Илхан Кючюк, евродепутат от ДПС и групата „Обнови Европа“ в ЕП, председател на делегацията на Европейския парламент в Съвместната парламентарна комисия ЕС - Северна Македония, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“.
Водещ: Северномакедонският премиер Зоран Заев заяви в неделя, че идващите от София искания не са нито европейски, нито добросъседски. Според него, ако това остане така, страната трябва да подготви своя народ, че началото на преговорите с ЕС през декември няма да се състои. Изказването доведе до поредното повишаване на напрежението между двете държави. Ябълката на раздора стана: чий е Гоце Делчев. По пътя си към Европа какво прикриват зад антибългарската си реторика в нашата югозападна съседка? Наш гост е Илхан Кючюк, евродепутат от ДПС и грубата „Обнови Европа“ в ЕП, председател на делегацията на ЕП в съвместната парламентарна комисия ЕС – Северна Македония. Защо Северна Македония продължава да разбира двустранните отношения с България като налагане на собствената си позиция?
Илхан Кючюк: Това е тема, която има дълга история и аз не мисля да се връщам към нея. Искам по-скоро да илюстрирам очакванията на нашите партньори, на ЕК, на ЕП преди важният период и за двете страни. Предстои по всяка вероятност конференция за започване на истинските преговори, на реалните преговори с Република Северна Македония и Република Албания. Германското председателство загатна много ангажиращо, че очаква зелена светлина и заедно с това европейските институции по много категоричен начин казаха, че двустранните въпроси трябва да се решат в рамките на двустранните отношения. Така че всичко е в ръцете на двете страни. Аз смятам, че България няма интерес, същото важи разбира се и за Северна Македония темата да бъде интернационализирана. Моето мнение винаги е било, че темата трябва да остане в рамките на двустранните отношения и някак си крайният срок за това уреждане е 10-и ноември, когато ще се състои Берлинският процес – едно от заседанията, което се председателства от двете страни в София.
Водещ: При посещението на ръководената от вас делегация на ЕП в Скопие сблъскахте ли се с така нареченият македонизъм?
Илхан Кючюк: Не. Не може бъде намерен по време на нашите срещи. Винаги нашите партньори в Република Северна Македония са се държали много конструктивно и коректно, заявявайки, че техният път е свързан с членството в НАТО и в ЕС, оценявайки подобаващо подкрепата, която София оказва на страната по пътя на реализирането на тези две големи цели и оставяйки с голямото очакване тази подкрепа да продължи. Разбира се, също толкова открито са заявявали, че има открити въпроси, които трябва да бъдат решени в рамките на двустранните разговори. Било то в ресорната комисия, нарочно създадена за тази цел, за решаването на тежките безспорно исторически въпроси, било то във формата на отделните политически срещи.
Водещ: По пътя си към Европа какво прикриват зад антибългарската си реторика сега в Северна Македония, защото с наближаването на конференцията, на срещите през ноември и декември изведнъж тази реторика отново изби?
Илхан Кючюк: В Република Северна Македония, както и в нашата страна, има различни сили, които не винаги мислят за европейския просперитет и перспектива на региона. И аз не се учудвам, че се надигат и такива гласове преди важните решения за целия регион. Но бих искал да отместя малко фокуса и да кажа, че не бива да гледаме на Република Северна Македония като на страна, която работи против българските интереси. Има много по-позитивен прочит и ми се иска той да бъде по-верният, а и аз самият вярвам в него, че Република Северна Македония е братска и приятелска държава, която трябва да бъде част от ЕС. И бидейки част от него, тя трябва да бъде най-близкият партньор на Република България.
Водещ: Бих искала да ви подкрепя и смятам, че действително този прочит е основателен, обаче излезе проучване в Северна Македония, че само 1% от гражданите на страната изпитват топли чувства към българите. При това положение как можем да сближим позициите и да видим бъдещето на Северна Македония в ЕС, за което искрено желаем?
Илхан Кючюк: Това, което казвате и потвърждение на моята теза, че нещо трябва да се промени, вероятно и от двете страни, ако има толкова нисък процент, вероятно диалогът. Вероятно трябва да обръщаме повече внимание на общите неща, които ни обединяват. Аз смятам, че въпреки някои проблемни моменти в подписаното споразумение от Договора за приятелство и добросъседство през 2017 г. ние успяхме да запазим неговата основа, а именно общото разбиране за някои исторически процеси и исторически личности. Именно общото разбиране може да бъде основополагащ камък за общото ни бъдеще в рамките на ЕС. Да, безспорно затова се изисква усилие и от двете страни, безспорно се изисква и политическо, и морално извисяване над ежедневните проблеми. Не е нужно винаги да потвърждавам и да повтарям прословутата мантра, но тя е много работеща и е вярна, че историческите въпроси трябва да бъдат оставени в ръцете на историците, а политиците да имат ангажимент към бъдещето и да бъдат творци на това бъдеще. В противен случай следващи поколения ще бъдат тежки съдници на днешните политици.
