Има сериозно забавяне в приемането на Национална стратегия за детето 2019-2030 г., въпреки че имаше множество дискусии, обществени обсъждания, фокус групи с експерти и други. Това заяви зам.-председателят на ПГ на ДПС Хатидже Георгиева във въпроса си към министъра на труда и социалната политика Иванка Шалапатова.

Тази стратегия следва да се разработи на основание чл. 1, ал. 3 от Закона за закрила на детето, от работна група с мандат, зададен от Националния съвет за закрила на детето, посочи Георгиева.

Тя обясни, че Националната стратегия за детето е рамков политически документ, който отразява цялостната визия на българската държава и на гражданското общество за развитието на следващите поколения граждани на Република България. И в този смисъл има съществено значение за националните приоритети, свързани с подкрепата на децата и семействата в нашата страна.

В тази връзка бих желала да получа информация до какъв етап е приемането на този стратегически документ и какви ключови реформи предвиждате в системата на закрила на детето. Какво е залегнало по отношение на интегрирания подход в стратегията между отделните сектори, свързани с детското благосъстояние, попита Хатидже Георгиева.

Като страна, ратифицирала конвенцията на ООН за правата на детето през далечната 1991 г., България повече от 30 години развива и усъвършенства законодателството си в контекста на основните принципи на конвенцията за подобряването на детското благосъстояние и гарантиране правата на децата, отговори министър Шалапатова.

Хоризонталният и многосекторен характер на политиките за децата наистина налага интегриран подход на мерките и взаимодействие между органите за закрила на детето и всички заинтересовани страни. Именно поради това Законът за закрила на детето предвижда – както и вие отбелязахте – държавната политика за закрила на детето да се осъществява въз основа на приета от Народното събрание, по предложение на Министерски съвет, Национална стратегия за детето, посочи социалният министър.

За съжаление вече близо 5 години този ангажимент не е изпълнен. Независимо че в различните сектори законодателството се подобрява, липсва общата и национална стратегическа визия, утвърдена на най-високо ниво, която да постави детето в центъра на политиките и да обедини усилията на всички – не само за гарантиране на детските права, но и за подобряване на цялостната подкрепа за семействата с деца в Република България, каза още Шалапатова.

Както знаете, председателят на Националната агенция за закрила на детето е специализираният орган на национално ниво за ръководство, координиране и контрол в областта на закрилата на детето. Именно под нейно ръководство през 2018 г. е разработен проект на национална стратегия за детето за периода 2019-2030 г. от междуведомствена работна група към Националния съвет за закрила на детето. В групата са включени представители на всички заинтересовани страни, включително и на Министерство на труда и социалната политика. В началото на 2019 г. проектът е публикуван за обществено консултиране, съобщи Иванка Шалапатова

През същата година работата по стратегията обаче е прекратена поради сериозно обществено напрежение. Бих казала дори паника, вследствие на която се разпространяват целенасочени манипулативни и неверни твърдения, свързани със семейните политики и функционирането на системата за закрила на детето като цяло, каза министърът.

През месец май 2022 г. е сформирана нова работна група към Националния съвет за закрила на детето, за актуализация визията на бъдещата стратегия, както и за предложение на план и нов проект на стратегия. Към настоящия момент нов проект на стратегия, който да може да бъде обсъден, няма. Както вече посочих, приемането на национална стратегия за детето е наш общ ангажимент, именно съгласно Закона за закрила на детето. И вярвам, че стратегия следва да бъде приета, категорична бе Шалапатова.

В тази връзка бих желала да ви уверя, че екипът на МТСП ще се включи активно при бъдещото разработване на стратегията. Нашата визия е, че стратегията трябва да е насочена към гарантиране на правата на децата, но в контекста на силна подкрепа към техните семейства, подчерта министърът. Според нея затова е важно да се насочат общите усилията към „превенция на рисковете за израстване на децата в неблагоприятна за тяхното развитие среда, и то още от периода на реалното детство, чрез прилагане на комплексни здравни, образователни и социални мерки и интегриран подход, развитие на нови механизми за междусекторно сътрудничество, координация и други”.

В заключение бих искала да заявя своята категорична позиция, че семейството е най-добрата среда за отглеждане и развитие на всяко дете и това следва да бъде един от основните принципи в бъдещата стратегия, обобщи Шалапатова.