме чрез емитиране на общоевропейски дълг, но този път да имаме достъп до него навреме, а не както се получи с Плана за възстановяване и устойчивост. Ако правителството приеме този вариант и убеди европейските си партньори да го приложат всички - да действат и то бързо.

- С очевидно нежелание и Федералният резерв на САЩ, а и Европейската централна банка (ЕЦБ) пристъпват към необходимото повишаване на основните лихвени проценти, но как това действие на централните банки ще се отрази на икономиката в ЕС в този момент? А в България? 
- Трябва задължително да направим разграничение между Федералния резерв (ФЕД) и ЕЦБ. ФЕД, макар и с голямо закъснение и при инфлация от над 8%, вече стартира повишаването на основните лихвени проценти. ФЕД е институция със значително по-дълга история от ЕЦБ, осъзнава какво е отчетност и отговорности, както и не може да си позволи безкрайно да не изпълнява собствения си мандат. Очакванията са основните лихви да достигнат 3% в края на годината, далеч от ирационалните отрицателни стойности.

ЕЦБ позволи инфлацията да надхвърли многократно целевата стойност от 2% според собствения си мандат и за втори месец да е около 7.5%. Ако премахнем от инфлацията компоненти като енергия, храни, алкохол и цигари, инфлацията е 3.5% и от ноември 2021 г. трайно надхвърля 2%. ЕЦБ допусна голямо разминаване между инфлацията в отделните страни от еврозоната - от 4.6% в Малта до 19% в Естония, от 5.4% във Франция до 11.2% в Нидерландия.

Когато имаме подобни разлики, паричната политика е действала различно в отделните части на една парична зона, което я прави неоптимална. Да не говорим и за разликите в държавния дълг - от 18.1% от БВП в Естония до 193.3% в Гърция. Високо задлъжнелите държави са против повишаването на лихвите - това прави обслужването на дълга скъпо и трудно ще се рефинансират от пазара на приемливи нива. Но немският спестител и данъкоплатец губи от своето богатство при недопустима инфлация от 7.8%, отрицателни лихви по депозитите и силно ограничени възможности чисто исторически за нарастване на заплатите. ЕЦБ е изправена пред невъзможен избор, но ще u се наложи да повиши лихвените проценти.

Това ще увеличи рисковете от допълнителен спад в икономиката, ще доведе до трудности пред обслужването на дълговете и до спукване на балони в цените на активите. Как виждате ролята на държавата в задължителното преструктуриране на икономиката? В създаването на ефективни продоволствени и производствени доставки? Този въпрос изисква разработването и постигането на консенсус за дългосрочна стратегия за развитие на българската икономика в променената ситуация. Време е да обърнем посоката - да спрем да отричаме и да се отказваме от национален капитал. Напротив - да изградим национален капитал в различните му измерения - лидерски, човешки, технологичен, финансов, инфраструктурен, производствен. Той трябва да е в основата на ускорено развитие на българската икономика.

Преките чуждестранни инвестиции са нещо полезно, но отдавна е известно, че няма страна, забогатяла от подобни инвестиции, Те са под контрола на чуждестранни собственици, които имат право да си изтеглят печалбите и да си преместят мощностите. След Глобалната криза преките производствени инвестиции у нас са толкова ниски, че дори не заслужават анализ.

Затова наред с привличането им, трябва да се грижим и за националните, българските инвеститори, да не ги прогонваме в по-близки или по-далечни страни. Трябват промени, благоприятна бизнес-среда, върховенство на правото и активна роля на държавата да осигури средата за съживяване на предприемачеството.

- Може ли да илюстрирате с пример?
- Давам следния пример и то още преди кризата с коронавируса - необходимо е да се увеличат модерните силози за зърнени култури, до които да имат достъп малки и средни производители, за да могат да изчакат благоприятни промени в цените и да получат пълния икономически ефект от своята дейност. В близост до тях естествено ще възникнат клъстери от преработващата промишленост - пивоварни заводи, мелници, предприятия от хранителната промишленост.

Това ще позволи да намалим вноса на подобни крайни продукти, да увеличим износа и да изградим по-солидна основа за растеж.

(trud.bg, 10.05.2022)