Водещ: Какви са рисковете преди и след изборите на 15 юли в Северна Македония? Наш гост е Илхан Кючюк, евродепутат от ДПС и групата „Обнови Европа“ в Европейския парламент, председател на делегацията на Европейския парламент в Съвместната парламентарна комисия Европейски съюз-Северна Македония. Г-н Кючюк, преди ден с ваши колеги евродепутати от делегацията призовахте с декларация за прозрачна, достоверна и обективна предизборна кампания без дезинформация и сплашване. А минути преди това интервю завърши вашата Фейсбук дискусия на живо заедно с двама гости от Северна Македония – със заместник-председателя на Либералната демократическа партия Моника Зайкова и политика Емил Киряч.
Илхан Кючюк: За Република Северна Македония имаме и наша позиция, изразена заедно с колегите от другите две основни политически сили – Европейската народна партия и Социалистите и демократи в Европейския парламент. Текат тежки дебати, текат и структурни дебати, същински, ценностни дебати за това, там къде искат да видят политиците своята страна. Някои са за това да се върне Република Северна Македония там, където беше преди 3 години, други искат тя да продължи да се развива по пътя на НАТО и на Европейския съюз. Две същински, концептуално различни кампании вървят. Разбира се, заедно с това има някои други проявления, основно идващи от партиите, които целят основно да вземат гласоподаватели от албанското малцинство.
Водещ: Какви са впечатленията ви от инициираната от вас интернет дискусия с Моника Зайкова и Емил Киряч?
Илхан Кючюк: Много хубави. Прогресивни хора, млади хора, които искат да променят Република Северна Македония към по-добро. И това по-добро безспорно е свързано с бъдещето на страната в Европейския съюз. Това много ми напомня на дискусиите, които ние провеждахме в България по време на Тройната коалиция малко след като бяхме влезли в НАТО и малко преди да влезем в Европейския съюз. Имахме абсолютно същите мечти – да бъдем част от Европейския съюз, защото той е гарант за по-високи, демократични стандарти, стандарти, които дават по-добра реализация за млади хора, и мечтаехме абсолютно за същото – да пътуваме свободно, да се образоваме и да се връщаме обратно към родината си, за да инвестираме това, което сме взели от западния свят. На такъв етап е и дискусията с младите хора в Република Северна Македония.
Водещ: А какви са рисковете преди и след изборите на 15 юли?
Илхан Кючюк: Не виждам особени рискове по отношение на предизборната кампания. Няма заявен бойкот, точно обратното – всички политически сили правят силна заявка, призовават гражданите да излязат да гласуват на 15 юли, което е добър знак. Означава че ще има ясно изразено политическо мнозинство, надяваме се, след изборите. Но същото време ще означава и много по-силен ангажимент на гражданите на Република Северна Македония към демократичния процес на страната. Както казах вече, битката е в тези две полета – две тенденции, които текат и в македонското общество.
Водещ: Традиционно България е част от предизборната кампания в Македония.
Илхан Кючюк: Така е, да.
Водещ: Сега какво място заема страната ни?
Илхан Кючюк: Не много високо в дневния ред. Чува се реторика основно от десните политически сили. Тук визирам най-вече ВМРО-ДПМНЕ, които някак си вкарват в политическия дискурс темата, свързана с България, и договора, който има България с Република Северна Македония. Разбира се, в този разговор неминуемо попада и историческото споразумение на страната с Република Гърция. Но както вече имахме възможността да го изразим и като нарочна наша позиция, ние категорично, и тук говоря за всички политически сили в Европейския парламент, заставаме зад двете споразумения, които бяха подписани, те трябва да бъдат изпълнявани, и много е важно те да намерят отражение по начина, по който са подписани, и в политиката на Република Северна Македония. Добросъседските отношения са включени в момента в преговорната рамка, със сигурност ще бъде така и в настоящата преговорна рамка. Добросъседските отношения ще играят ключова роля за бъдещето на страната в Европейски съюз. Дотук няма изненади от страна на Европейския съюз, и ми се струва, че няма изненади и в официалната позиция на Скопие. Поне във всички мои срещи по никакъв начин не се чувал друга позиция освен тази да се придържаме към изпълнението на двата договора.
Водещ: А с какво да си обясним критиките, които са отправени към нас? Как да си обясним подчертаното негативно отношение на македонския политически връх и за македонския език, и за замразената от тяхна страна работа на смесената комисия?
Илхан Кючюк: Винаги е излишно, когато се говори по време на избори. По време на избори определено се говори малко повече, отколкото е нужно. Затова бих призовал – нека да се концентрират всички политици, особено тези в Република Северна Македония върху предизборната кампания, да се проведат честни и демократични избори, да има легитимно представителство, което да даде сериозен, основополагащ демократичен резултат за следизборната ситуация и разбира се много важно е да бъде изграден консенсус между всички политически сили. Нека да отворя скоба и да кажа, че реализирането на големите цели, включително и от нашата страна – членството в НАТО и Европейския съюз, успя да се реализира, защото имахме ясен политически консенсус, знаехме накъде трябва да водим страната си. Това ми е основният призив – за НАТО и Европейския съюз да има ясен политически консенсус. Разбира се, пътят към Европейския съюз трябва да бъде ясно очертан, пътят изисква и много тежки, дълбоки политически реформи, неминуемо в този процес те ще имат подкрепата на Европейската комисия, разбира се, надявам се и политическата подкрепа и на Съвета, със сигурност в мое лице и в лицето на моите колеги в Европейския парламент.
