Илхан Кючюк е член на Европейския парламент и съпредседател на партия Алианс на Либералите и Демократите за Европа
Бидейки роден по време на комунизма, си спомням как падането на Берлинската стена се превърна в символ на обещание за свобода и единство за много източноевропейци, особено за поколенията преди моето, които бяха прекарали целия си живот ограничени между затворени граници. Имахме усещането, че това обещание се осъществява, когато отбранителните ни сили станаха част от НАТО и когато заветната мечта да се присъединим към Европейския съюз и да се обединим най-сетне с останалите европейци, се сбъдна. Въпреки това продължаващото и до днес изключване на някои държави членки от Шенгенското пространство подкопава самите принципи, залегнали в устоите на ЕС, карайки някои европейски граждани да се чувстват като втора категория членове на този Съюз.
Една от често споделяните тревоги е опасението, че хора от новоприсъединилите се страни ще се възползват от социалните системи на други държави членки. Тези твърдения се основават на отделни случаи, които не са представителни за населението като цяло. Могат и трябва да се въведат нормативни рамки, които да предотвратяват подобни злоупотреби, както и да се следи за стриктното спазване на правилата.
Друг довод, който забавя присъединяването към Шенген е, че ще се обострят проблемите с жилищното настаняване, поради гъстата населеност на някои райони. Важно е да се поясни, че Шенген улеснява свободното придвижване с цел пътуване и работа, а не масовото преместване на хора.
Неотдавнашните гласувания в Европейския парламент подчертават неотложността на този въпрос. С убедително мнозинство членовете на Европейския парламент призоваха за присъединяването на България и Румъния към Шенген до края на 2023 г. И двете страни от години вече отговарят на необходимите критерии и не разбираме решението на някои страни да отхвърлят членството им, без да представят основателни правни аргументи. Това изключване не е просто символично – то не е просто последната затворена гранична бариера пред постигане на пълно европейско единство за България и Румъния; то е съпроводено и с реални разходи за предприятията и гражданите, което задълбочава социалните и икономическите различия.
Само един пример: пътуванията и търговската дейност са затруднени от забавяния, които могат да продължат от часове до дни – в сравнение със средното изчакване от 10 минути в Шенгенското пространство. Особено пагубни са последствията при шофьорите на камиони: не само е засегнат поминъкът им, но се наблюдава и ежегодно нарастване на емисиите СО2 с потресаващ обем от 46 000 тона – последици за околната среда, които са в разрез с общите ни цели за климата.
Нека бъдем честни, продължаващото изключване способства единствено за подхранване на анти-европейската пропаганда и уронва влиянието и ценностите на ЕС отвъд неговите предели.
Основателни притеснения, реални решения
Съществуват основателни въпроси относно способността на някои страни да управляват ефективно границите си, особено във връзка с обработването на случаи с лица, търсещи международна закрила и борбата с корупцията. Това обаче не са проблеми, които засягат само една държава. Както показват настоящите данни, по отношение на миграцията, нито една страна не може да се справи самостоятелно.
Добрата новина обаче е, че в това отношение Европа разполага с експертен опит, за да окаже съдействие. Посредством сътрудничество и обединяване на експертния граничен опит и капацитет можем да ускорим готовността си – навсякъде, където ЕС има външна граница. Засиленото обучение, споделените технологии и съвместните операции могат съществено да повишат общите ни способности. Това не само ще спомогне за преодоляване на оперативните пропуски, но ще послужи и като инструмент за обединените ни усилия в борбата с корупцията и контрабандата – проблеми, които засягат не само България и Румъния, но и цялото европейско пространство, и които изискват европейски решения.
Шенген не е просто политически въпрос, той е човешки въпрос. Той е свързан със студента, който иска да учи в чужбина, с предприемача или трансграничния работник, който търси възможности отвъд границата, както и със семействата, които искат да пътуват свободно. Това е въпрос, свързан с окончателното премахване на останалите физически ограничения и с усещането на свободата от това, че си европеец в пълнота.
Предвид предстоящите ключови срещи през идните месеци, въпросът пред нас е дали искаме Европейски съюз на две скорости или приобщаваща, обединена общност. Принципите, залегнали в устоите на ЕС – свобода, равенство и върховенство на закона – ни призовават към действие.
Часовникът тиктака. Дължим на себе си и на бъдещите поколения да гарантираме, че европейското обещание за свобода и единство няма да забрави никого.
