Интервюта

Евродепутатът Атидже Вели пред "Стандарт": Ще защитим розовото масло

  • Етеричните продукти не трябва да се разглеждат като смеси и да се търсят вредни елементи в тях, казва в интервю за "Стандарт" Атидже Алиева-Вели, евродепутат от ДПС и „Обнови Европа“
  • Нов регламент на ЕК ще засегне традиционен сектор в земеделието, в който се препитават хиляди малки стопанства

- Голяма тревога от страна на производителите на етерични масла. Какво е предложението на Еврокомисията, което предизвика притеснение в този традиционен и важен за българското земеделие сектор, госпожо Вели?

- На 19 декември 2022 г. ЕК предложи преразглеждане на Регламента относно класифицирането, етикетирането и опаковането на химикали. С цел да се улесни бизнесът и свободното движение на вещества и смеси на територията на ЕС, ЕК ще приеме делегиран акт за въвеждане на нови класове на опасност за веществата, нарушаващи функциите на ендокринната система, както и за химикалите, които не се разграждат в околната среда, могат да се натрупват в живи организми или крият риск от навлизане и разпространение във водния кръговрат, включително в питейната вода. В предложения проекторегламент са изяснени правилата за етикетиране и тези за химикалите, продавани онлайн.

- По какъв начин предложението засяга розовото масло и другите етерични масла?

- ЕК ще промени класификацията на тези продукти и вместо като „ВЕЩЕСТВА“, ще ги категоризира като „СМЕСИ“ със съставни елементи. Ще трябва да се обследва вредното влияние на всеки съставен елемент. Това ще доведе до промяна и в регистрацията на етеричните масла, както и до нови изисквания за етикетиране. Преразглеждането на европейското законодателство относно класификацията на опасните химикали може да доведе до това, че определени химични молекули, присъстващи в етеричните масла, да бъдат количествено определени, класифицирани и етикетирани като опасни. Това носи риск  емблематичното за България розово масло да попадне в клас “опасни”.

 - Защо етеричните масла не бива да влизат в този нов Регламент за класифициране?

- Етеричните масла се извличат от различни части на растенията. Маслото е "етерично" в смисъл, че носи отличителен аромат или есенция на растението. Тези растения се култивират или се събират от дивата природа и често са храна. Етеричните масла се използват в козметика, хранителни и фармацевтични продукти, храна за животни и т.н. и са типични вещества с „двойна употреба“, тъй като един и същ продукт може да се използва в различни приложения.

Като биологично базирани и възобновяеми суровини, етеричните масла отговарят както на очакванията на потребителите, така и на общите изисквания на Зелената сделка. Селскостопанското отглеждане и последващите производствени процеси непрекъснато се оптимизират през последните години. По природа и дефиниция етеричните масла са сложни. В някои случаи те се обработват допълнително след производството, но има строги ограничения за селективното изчерпване на определени съставки.

Освен това такива манипулации почти винаги водят до значителни промени в обонятелния и вкусовия профил. Следователно е невъзможно да се реагира на „сигнали за съставни части“, което ясно разграничава етеричните масла от смесите.

- Какви поражения върху бизнеса ще създаде новия Регламент?  

 - Производството, вносът и търговията с етерични масла се извършва от микро, малки и средни предприятия (МСП), започва на ниво ферма и те имат важен принос за препитанието на хората, живеещи в регионите, където се произвеждат. Освен това, повечето етерични масла са продукти с малък обем. Всички допълнителни и по-строги изисквания за информация биха засегнали непропорционално малките компании, много от които не могат да си позволят допълнителни разходи.Ако се приеме законодателното предложение в този вид, МСП, които произвеждат масла, ще трябва да направят значителни инвестиции за собствена сметка. Защото предложението не включва финансиране за инвестиции във връзка с бъдещите изисквания.

- Колко са производителите в този сектор, който се развива у нас от векове и кои други държави ще бъдат засегнати?    

