Нужна е дългосрочна държавна политика и спешни мерки за задържането на младите кадри в здравеопазването. Това заяви зам.-председателят на ресорната комисия в парламента доц. д-р Джевдет Чакъров по време на разискванията в пленарна зала огромния проблем с недостига на медицински персонал. Дебатът бе иницииран от ДПС.
Необходимо е в най-кратки срокове да се набележат мерки, като част от една дългосрочна държавна политика, за решаването на този проблем и те възможно най-бързо да започнат да се изпълняват, категоричен бе доц. Чакъров.
В отговор на моето питане към министъра на здравеопазването проф. Сербезова тук в пленарната зала чухме изключително обезпокоителна статистика. Потвърдена беше информацията от оповестени наскоро резултати от социологическа анкета "Индекс на болниците", направена в лечебни заведения у нас, че 73% от болниците имат недостиг на лекари, а около 90% - на медицински сестри. И че 78% от лечебните заведения трудно обезпечават 24-часовата дейност на работа и като последствие от това 45% от анкетираните лечебни заведения отчитат като проблеми закъсняла или неточна диагностика и намаляване на качеството на лечение, както и голяма пренатовареност на кадрите и тяхното т.нар. "прегаряне", заяви доц. Чакъров. Той представи множество тревожни данни:
По информация на Българския лекарски съюз над 60% от лекарите са над 50 години. По данни на Българската асоциация на специалистите по здравни грижи всяка трета медицинска сестра е пенсионерка и прогнозата е, че след 10 години ще има по-малко от 10 000 сестри, ако настоящата тенденция се запази.
От отговора на проф. Сербезова стана ясно, че има сериозен недостиг на лекари-специалисти по спешна медицина, инфекциозни болести, вътрешни болести, трасфузионна хематология, съдебна медицина, клинична лаборатория, пневмология и фтизиатрия, анестезиология и реанимация, педиатрия, както и на лични лекари и специалисти от доболничната помощ. Като цяло общият брой на лекарите се запазва в рамките на необходимото за страната - между 32 000 и 30 000, каза народният представител от ДПС.
Ето какво още заяви доц. д-р Джевдет Чакъров от парламентарната трибуна:
Но, първо, както вече посочих, има свръхпроизводство на лекари в определени специалности, а остър недостиг - в посочените по-горе специалности. Второ - тези лекари са неравномерно разпределени в различните региони на страната, като на места определени специалисти изобщо липсват. Трето - възрастовата структура е изключително тревожна: по данни на Българския лекарски съюз над 63%!!! от тези 30 000 лекари са над 50 години, а при личните лекари даже 88% са над 50 години. В специализираната доболнична помощ основно работят лекари в предпенсионна и пенсионна възраст.
Отново по информация на Българския лекарски съюз всяка година около 300 от новозавършващите медици напускат страната, като общо всички медицински университети в страната годишно завършват около 1000 души.
Според информация от проучване на Медицинския университет в София 60% от младите лекари през миналата година са заявили, че ще напуснат страната, като 25-30% от тях са декларирали, че ще го направят веднага, след като си получат дипломите за завършено медицинско образование, а други 25-30% - след като вземат специалност.
Можем да продължим да изреждаме неблагоприятни тенденции, но по-важното е да дискутираме възможните мерки, чрез които в дългосрочен план да се преодолеят тези проблеми.
Според нас е необходимо да се направи първо: много сериозно проучване на възрастовата структура на населението по региони и населени места и да се идентицират конкретните потребности от медицински услуги. В тази посока дори имаме препоръка от Европейската комисия някои от общинските болници да се преструктурират като лечебни заведения с няколко отделения, които основно се ползват в рамките на годината от населението, включително и с отделения за долекуване, каквито в момента в нашата система липсват. А пациентите, за които съответната общинска болница не предлага специализирано лечение, да се насочват към регионални или областни високотехнологични многопрофилни болници, за което обаче ще трябва да се осигури инфраструктура за бързо придвижване до тях, особено на спешните пациенти. В последната публична версия на националния План за възстяновяне и устойчивост имаше заложен проект за купуване на медицински хеликоптери. Ще са необходими също и високотехнологично оборудвани не само с апаратура, но и с медицински персонал линейки.
Второ: трябва да се обезпечат населените места с необходимите лични лекари и специалисти от доболничната помощ. В момента има населени места, в които няма не само общопрактикуващ лекар, но изобщо няма никакво медицинско лице - мецинска сестра или фелдшер. И хората си записват лични лекари в други населени места, някои от които се намират на по 50 до 100 и повече километра. В 21-ви век е абсолютно необходимо да решим въпроса с осигуряването на качествена първична медициска помощ, която по принцип решава 80% от здравословните проблеми на населението. Според нас за решаването на този проблем трябва да се работи съвместно с общините, които според възможностите си да предлагат мерки за осигуряване на лекари за доболничната помощ като например осигуряване на жилище, оборудване на медицински пункт и поемането на разноските по неговото поддържане и функциониране, включително и плащането на ток, вода, отопление и т.н.
Трето: трябва да се набележат адекватни мерки в областта на образованието на медицинските кадри. Българският лекарски съюз има предложение, което наскоро представи неговият председател, държавата да поеме пълната издръжка на обучението и след това на специализацията им, като тази подкрепа бъде обвързана с договори за работа в България за определен период. А тези, които не желаят да ползват такава помощ, да могат да продължат да учат по същите правила, които има в момента. Необходимо е да се обсъдят различни варианти за това да се създадат както необходимите медицински специалисти, така и те да останат в страната. Защото проблемът с липсата на медицински кадри е проблем за почти всички страни в ЕС. Наскоро при откриването на конгрес на Германската лекарска камара в Берлин нейният председател заяви, че недостигът на специалисти в системата на здравеопазването в Германия е толкова остър, че има риск тя да колабира. И че в момента в страната много от болниците функционират благодарение на лекарите от чужбина. Посочвам това, за да се види колко е голяма конкуренцията при търсенето на медицински кадри в цяло Европа. И България трябва да се конкурира с такива развити държави като Германия, за да мотивира младите кадри, които обучава, да останат да работят тук. Което ще е много трудно.
Четвърто: трябва да се направи пълен анализ на потребностите в системата на здравеопазването и на основата на него да се прилага дългосрочно държавно планиране.
Надяваме се на ползотворна дискусия, лишена от политиканстване и постигане на надпартиен консенсус за решаването на тези проблеми в интерес на цялото на общество.
