Ние помним. Никога повече! Това обяви ДПС в декларация по повод 27 януари - Международния ден за възпоменание на жертвите на Холокоста, прочетена в парламента от зам.-председателя на Движението Станислав Анастасов.
Днес повече от всеки друг ден в календара трябва да бъдем малко по-смирени, за да си спомним за имената и лицата на онези повече от 6 милиона мъже, жени и деца, чийто живот насилствено и против всички Божии закони е погубен, само поради една причина – защото са били родени евреи, заяви Анастасов. И призова: „Винаги заемайте страна, винаги! Неутралитетът и безразличието са в полза на насилника, никога на жертвата. Мълчанието насърчава мъчителите, никога измъчваните.”.
Ето цялата декларация на ПГ на ДПС, прочетена от зам.-председателя на Движението Станислав Анастасов:
27 януари е дата, която заема особено място в календара ни. На тази дата през 1945-а около 9 часа сутринта съюзническите войски влизат в концентрационния лагер Аушфиц, един от много добре познатите ни днес лагери на смъртта. Когато съюзниците влизат в лагера, те намират там 7000 жени, мъже и деца, които са само на една крачка от смъртта.
Между 1941-а и 1945-а година други 6 милиона евреи и над 800 000 роми, славяни и немци в неравностойно положение и с различна сексуална ориентация, неудобни политици и членове на съпротивата нямат този късмет и биват публично обозначени и дамгосани, преследвани и накрая насилствено транспортирани и убити от една стройно организирана машина за смърт, която статистически документира всеки насилствено отнет живот без капка съчувствие или милост.
Говорим за смърт, предшествана от над 400 закона на тогавашна Нацистка Германия насочени срещу евреите, които от 1933 година до 1945-а постепенно, но систематично отнемат всички права и собственост на евреите, превръщайки ги от граждани в изгнаници и накрая ги запращат в газовите камери и пещите – престъпление без аналог в мащабите си и зверство в най-новата ни история.
На 1 ноември 2005 година Генералната асамблея на ООН приема резолюция 60/7, с която официализира 27-ми януари като Международния ден за възпоменание на жертвите на Холокоста, който ние отбелязваме и днес.
Днес повече от всеки друг ден в календара трябва да бъдем малко по-смирени, за да си спомним за имената и лицата на онези повече от 6 милиона мъже, жени и деца, чийто живот насилствено и против всички Божии закони е погубен, само поради една причина – защото са били родени евреи.
Разбра се, днешната дата има и един много по-дълбок смисъл, за което можем да благодарим на бащите на тази резолюция на ООН. Запазването на паметта на престъпленията срещу човечеството е единственият път към недопускането на нови такива. Както казва оцелелия като дете в лагерите на смъртта Ели Визел: „Да забравим жертвите е равносилно на това да ги убием втори път“.
Уви, липсата на памет за жертвите на Холокоста в някои части на света доведе до още човеконенавистни философии, превърнали се в политически режими и реализирали малко или повече същите репресии срещу собствените си граждани.
За наше съжаление такива неща се случват и днес, докато говорим за света, в който живеем. Много държави и народи, които игнорират историческата памет, повтарят грозните грешки на историята. Като етнически българин и български гражданин, със съжаление отбелязвам, че и нашата държава не е изключение. Т.нар. „възродителен процес” не уби физически различните български граждани, но се опита да уби душите им. Мнозина обаче, заради бунта си срещу насилствената асимилация, заплащат със живота си.
Не казвам това, за да обвинявам някого или да соча с пръст, защото ние днес имаме късмета да носим паметта от нашите родители. Наша отговорност е нашите деца да помнят всичко това – Холокоста и всички грозни прояви на нечовешки философии. Защото, ако ние не им оставим в наследство същата тази памет, те помежду си могат да се опитат да направят същото, което е направено и преди 80 години.
Винаги заемайте страна, винаги! Неутралитетът и безразличието са в полза на насилника, никога на жертвата. Мълчанието насърчава мъчителите, никога измъчваните.
Ние помним. Никога повече!
