В позицията до ЕК, Кючюк изтъква, че на 25.07.2024г. Българското Народно събрание е приело на първо четене изменение на Кодекса за социално осигуряване, по силата на което, когато в периода, от който се определя среднодневното възнаграждение или осигурителен доход се включва осигурителен стаж, придобит по законодателството на държава, с която се прилагат европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност, при определяне на паричното обезщетение за безработица се вземат предвид:

1. Доходите, получавани от лицето по време на последната му работа;

2. Всички доходи в Република България, както и доходите в други държави, за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването.

Група народни представители се противопоставиха на изменението, изтъквайки несъответствие с акт на европейско право - Регламент ЕО883/2004, който има пряко действие и чийто обхват и изисквания не могат да бъдат дописвани с национални норми. Съгласно Регламент ЕО883/2004 доходът, от който се изчислява размера на паричното обезщетение за безработица се основава на размера на предходното трудово възнаграждение или осигурителен доход, от работа по трудово правоотношение или като самостоятелно заето лице.

 

В тази връзка:

1.Налице ли е противоречие на разширеното тълкуване и допълнителни изисквания в проектоизменението с принципа на сумиране на периоди и общия дух на нормите в Регламент ЕО883/2004?

2. Биха ли довели допълнителните изисквания до различно третиране спрямо обезщетения за безработица, за които компетентна е България?