Евродепутатът от Движението за права и свободи/ Група „Обнови Европа“ в Европейския парламент - Атидже Алиева - Вели участва в изслушване в рамките на Комисията по заетост и социални въпроси в ЕП на комисаря, отговарящ за работните места и социалните права, Никола Шмит във връзка с представеното вчера предложение на Комисията за Директива на ЕС относно адекватни минимални работни заплати в ЕС.
„Вчера в късния следобед, Комисията представи дългоочакваното и горещо дебатирано предложение за директива на ЕС, което гарантира, че работещите в Съюза са защитени чрез адекватни минимални заплати, които да им гарантират достоен живот, където и да работят и живеят. То цели укрепване на социалната пазарна икономика в ЕС и изкореняване на феномена „работещи бедни“ и днес в Комисията по Заетост и социални политики, имахме възможност да го дебатираме с Комисар Шмит“, поясни Атидже Алиева-Вели.
„Ясно е, че имайки предвид икономическите и социални различия между държавите- членки, не можем да говорим за единна европейски минимална работна заплата. Това, което Комисията желае да постигне е да подобри минималната работна заплата в държавите, където вече има законоустановена минимална работна заплата и да разшири обхвата на колективните трудови договори. Засилване на ролята на социалните партньори също е част от този приоритет. Това трябва да стане като се вземат предвид традициите на държавите и нивата им на икономическо развитие.“
Според представения текст, държавите-членки с национална правна рамка, определяща минимална работна заплата, са длъжни да определят ясни и стабилни критерии за определяне на нивото на заплатата. В текста на предложението за директивата не се споменава конкретна формула за изчисляване на нивата на заплатите. Комисията обаче отчита съществуването на показатели, често използвани на международно ниво, като 60% от медианната заплата и 50% от средната за страната брутна работна заплата, които може да помогнат да се направи оценка на адекватността на минималните работни заплати спрямо нивата на брутната заплата. Тези показатели обаче, няма да са задължителни за държавите-членки според представения проект на директива.
„Предложението сега предстои да бъде предмет на преговори в Европейския парламент и в Съвета, а мненията, които получаваме към момента са разнопосочни. Както посочи и самият Комисар Шмит, докато някои считат, че предложението за директива не е достатъчно амбициозно, други твърдят, че Комисията дори няма компетенции в тази сфера - ясно е, че преговорите няма да са лесни“.
„За мен е от първостепенна важност да постигнем балансиран подход, който да бъде в интерес както на работещите, така и на работодателите“ - заяви Алиева-Вели.
Тя допълни, че е основополагащо да бъде постигнато бързо, устойчиво и приобщаващо икономическо възстановяване и развитие. „Вярвам, че всички работещи трябва да получават справедливо възнаграждение за труда си, но минималната работна заплата не е панацея. Гарантирането на адекватна минимална заплата трябва да бъде част от цялостен подход за изкореняването на бедността. Имаме нужда от стабилизиране на икономиката, добре функциониращ единен пазар, благоприятна среда за развитие на МСП, ефективна защита на правата на работещите, повече инвестиции в селските райони, гарантиращи достъп до качествени социални услуги. Важно е още да се премахнат всички съществуващи пречки за мобилност на работниците и да се гарантира преносимостта на социалните права. Това ще бъде от полза за всички - както за работещите, така и за бизнеса“, допълни българският евродепутат.
Още в началото на мандата си председателят на Европейската Комисия Урсула фон дер Лайен заяви намерението си да представи правен инструмент, който да гарантира, че работещите в Съюза получават справедливи минимални работни заплати, отчитайки че правото на адекватни минимални работни заплати е заложено в Европейския стълб на социланите права, чието създаване бе обявено през 2017. Ангажиментът за правна регулация на справедливи минимални работни заплати бе повторен от Председателя на ЕК в първата реч за състоянието на Съюза на 16 септември тази година, а на 28.10.2020г., Комисар Никола Шмит представи предложението за Директива в тази насока.
