Допускам и втори референдум за Брекзит, казва евродепутатът Илхан Кючюк
Евродепутатът Илхан Кючюк е заместник-председател на АЛДЕ и лидер на младежкото ДПС.
В навечерието на евроизборите през май той коментира основната тема в ЕС - Брекзит, както и ситуацията у нас.
- Г-н Кючюк, влизаме в годината на избори, какви са вашите очаквания за евровота?
- Това са едни от най-важните европейски избори. И причините са няколко. Това ще бъдат първите избори за Европейски парламент след излизането на Обединеното кралство от ЕС
Въпреки събитията от последните седмици, които могат да наклонят везните в друга посока. Освен това този евровот ще бъде първият след избирането на Доналд Тръмп за президент на САЩ. Президентът Тръмп промени в значителна степен отношенията ЕС - САЩ. В момента ЕС се намира в парадоксална ситуация. В много държави мнозинството се противопоставя на интеграционните процеси. Ще има истинска битка между тези, които искат задълбочаване на интеграцията, и тези, които са против нея.
- Каква Европа очаквате след изборите?
- Каква Европа ще имаме след изборите, до голяма степен зависи от гласа на европейските граждани, факт е, че милиони хора днес не харесват системата, в която са вкарани от политическия естаблишмънт. Те са силно разделени и въпреки че според последните изследвания на Евробарометър доверието към ЕС расте през последната година все още много хора не вярват, че Съюзът е способен да решава техните проблеми. Това създава благоприятна среда за популисти и националисти да печелят гласове с празни, но лъскави обещания. И неслучайно, точно в навечерието на европейските избори, 56 години след като Щарл дьо Гол и Конрад Аденауер подписват
Елисейския договор, Франция и Германия отново формализираха френско-германското си партньорство. Дебатът за бъдещето на Европа се води много активно в много от държавите, като той далеч не се свежда само до избора на представители в ЕП. А ние или не го водим, или ужасно закъсняваме. За моята политическа партия най-важната тема е как България да не е последна във всички класации на Съюза. Как да се отлепим от дъното? Това е въпросът на въпросите.
- Кои са важните въпроси, които трябва да бъдат приключени преди края на този мандат на Комисията и Парламента?
- Безспорно Брекзит. С наближаването на 29 март правителството на
Великобритания все повече се насочва към сценарий "без сделка"
Това е опасна перспектива и аз, като български гражданин и като европеец, се тревожа от подобен развой. Говорейки и конкретно за България не мога и да не спомена въпрос, който ние не искаме да бъде приключен в рамките на тези Комисия и Парламент. Става въпрос за противоречивия пакет "Мобилност 1", а готвените промени в него засягат бранш, който сформира 17 процента от брутния вътрешен продукт на страната и в който са ангажирани над 150 000 души. Поредното му отхвърляне в ресорната комисия на ЕП е политически и правен прецедент в Европа. Тук българската позиция е единна. Общото разбиране е, че на този етап няма възможност за постигането на консенсус и смятаме, че това досие следва да се реши от новоизбраните европейски институции.
- Какво очаквате да се случи с Брекзит?
- Реално към момента в ЕС има единодушно съгласие за "развода" с Великобритания и всички погледи са насочени към британския парламент, който продължава да бъде разделен. Дебатите от вторник и последвалото гласуване за пореден път показаха, че премиерът Мей не може да консолидира депутатите а това прави ситуацията много трудна за прогнозиране. Нещо повече, връщането на топката в полето на Брюксел по-скоро изглежда като прийом за печелене на време, отколкото като добре обмислен похват за предоговаряне на споразумението. Отделно от това виждаме, че все повече подкрепа набира и предложението за второ допитване до гражданите. Не трябва да изключваме тази възможност, особено когато вече и лидерът на опозицията Джереми Корбин загатва за нея. Много хора промениха мнението си в светлината на възникващите проблеми, а и много млади хора, които не можеха да гласуват преди, сега са на възраст, в която могат да го направят. На пръв поглед изглежда като логично решение да имат възможност да упражнят правото си на глас по въпрос, който ще засегне техните права и целия им живот в бъдеще. За съжаление, в целия този процес липсва това, с което обикновено са известни британците - прагматизмът и сигурната дипломация.
- Може ли да има негативни последствия за България?
- Преди всичко трябва да избегнем всякакви негативни последствия върху българските граждани, живеещи във Великобритания. Те са над 250 000, включително сезонните работници. Правата на българските и румънските граждани са в по-неблагоприятно правно положение. Много от тях все още не са изпълнили критериите за "петгодишно пребиваване", тъй като трудовият пазар в ЕС отвори всички врати за гражданите на двете страни през януари 2014 г. Отделно от това, много от българите в Лондон принадлежат към така наречената трудно достижима група. В този несигурен период основно задължение на българското правителство трябва да бъде гарантиране правата на всички тези наши сънародници при напускане на Великобритания "без сделка".
Много други неща можеха да се направят през последната година, но, за съжаление, бяха пропилени редица възможности.
- В зависимост от резултатите, какви са сценариите за България?
- Все още се надявам, че в крайна сметка здравият разум ще надделее и Споразумението ще бъде прието, което е и в съответствие с българския интерес. Това ще гарантира максимална приемственост по време на преходния период, който може да бъде удължен до 2022 г. В този период Великобритания ще бъде задължена да изпълнява правото на ЕС, без да участва в работата на институциите, но ще имаме и възможност да се адаптираме към новия режим на отношения. В другия случай, за да се намалят негативните ефекти, двете страни ще трябва да предложат извънредни мерки а търговските отношения би следвало да се осъществяват по правилата на Световната търговска организация. В краткосрочен план оттеглянето "без сделка" със сигурност ще се отрази сериозно върху правата на гражданите и бизнеса.
- Какви са важните въпроси за решаване в България в това време?
- Страната ни изпада в тежка криза. За всички е видим провалът в редица секторни политики. Езикът на омразата и политиката на празни обещания са неспособни да постигнат резултати. Ние от ДПС предупреждавахме за този сценарий още при самото съставяне на това антиценностно мнозинство. Страната ни има нужда да се реформира, а това правителство не е в състояние да провежда реформи. България се нуждае от нова философия на управление.
- Програмен кабинет ли имате предвид?
- ДПС излезе с идеята основните политически сили да се обединят около група приоритети и програма за ускорено развитие на страната, която да включва ясна визия и цели, които да бъдат спазвани от всяко едно управление. Аргументите в тази посока не са свързани само със ситуацията в страната, но и с все по-непредвидимата геополитическа обстановка.
Обединението около такава програма изисква преодоляване на политическото A3. Това е тест както за партиите ни, така и за зрелостта на демокрацията ни.

(в. Стандарт, 01.02.2019 г)