За пореден път не са заложени никакви реформи в бюджета на НЗОК за настоящата година. Отново най-много средства се дават за болнична помощ и лекарства, докато в останалите страни от ЕС е точно обратното - най-много пари се дават за извънболнична помощ, профилактика и превенция. Това заяви народният представител от ДПС доц. д-р Джевдет Чакъров по време на дебатите за приемането на бюджета на Здравната каса за 2023 г. Парламентарната група на Движението се въздържа при гласуването.
Ето цялото изказване на доц. д-р Джевдет Чакъров:
- ДПС ще гласува с "въздържал се", защото за пореден път не са заложени никакви реформи в бюджета на НЗОК за настоящата година.
Отчитаме, че той е само за 6 мсеца, че това няма как да стане рязко, защото ще рискуваме стабилността на бюджета. Но няма дори тенденция за преструктуриране на бюджета в посока профилактика и превенция.
2. Отново най-много средства се дават за болнична помощ и лекарства, докато в останалите страни от ЕС е точно обратното - най-много пари се дават за извънболнична помощ, профилактика и превенция.
През 2023 година касата ще похарчи малко над 7 млрд. лева, което е с 910 млн. лева или с 14% повече спрямо миналата година.
Извънболничната помощ ще получи с 20% повече средства от миналата година, разходите за болничната помощ ще с 14% повече, а за лекарствата - с 16% повече.
Въпреки, че за извънболничната помощ ще се дадат с 20% повече средства, се запазва структурата на бюджета най-много средства да се дават за болнична помощ - 49,8% от всички разходи в бюджета на НЗОК. Докато в ЕС за болнична помощ се дават средно до 30%.
27% от общите разходи ще са за лекарства. България е страната в ЕС с най-големи разходи за лекарства. В ЕС средно за лекарства се дават между 15 и 18%. И не защото в тези страни не се осигурява лечение за пациентите с най-добрите лекарства, или пък защото медикаментите са по-евтини и т.н.
Основната причина е в това, че в останалите страни от ЕС основната част от средствата са насочени към профилактика и превенция в извънболничната помощ. Тези средства са в размер на 30-40% от общия годишен бюджет за здравеопазване. А у нас тези средства са едва 13,5% от общия годишен бюджет на НЗОК. Въпреки, че за настоящата година ще се дадат с 20% повече средства за извънболнична помощ, тя остава на последно място по финансиране. Точно обратното на това, което е в останалите страни от ЕС.
България си остава на последно място сред страните от ЕС по отделени средства за профилактика - под 3% от общите средства за здраве.
- В преходните и заключителните разпоредби са предвидени мерки за засилване на контрола върху разходите за лекарства и ние от ДПС ще ги подкрепим.
Важно е обаче да отбележим, че трябва да се презицира текстът, който предвижда НЗОК да плаща лекарствата, когато няма действащи рамкови споразумения за предходната година между Министерството на здравеопазването и доставчиците на лекарствени продукти, по най-ниската цена, договорена от изпълнителите на болнична медицинска помощ за предходния месец. Трябва да се прецени дали да се взема цената само от предходния месец, или да се взема средна цена за предходните 3 или 6 месеца. Това беше отбелязано на дискусията в комисията по здравеопазването при първото четене на Закона за НЗОК за 2023 година.
- На четвърто място искам да отбележа, че отново няма мерки за контрол върху качеството на медицинските услуги, особено болничните.
По официална статистика в България средствата, които се дават за здравеопазване представляват 8,1% от брутния вътрешен продукт, разбира се, заедно с доплащанията от страна на пациентите. Толкова се дават и в останалите страни от ЕС или около 10 млрд. лева. Това са много пари. Преди повече от десет години бюджетът на НЗОК беше около 800 млн. лева, сега е вече близо 7 млрд. лева и нито пациентите са доволни от медицинската услуга, която получават, нито лекарите и медицинският персонал са доволни от заплащането и от условията, в които работят.
