България е единствената страна в ЕС, чийто национален План за възстановяване и устойчивост все още не е одобрен от ЕК и не получава средства по него. Това заяви народният представител от ДПС доц. д-р Джевдет Чакъров, представяйки в пленарната зала на НС мотивите за изслушване на вицепремиера и министър на финансите Асен Василев по Плана за възстановяване и устойчивост. Изслушването бе по искане на ДПС.
Движението за четвърти път в последната една година иска изслушване за Плана за възстановяване и устойчивост. Това се налага, защото той до момента не е представен официално от правителството в цялост, след като през октомври миналата година беше внесен в ЕК от служебното правителство, а през декември бяха получени бележките на Комисията.
След като ДПС внесе искането за изслушване, спешно се състояха извънреден съвет на управляващата коалиция за представяне на Плана и импровизирано "обществено обсъждане" на проектите в транспорта, здравеопазването и енергетиката. И двете мероприятия явно бяха провокирани от искането на ДПС за изслушване и на практика представляваха кризисна ПР акция с цел да се покаже активна работа по Плана, както и "прозрачност" на тази работа, подчерта доц. Чакъров.
Ето мотивите на ДПС за изслушване на вицепремиера и министър на финансите Асен Василев по Плана за възстановяване и устойчивост:
Надяваме се днес да се състои истинска дискусия, от която да произлязат предложения, с които по най-добрия начин да бъдат защитени националните интереси на България.
От това, което чухме, ние от ДПС имаме огромни притеснения относно съответствието на проектите с националните интереси на България, особено в областите на транспорта и енергетиката, в които включените проекти не са обосновани като част от обща концепция за реформи в двете сфери, каквато явно няма, и липсва какъвто и да било анализ за социално-икономическите последствия, които ще бъдат тежки.
На първо място очакваме да получим отговор какви ангажименти ще поеме правителството във връзка с искането на ЕК за ускорено затваряне на въглищните електро- и топлоцентрали преди заложената в Плана 2038 година?
По повод това, Вие г-н Василев, заявихте, че конкретен ангажимент за затваряне на мощности няма да бъде поет в Плана и че няма как да се махне старото, преди да има новото, защото иначе оставаме на тъмно.
Но пояснихте, че България има поети ангажименти за намаляване на въглеродните емисии и във връзка с това ще бъде намален с 40% капацитетът на работа на въглищните централи в енергийния комплекс "Марица Изток" и те ще работят сезонно, т.е. основно през зимата, когато има пиково потребление на електроенергия.
По разчети на синдикатите КНСБ и КТ "Подкрепа" намаляване на работата на държавната централа в комплекса "Марица - Изток" с 40% означава намаляване с 40% на производството на въглища, което ще доведе до това 4200 души само от мините да останат без работа. Като прибавим и семействата на тези хора излиза, че ще бъдат засегнати 12 000 души. А трябва да се прибавят и работещите в американските централи, чиито дългосрочни договори изтичат съответно през 2024 и 2026 година.
Очакваме отговор по какъв начин тези ангажименти са обвързани със социалните последствия от тяхното изпълнение, какви мерки конкретно са набелязани, ако има такива изобщо, да не се допусне толкова много хора наведнъж да останат без работа и да нямат алтернатива при преструктурирането на енергетиката по принцип?
На трето място е важно да се отбележи, че в Плана не се предвижда финансиране на заместваща въглищните централи мощност, защото изискванията на ЕК не позволяват това.
Важно е да се припомни, че въглищните централи в България произвеждат 1/3 от тока или 32% годишно. АЕЦ "Козлодуй" произвежда 21%. ВЕЦ-овете у нас, включително и големите на НЕК, произвеждат 5,9% от електроенергията. Вятърните електроцентрали произвеждат 2,5%, фотоволтаичните централи - 1,9% и т.н.
В плана се предвижда, явно след направените от настоящето правителство корекции, увеличение на финансирането за фотоволтаични проекти. Видно от статистиката обаче е, че ВЕИ мощностите не могат да бъдат основна заместваща мощност на въглищните централи.
В Плана е включен проект за изграждане на батерийни контейнери за съхранение на енергия от ВЕИ с капацитет 6000 мегавата, както и на геоложки проучвания за откриване на геотермални източници за производство на енергия.
По Ваши думи, г-н Василев, за да се случи проектът за батерийни контейнери, той трябва да започне да се изпълнява веднага още тези месеци, защото разплащанията по Плана ще приключат през юни 2026 година. А този проект дори още не е одобрен от ЕК.
Проектът за геоложки проучвания за геотермална енергия също още не е одобрен. Не се знае дали изобщо ще бъдат открити подходящи източници и мощности с какъв капацитет ще могат да захранват те.
Относно тези три проекта възникнаха обосновани съмнения, че са свързани с конкретни частни икономически интереси и че само дето името на изпълнителя не е посочено.
Във връзка с това очакваме отговор каква основна заместваща мощност се предвижда да замени въглищните мощности в България, за да се види обвързаността на проектите в Плана с концепцията за цялостна реформа в енергетиката, каквато към момента явно липсва и какви мерки се предвиждат за преодоляване на тежките социално-икономически последици?
На четвърто място представените в областта на транспорта проекти от Плана също будят въпросителни.
Те съвсем оправдано са насочени основно към жп транпорта като екологичен. Но се залага финансиране основно за купуване на вагони и локомотиви, предназначени за движение при висока скорост. Дали обаче настоящата жп инфраструктура позволява развиване на такива скорости? Доколкото ни е известно, на този етап - не.
На пето място все още т.нар. Зелен пакет на ЕС не е одобрен от Европейския парламент и от Европейския съвет. Няма яснота след одобрението в крайна сметка как ще изглеждат целите в него. На какво основание тогава планираме нашите проекти в Плана?
Вече се чуват гласове, особено при настоящата енергийна и икономическа световна криза, предизвикана от войната в Украйна, че заложената пълна декарбонизация на икономиката на ЕС през 2050 година е нереалистична и ще бъде с огромни негативни икономически и социални последици. А приносът на целия ЕС за намаляването на вредните емисии в света ще е по-малко от 9%!
На този етап обаче най-големите и най-замърсяващи икономики - тези на САЩ, Китай, Бразилия, Русия и т.н., не са се ангажирали с такива цели. Не са се ангажирали и останалите страни в Европа, които не са членове на ЕС.
И накрая е важно да се отбележат редица съществени бележки на ЕК. А именно:
че Планът не отговаря на изискванията на ЕК за структуриране и вместо в него да са заложени конкретни реформи с посочени цели и срокове за изпълнение, той е разработен като оперативна програма.
за много от проектите ЕК отбелязва, че има проблеми с определянето на разходите – или по отношение на тяхната обоснованост или допустимост, или поради съмнение за наличие на двойно финансиране и т.н.. Като пример ще посоча, че дори за такива безспорни проекти като модернизацията на жп транспорта и софийското метро се отбелязва, че не са достатъчно добре обосновани!
също така, често се отправят бележки за наличие на неприемлива държавна помощ.
Очакваме отговор отстранени ли са вече при преработването на Плана забележките на ЕК и как конкретно?
Относно Споразумението за партньорство за програмния период 2021-2027 година и оперативните програми трябва вече сме във втората година от периода, а все още не са одобрени Споразумение за партньорство и оперативните програми, които ще се финансират от Кохезионния и Структурните фондове на Европейския съюз (ЕС) и явно и тази година ще бъде нулева за България.
Кога ще бъде подписано Споразумението и имат ли готовност бенефициентите да започнат бързо изпълнението на програмите?
