Зам.-председателят на ДПС и на ПГ на Движението Халил Летифов, който е зам.-председател на парламентарната Комисия по транспорт и съобщения, постави остри въпроси в дебата за промените в Закона за пощенските услуги. С тях "Български пощи" преминават от Министерството на транспорта и съобщенията към вицепремиера по ефективно управление.

Той поясни, че с § 2 се предлага изменение на чл. 10 от закона, съгласно което държавната политика в областта на пощенските услуги ще се провежда не както досега от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, вече министър на транспорта и съобщенията, а от заместник министър-председател, определен от Министерския съвет.

Като основен аргумент за тази промяна, ако това може е да се нарече изобщо аргумент, в мотивите към законопроекта е посочено, че той „отразява Споразумението за съвместно управление на Република България за периода от 2021 г. до 2025 г., предвиждащо преминаването на „Български пощи“ ЕАД, съответно пощенските услуги, към вицепремиера по ефективно управление“, поясни депутатът.

На първо място той обърна внимание на факта, че в това т. нар. „Коалиционно споразумение“ поне в единствения вариант, който беше достъпен за него, а именно този, публикуван на интернет страницата на ПП „Продължаваме промяната“, промяна в органа, осъществяващ държавната политика в областта на пощенските услуги, изобщо не се коментира. Единственото, което е отбелязано там е, че не министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията, вече министър на транспорта и съобщенията, а вицепремиерът по ефективно управление ще упражнява правото на държавата в „Български пощи“ ЕАД , подчерта Летифов.

Той обърна внимание на факта, че тази промяна вече е факт с решение на Министерския съвет, а „Български пощи“ ЕАД изобщо не са предмет на законопроекта. Летифов цитира данни от Годишния доклад на Комисията за регулиране на съобщенията за 2020 г. – „Анализ на пазара на пощенски услуги“ (докладът за 2021 г. още не е готов) общият брой на пощенските оператори през 2020 г. възлиза на 201.

Общите приходи, реализирани от пощенските услуги през 2020 г., възлизат на 635 млн. лева, уточни народният представител.
Летифов, който е зам.-председател на ДПС и на ПГ на Движението, припомни на депутатите основните приоритети, свързани с досегашното провеждането на държавната политика в областта на пощенските услуги от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията:

 актуализиране на Секторната пощенска политика и на нормативната уредба в пощенския сектор;

 насърчаване на конкуренцията в условията на либерализиран пазар на пощенските услуги;

осъвременяване на регулаторната рамка в сектора в съответствие с промените в европейската политика и регламентация в тази област;

реализация на проекти с финансиране по линия на Европейския съюз или Всемирния пощенски съюз;

усъвършенстване на условията и реда за използване на пощенските мрежи и извършване на пощенски услуги при бедствия и при въвеждане на режим "военно положение", режим "положение на война" или режим "извънредно положение";

издаване, пускане, изваждане от употреба и съхраняване на пощенски марки, на пощенски продукти и на специални пощенски печати;

развитие на международното сътрудничество в областта на пощенските услуги чрез изпълнение на задълженията и упражняване на правата на Република България, произтичащи от членството й в Европейския съюз, във Всемирния пощенски съюз и в други международни организации.

Депутатът обясни, че в Закона за държавния бюджет за 2022 г. за реализиране на политиката в областта на пощенските услуги са предвидени средства в размер на 89 792 000 лв.
Летифов коментира, че не е ясно обаче с какъв административен капацитет ще разполага вицепремиерът при осъществяване на държавната политика в областта на пощенските услуги.

„Законопроектът е доста лаконичен в това отношение. В Преходни и заключителни разпоредби е отбелязано единствено, че с постановление на Министерския съвет ще бъдат уредени правоотношенията, произтичащи от този закон, в 6-месечен срок от влизането му в сила“, заяви Летифов от парламентарна трибуна.

Спорен него с оглед на всичко казано до тук логично възникват следните въпроси:

Как заместник- министър председател без министерство и администрация, разполагащ само с политически кабинет, в който както става ясно от заседанията на Комисията по транспорт и съобщения, влизат двама съветници относно „Български пощи“ ЕАД, ще управлява гореспоменатия значителен финансов ресурс за осъществяване на сериозни приоритети в областта на пощенските услуги в сектор, в който оперират толкова значителен брой дружества, сектор, който генерира толкова значителни приходи?

Как ще се осигури предоставянето на универсалната пощенска услуга и нейното съхранение в условията на либерализиран пазар на пощенски услуги и силно разрастване на ползването на достиженията на цифровите технологии за сметка на традиционните пощенски услуги?

Как ще бъдат създадени условия за предоставяне на съвременни, ефективни и качествени пощенски услуги, включително развитие на услугите по доставка на стоки, закупени онлайн, като пощенски пратки и как ще бъдат защитени правата на потребителите?

Той посочи, че в текста на закона има и правен нонсенс, който възлага функции и на министърът на транспорта и съобщения при извънредни ситуации.

„Прави впечатление фактът, че съгласно § 3 от законопроекта относно чл. 12 , ал. 1 „Министърът на транспорта и съобщенията съгласувано с компетентните органи ще продължава, както и досега да определя условията и реда за използване на пощенските мрежи и извършване на пощенските услуги при бедствия и при въвеждане на режим "военно положение", режим "положение на война" или режим "извънредно положение" по смисъла на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.“

Цитира и думите на самите представители на Министерския съвет, казани в работната група по законопроекта: „Това е така, защото заместник министър-председател без министерство и администрация, няма как да изпълнява тези задачи.“