Водещ: Г-н Кючюк, очакваше се в началото на юни – 9-ти или 10-ти – да бъде обявена преговорната рамка с Албания и Македония. Това не се случи. Защо?
Илхан Кючюк: Тече дебат. Тече дебат в Европейската комисия на ниво началник кабинети на депутати. Има един съществен момент по отношение на новата методология. Той е свързан с т.нар. „одобрение“ на преговорите глави, казано постарому, или клъстерите, казано с новата формулировка на методологията. Тук идеята е следната: дали чрез активно изразена воля се одобрява дадения клъстер или чрез мълчаливо съгласие това може да бъде реализирано. Наглед погледнато въпросът е много технически, но ако се задълбочат, особено колегите юристи, ще изразят вероятно тезата, че това е много дълбок политически момент, който е свързан и със степента на предвижване на клъстерите, тоест, отваряне и затваряне в един или друг момент. Заедно с това тази методология предвижда нещо, което досега не съществуваше – принципът е веднъж отворена, преговорна глава не означава и автоматично затваряне, с което Европейската комисия казва следното: дори една тема, и то един клъстер да бъде отворен в момента „А“, винаги можем да се върнем обратно към него и да го преразгледаме, защото има отстъпления основно от основни демократични ценности. А когато говорим за върховенството на закона, това ще бъде хоризонтален елемент в целия преговорен процес – от точка „А“ до точка „Б“. Тоест, от самото началото на преговорния процес до окончателния момент.
Водещ: Очакваше се междуправителствена конференция със Северна Македония и Албания. Тя трябва да стане факт, не е обявена все още, но за това се говореше от доста по-рано, като се прогнозираше тя да се състои в периода на Германското председателство. То вече започна. А тази конференция междуправителствена е важна, защото ще постави фактическото начало на преговорите за членство в Евросъюза и отварянето на първата преговорна глава. Реалистична ли е или тя или ще бъде отложена във времето като преговорната рамка?
Илхан Кючюк: Германското председателство е много амбициозно по отношение на Западните Балкани, което лично мен много ме радва. Германия е активен член на Берлинския процес. Нека да не забравяме, че предстои и заседание на формата в Скопие през октомври или ноември месец. България и Република Северна Македония имат такова постигнато съгласие за провеждане на заседанието на Берлинския процес. Германия иска да постигне резултат. Разбира се, преди междуправителствената конференция трябва да има и окончателно одобрена методология, трябва да има определени детайли, които да бъдат изчистени, заедно с това трябва да бъде приета и самата преговорна рамка. Амбициите на Германското председателство е до края на годината да бъде реализирано точно това, за което вие ме питате – първата междуправителствена конференция с двете страни. Разбира се, моите очакванията, поне личното ми желание е такова – Германия да изиграе ключова роля и по отношение на диалога между Белград и Прищина, най-накрая гражданите на Република Косово да могат свободно, безвизово да пътуват в Европейския съюз.
Водещ: Въз основа на вашите наблюдения върху Северна Македония, а и като резултат от многобройните разговори, включително и този с Фейсбук дискусията ви от тази вечер, какво е впечатлението ви – Европейският съюз по-видим ли става в региона на Западните Балкани?
Илхан Кючюк: Проблемът на Европейския съюз винаги е бил един – върши повече неща, отколкото другите международни актьори, но е изключително слаб в комуникацията и в обясняването на полезността на това, което прави. Много инвестираме, вършим страшно много работа и като Европейска комисия, и като Парламент. Разбира се, Съветът има своите отклонения, той е много по-политически свързан, но в същото време има ужасен проблем с комуникацията. Аз съм удовлетворен от факта, че и настоящата Комисия в лицето на ресорния комисар приеха много принципно, много конструктивно идеята в дневния ред на Западните Балкани, в дневния ред на Европейския съюз интегрирането на Западните Балкани да бъде придвижено, и то не просто словесно, вербално, а много конструктивно с редица инициативи. Нека да припомня , че ще има и план за възстановяване на страните от Западните Балкани, който е свързан с възстановяването от Ковидкризата. Той ще бъде също представен през октомври или ноември месец. За първи път страните от Западните Балкани ще бъдат част и от водещи инициативи, тук говоря и за свързаността енергийна и транспортна най-вече, говоря и за възможности, които се предоставят по линия на Зелената сделка и по линия на втората трансформация европейска, глобална, тук говоря за дигитализацията. Тоест, все важни инициативи, които са на разположение на страните от Западните Балкани. Разбира се, те няма да дойдат от само себе си, за тях се изисква усилие, изискват се реформи, изисква се експертиза, изисква се подготвеност. Но така е в Европейския съюз – този, който е най-подготвен или този, който е подготвен, успява да реализира своите идеи.
Водещ: Ролята на България в тези процеси?
Илхан Кючюк: На мен ми се иска да бъде по-активна. Винаги съм изразявал тезата, че България свърши правилните неща по отношение на Западните Балкани по време на нашето председателство, но след този период някак си загубихме този инерционен момент, някак изчезнахме. А ние има какво да дадем на страните от Западните Балкани. И първото и най-важно нещо, което се сещам, е уникалният ни етнически модел. Това е нещо, което би укрепило демокрациите в Западните Балкани и би трасирало пътя към НАТО и Европейския съюз. Нашият етнически модел е абсолютен фундамент, който може да бъде продукт на България, на българската външна политика.
(Радио "Фокус"; 03.07.2020)