- Броят на държавите в ЕС, които произвеждат етерични масла, е ограничен, сред тях са България, Германия,  Испания, Франция, Италия и Холандия. България е лидер в производството и износа на розово и лавандулово масло и с това се прехранват хиляди хора. В България засегнати ще бъдат хиляди земеделци, отглеждащи етерично-маслени култури. По последни данни, регистрирани са над 2800  земеделски стопани, отглеждащи маслодайни рози с обща площ от 45 000 дка и производство на 14-15 000 тона розов цвят годишно, основно в Старозагорско, но маслодайната роза се отглежда и в Пазарджик, дори и Добрич. С площи от 70 000 дка България добива 155 тона лавандулово масло. Първенци по насаждения от лавандула са Добрич, Стара Загора, Шумен, Бургас, Варна. Други етерично-маслени култури, които се отглеждат в България са маточина, лайка, бял риган, мащерка, кориандър, резене, салвия и др.

- Вие започнахте кампания за защита на този традиционен за България сектор. Какви стъпки предприехте?

- Делегацията на ДПС в Европарламента предприе конкретни стъпки, с цел да защитим нашите производители, отглеждащи етерично маслени култури и преработвателите. През юли 2022 г. с колеги от "Обнови Европа" изпратихме писмо до ЕК с питане дали при предложението за изменение на Регламента CLP ЕК ще вземе предвид специфичната композиция на етеричните масла, за да се избегне  неправилното класифициране на етеричните масла сред „най-вредните химикали“.

През септември 2022 г. получихме отговор от еврокомисар Бретон, който в своето писмо казва, че етеричните масла се разглеждат като химични субстанции съгласно действащото законодателство и ЕК не възнамерява да промени този подход на класификация при предстоящите изменения. Освен това подчертава, че изменението на Регламента CLP ще допълни съществуващите класове на опасни вещества, но не възнамерява на разделя класификацията на етеричните масла на съставните им елементи. Въпреки този отговор, само след 3 месеца ЕК предложи разглеждането на съставните елементи на етеричните масла и съответно класификацията им. Разочароващо е в такава тежка икономическа ситуация ЕК да изпраща разнопосочни сигнали към засегнатите страни и да въвежда допълнителни изисквания без задълбочена оценка.

Аз проведох срещи с Европейската Федерация на етерични масла, както и с колеги евродепутати от Франция, Испания и Германия. 

Предстоят ми срещи с розопроизводители от региона на Павел баня и Казанлък.

Споделям притесненията на българските производители и, като представител на ДПС, ще настоявам за:

1. Запазване на сега действащата класификация по отношение на етеричните масла без третирането на съставните части. Класификацията въз основа на съставките да се извършва само когато няма данни за самото вещество като цяло.  

2. Определянето на нови класове да се извършва въз основа на солидни научни доказателства и критерии.

3. Извършване на нова оценка на въздействието, особено по отношение на социално-икономическото въздействие.

- Какви са следващите стъпки по предложението на ЕК? Кога ще влезе то за разглеждане в Европарламента?

- Делегираният акт на Комисията, с който ще  въвеждат новите класове на опасност и новата класификация, се очаква да влезе в сила в началото на следващата година, след контрол от страна на Европейския парламент и Съвета.Преразглеждането на регламента за оценка и разрешаване на химикали (REACH) беше обявено като част от стратегията на Комисията за химикали за устойчивост и първоначално беше планирано за края на 2022 г. По-късно, Комисията отложи публикуването на законодателно предложение по този регламент, като сега, според работната програма на Комисията за 2023г., това предложението за ревизия на REACH се очаква да бъде публикувано в края на годината / четвърти триместър на 2023г./.

Предложението на ЕК за изменение на Регламента CLP подлежи на одобрение от Европейския парламент и Съвета като част от обикновената законодателна процедура.Работата по това предложение в ЕП все още не е стартирала. Към този момент все още няма график за срещите и ясна дата, до която следва да бъде публикуван проектодокладът на ЕП. Съветът също няма позиция по предложението. - Какви са настроенията сред колегите Ви евродепутати?- Някои държави членки са изразили сериозни резерви по отношение на предстоящата ревизия. Политическите групи в ЕП имат различни позиции относно предстоящата ревизия, като това беше и една от причините за отлагане публикуването на законодателното предложение.

(В. "Стандарт")

alde party logoALDE Charter of Values

АЛДЕ
Либерален интернационал
Либсен
Европейски парламент
ЕС

Този уебсайт използва „бисквитки“ (cookies), за да анализира трафика и да персонализира съдържанието, което Ви предлага. Политика за поверителност