Европейският парламент и неговите политически групи имат дълга история на конструктивни дискусии, които се дължат на многообразието и плурализма, залегнали в основата на парламентарната система. Този дух е в основата на нашата работа, обединена от общи ценности и обща европейска идентичност.

Повече от половината от държавите в групата "Обнови Европа", в която Движението за права и свободи е горд член, като част от Алианса на либералите и демократите в Европа(ALDE), където работи вече 23 години, са представени от две или повече партии, като много от тях се противопоставят една на друга във вътрешен план.

Въпреки това групата "Обнови Европа" е в състояние да работи за постигането на общи цели, основавайки се на споделени ценности.

Ето защо, въпреки политическите ни различия у дома, ДПС не би имало нищо против "Продължаваме промяната" да се присъедини към политическото семейство на АЛДЕ.

Опасяваме се обаче, че мотивите на министър-председателя Кирил Петков са по-скоро вътрешнополитически, отколкото европейски.

В разговори с европейски лидери относно намерението на партията му да се присъедини към АЛДЕ той отправя неоснователни обвинения срещу ДПС. Използва властовата си позиция, за да задълбочава българските политически различия.

Коментарите на Петков от миналата седмица са напълно неуместни и противоречат на духа на Европейския съюз.

В тези обвинения има много реторика, а не конкретика. Те отразяват продължаващата кампания на партията на Петков, която използва управленското си влияние, за да атакува опонентите си. Това е злоупотреба с власт и опасна тенденция в една млада демокрация.

Премиерът Петков използва като оръжие медиите в България и добронамерените, но дезинформирани международни партньори, за да атакува едно либерално движение, посветено не само на защитата на правата и свободите на всички граждани, включително и на малцинствата в България, но и на тясното стратегическо сближаване с ЕС и НАТО.

В продължение на повече от 30 години, от основаването си като една от първите политически партии в демократична България, ДПС последователно работи за развитието на демокрацията в страната ни и за утвърждаването на евроатлантическите ценности. Още повече, че именно ДПС посочи пътя за присъединяването на България към НАТО през 2004 г. и към ЕС през 2007 г.

Евроанлантическото партньорство придоби нов смисъл през последните седмици.

В същото време притеснително за ДПС остава задкулисното влияние на олигарсите върху политическата система и близостта до руския режим са българските социалисти, които са част от управленската коалиция на Петков.

Именно благодарение на политическия натиск от страна на ДПС българският парламент прие декларация, осъждаща руската военна агресия в първия ден на войната в Украйна и впоследствие твърдо подкрепи решението да й бъде предоставена военно-техническа помощ.

ДПС категорично се противопостави и на т.нар. "златни паспорти", които по същество представляват гражданство срещу пари, и благодарение на инициираните от Движението законови промени, те бяха премахнати.

ДПС е важен и стратегически партньор в рамките на групата „Обнови Европа“, който насърчава либералните принципи и действа като своеобразен посланик на ЕС както в международен, така и във вътрешен план. Това е отговорност, която ние приемаме изключително сериозно.

Признание за нашата работа е преизбирането на евродепутата от ДПС Илхан Кючюк за съпредседател на АЛДЕ на конференцията, проведена миналата седмица в Дъблин.

Вярваме, че министър-председателят Петков споделя тези намерения на европейско равнище. Затова и не се противопоставяме на присъединяването на "Продължаваме промяната" към нашата група, но опитите на Петков да опетни ДПС в рамките на „Обнови Европа“ го приемаме като предателство към ценностите, които правят плурализма наша сила.

Потенциалното членство на партията му в АЛДЕ, трябва да стои настрана от всякакви вътрешни противоборства. Мотивите на министър-председателя Петков за присъединяване трябва да се основават на ценностите на либералния интернационализъм. Той не трябва да използва Европейския парламент, за да се прицелва във вътрешнополитическите си опоненти.

Сега е моментът, в който либералите трябва да си оказват взаимна подкрепа, а не да уреждат вътрешнополитически сметки.