Трябва не само да се отчита изпълнението на клиничните пътеки и да се правят проверки за фалшиви хоспитализации, а трябва най-накрая да започне да се извършва проследяване какво се случва с дадения пациент след лечението. Колко пъти е лекуван в болница от едно и също заболяване, какви са причините за това, как е осъществявано неговото наблюдение в извънболничната помощ след изписването му от лечебното заведение, имало ли е профилактика и лечение в извънболничната помощ преди да се стигне до хоспитализация и т.н.
- Отново не са заложени никакви мерки за намаляване на огромния процент доплащане от страна на пациентите.
У нас доплащането е в размер на 48%, докато в ЕС този процент е около 18.
Най-много средства пациентите доплащаме за лекарства. След това за долекуване. Защото например клиничната пътека за болнично лечение на инсулт е 7 дена. Не малко пациенти биват изписвани буквално в насипно състояние и след това долекуването им продължава в частни структури за рехабилитация за тези, които могат да си го позволят, или с рехабилитатор вкъщи, за който се плаща минимум по 50 лв на час и е пак за тези, които могат да си го позволят.
Абсолютно наложително е вече да намерим решение на тези проблеми. Повече от пет години в редовните си годишни доклади в частта за здравеопазване Европейската комисия настояваме да започне прилагане на мерки за намаляване на доплащането от страна на пациентите, особено за лекарствата, за отриване на отделения и болници за долекуване, с които НЗОК да сключва договори.
- Накрая искам да отбележа нещо много важно. Не е коректна позицията, изразена от колеги на последното заседание на комисията по здравеопазване, че увеличението на бюджета на НЗОК за тази година ще даде възможност да бъдат повишени заплатите на лекари, медицински сестри и изобщо на болничния персонал в посока да бъдат достигнати залегналите в Колективния трудов договор възнаграждения.
Увеличението на разходите в бюджета на НЗОК за тази година по никакъв начин не гарантира увеличение на заплатите нито на работещите в лечебните заведения, нито на работещите в извънболничната помощ.
На първо място, сключеният през 2021 година Колективен трудов договор в здравеопазването е подписан от много малко субекти. И заложените минимални месечни възнаграждения касаят само тези, които са го подписали! По Кодекса на труда Колективният трудов договор е доброволен. Така че няма как този в здравеопазването да бъде задължителен и за тези, които не са го подписали.
На второ място през януари тази година 48-то Народно събрание прие по предложение на парламентарната група на "Продължаваме промяната" изменения в Закона за здравното осигуряване, които предвиждат минималното месечно трудово възнаграждение, НО САМО ЗА ЛЕКАРИТЕ, да не бъде по-ниско от заложеното в Колективния трудов договор. Тези промени в Закона за здравното осигуряване не касаят възнагражденията на останалия персонал в лечебните заведения - медицински сестри, лаборанти, физиотерапевти, санитари и т.н. Всички колеги лекари в тази зала много добре знаем, че работата в лечебните заведения е работа в колектив. И този текст създаде противопоставяне между лекарите и останалия персонал в болниците. Което в никакъв случай не е в полза нито на пациентите, нито на работещите в лечебните заведения.
Също така, този текст няма как да се отнася за онези лечебни заведения, които не са подписали Колективния трудов договор. Както вече посочих, договорът е обвързващ само за тези, които са го подписали.
Освен това по никакъв начин не се решава въпросът със заплащенето на общопрактикуващите лекари и лекарите специалисти в извънболничната помощ.
В отговор на мой въпрос наскоро министърът на здравеопазването проф. Хинков посочи, че едва 16 болници са постигнали заложените в Колективния трудов договор заплати на лекарите!!! А болниците в България по данни на НСИ за 2022 година са 341!!!
Следователно, искам да подчертая, че все още проблемът със заплатите на работещите в системата на здравеопазването не е решен. Коректно е ние тук в Народното събрание да кажем тази истина. Да отчетем, че сме длъжници на всички тези наши колеги. И да не заблуждаваме, че сме направили стъпки в тази посока или че с увеличението на бюджета на НЗОК може да се реши този проблем. Необходимо е да намерим адекватен и дългосрочен механизъм за решаването на този проблем.
Ние от ДПС призоваваме за дискусия по въпроса. Този път за всички!