Водещ: Как в ръководената в съвместната парламентарна комисия ЕС-Северна Македония гледат на тези крамоли между двете държави?
Илхан Кючюк: Аз съм докладчик на ЕП, не искам да правя препратки, но Джефри Ван Орден, едно име, което беше познато в България, в качеството си на докладчик беше казал в едно от последните си интервюта преди да излезе от ЕП с напускането на неговата страна от ЕС, буквално цитирайки го Джефри ван Орден звучеше по следния начин: „не знам доколко помогнах на страната ви да бъде част от ЕС, но със сигурност не ви попречих“. Моята задача като докладчик е да бъда обективен в анализите и оценките си, да слушам и да чувам, разбира се и да отразявам различните мнения, да очертавам тенденции, които ми се иска по-скоро да бъдат положителни, но заедно с това и да не отричам някои негативни моменти в развитието на Република Северна Македония. Това се отразява в доклади, които имат не само символно или символично значение, а имат и своето политическо значение, защото дават хоризонт или респективно ограничават положителните тенденции на една или друга страна. Аз смятам, че Република Северна Македония проведе честни избори, които бяха оценени и като демократични от международните организации, което дава солидно основание и на новото правителство на Зоран Заев да продължи много по-активно и ангажиращо с реформите. Разбира се неизменна част от всеки доклад, било то на ЕК или на ЕП, са и добрите отношения между съседите най-вече. Няма как да подминем темата с Договора за добросъседство между двете страни, няма как да не отразим и по подобаващ начин споразумението от Преспа. Тези две споразумения ще бъдат основна част от всеки политически документ.
Водещ: България е много далеч от идеята да попречи на пътя на Северна Македония към ЕС.
Илхан Кючюк: Дали е така?
Водещ: На този етап нямаме основание да смятаме, че ние искаме да пречим на този път, господин Кючюк. Но дали македонците самите те си вярват, за къде са тръгнали?
Илхан Кючюк: Искам да бъде така наистина - България да бъде далеч. Това по никакъв начин не означава, че страната ни трябва да се отказва от идеята за защита на своите изконни интереси с Република Северна Македония. По никакъв начин не трябва да се отказва от това, което е наша обща история и по никакъв начин не трябва да се отказва от това Гоце Делчев да бъде българин, защото той се е записал като българин, направил го е саморъчно. Но заедно с това и по никакъв начин не трябва да отрича и правото на Република Северна Македония да се развива. Да се развива в ЕС. И ми се струва, че отново и в този случай, разковничето е диалог. Необходимо е общо разбиране за миналото, което да бъде сигурен мост, надежден мост и за общо бъдеще в ЕС.
Водещ: Разбират ли в Европа това, което става между двете държави?
Илхан Кючюк: Трудно. Трудно, защото не е лесно за обяснение и още по-трудно е за разбиране. Трудно, защото Европа гледа на Западните Балкани като интегрална част от самия ЕС. Вижда ги като част от него и се надява рано или късно да бъдат интегрирани в тази ценностна система на върховенство на закона, свободни медии, пазарно ориентирана икономика, граждани които живеят и работят на европейския пазар, образование което е европейско и ценности, които се споделят от всички тях. Затова е много трудно да обясниш тези тежки исторически процеси, които са наслоени между две страни. Да не казвам, че има много други такива примери. Такъв е диалогът между Белград и Прищина. Такива са забавените или спрени процеси в Босна и Херцеговина. Все тежки въпроси, които трябва да бъдат решени. И ще бъде много наивно, ако ние очакваме от ЕС да ги реши, след което да приобщи тези държави и да даде ясна перспектива за техните граждани в ЕС. Трябва да бъдат положени не малко усилия и от политическите елити на тези страни. Безспорно гражданите им показаха с високия процент на доверие, който имат към ЕС, че тяхното място е именно в ЕС, че тяхната столица с пълни основания е и Брюксел, освен Скопие, гражданите на Република Северна Македония заслужават да имат и още една столица в сърцето на Белгия.
Водещ: Ще имат ли гражданите от Северна Македония шансът през декември да започнат началото на действителния преговорен процес за европейското членство?
Илхан Кючюк: Повече от шанс дори бих казал, защото показват, че те са на правилния път с гласа си, с подкрепата си, с уважението си и с принадлежността си към европейските идеали, те показаха че няма друго място освен ЕС. Това е избор и те са го направили.
(Радио „Фокус“, 14.10.2020)
