- Г-н Кючюк, какво показва за България новият доклад за върховенството на закона, който този път важи за всички страни в ЕС?
- Показва, че се предприемат определени стъпки за реформиране на важните сектори, които наблюдава ЕК, но от друга страна тези реформи трябва да бъдат продължени във времето и да няма отстъпление от основните принципи.
- А вие виждате ли отстъпление?
- ЕК наблюдава много компоненти, имат собствена методология. Много е добре, че този път не е само за една страна, а е всеобхватен механизъм за наблюдение за върховенството на закона, демокрацията и човешките права и свободи. В този смисъл във всяка една държава има какво да бъде направено.
- Къде трябва да положим повече усилия в този случаи?
- Много пъти гражданите са казвали, че трябва да сме истински демократична държава. Не е достатъчно само членството ни в ЕС от 2014 година.
- Къде се намира страната ни в сравнение в с другите страни в ЕС?
- Не бих могъл да кажа толкова лесно какво е положението с другите държави, защото това е само една предварителна оценка. Предстои методологията да бъде доизготвена и да е одобрена на ниво Съвет, за да може на един следващ етап да имаме много по-ясни критерии и индикатори. Нека да не забравяме, че освен тази първоначална оценка в период на 2 години и половина всички държави ще преминат през един много по-детайлен анализ за наблюдение на принципите, заложени във всеобхватния механизъм. Т.е едва на 13 ноември ние ще видим как стои въпросът с България и останалите 4 държави.
- А каква е вашата оценка за доклада и всеобхватния механизъм?
- Ние сме подкрепяли въвеждането на механизма, защото считаме, че е несправедливо да има механизъм за сътрудничество и проверка само 2 държави. Старите механизми доказаха своята неефективност заради факта, че са много разпокъсани и заради това, че имат за цел да обследват различни индикатори, които в много от случаите се противопоставят или препокриват. Както има семестър, който наблюдава икономическото и социалното развитие на страните, така да има и механизъм за върховенството на закона.
- Какви са според вас констатациите за България -обективни, добри, лоши? Как бихте ги определили?
- На база на методология, която се прилага спрямо всички държави, ние трябва да приемем оценката на ЕК, след което има възможност за диалог и в неговите рамки могат да се правят допълнителни коментари. Нека да не забравяме,че това е един процес, който започва сега и крайната му цел е има междуинституционално споразумение -ЕК, ЕП и Съвета да бъдат на едно и също мнение.
- Какво следва за България от този доклад? Ще има ли някакви препоръки, които България трябва да изпълни, както беше преди при мониторинговия механизъм и какви са въобще последиците за страната ни?
- Разбира се, че се пишат доклади, за да могат да бъдат четени. А когато има несъгласие, да бъдат изчистени проблемните моменти. Наивно би било да очакваме докладите да са просто написани на хартия и никой да не се съобразява с тях.
- До последно се правиха корекции в доклада и представянето му веднъж бе отложено, очаквате се това да стане и сега. Къде е бил крайъгълният камък и имало ли е спор в рамките на ЕК какво да пише в него?
- Причината беше че на 23-ти трябваше да бъде представен миграционният пакет. И логично, от комуникационна гледна точка, бе да не бъде представен той и такъв важен механизъм, като този за върховенството на закона, в една и съща седмица. ЕК предпочете да представи първо миграционния пакет, а на 30-ти — новият механизъм.
- Т.е не е имало спор по съдържанието по същество 1сакто да се включи в доклада за една или друга държава, а по-скоро технологичен въпрос?
- В рамките на своите правомощия ЕК направи този доклад. Г-жа фон дер Лайен поминалата седмица поясни, че докладът ще бъде представен до края на септември. Механизъм и докладът към него беше част от работната програма на ЕК.
- Как гледате на констатациите в доклада, че България е стартирала съдебна реформа и разследване на знакови фигури, но в същото време се коментира медийната среда, че имаме стратегии за борба с корупцията, но като че ли трябва повече усилия?
- Винаги има какво още повече да се направи във всеки един сектор на обществения живот. И това не се отнася само за България. Въпросът е да има законодателство и контролни органи и механизми. Примерно за свободата на медиите и за прозрачността на медийния пазар моята парламентарна група 2018 година направи предложение за законодателство, което беше прието.
- Това означава ли, че ние можем да бъдем оптимисти?
- Механизмът като такъв е справедлив, намирам го за задълбочен. Но в същото време всички нерешени въпроси, свързани с върховенството на закона , не могат да бъдат решени само с този механизъм и то в рамките на близките години. Трябва активен диалог както с европейските институции, така и с националните власти. За да се реформира един или друг сектор не е нужно само да се посочват грешките отвън, трябва и общонационален консенсус между поне системните политически сили в НС, а защо да не се отиде отвъд и да бъде предложена широка форма., при която пряко участие да имат и българските граждани. За съжаление има тежко противопоставяне между институциите.
(в."Монитор"; 01.10.2020г.)