Сегашният икономически модел се изчерпва, доколкото увеличи неравенствата. Свят, в който 1% от хората притежават повече от останалите 99%, е обременен с огромни социални конфликти
- Повече или по-малко държава в икономиката - въпрос, който отново се дискутира заради кризата, която поведе държавата обратно там, където е била и си е отишла. Неизбежно ли е, г-н Цонев?
- По-малко винаги е по-добре! Държавата създава условията, определя правилата за правене на бизнес и контролира. Разбира се, има сектори, в които може да участва, и периоди, в които дори е наложително това участие.
- Как да определим зоните, в които то е добро, и другите, в които не трябва "да стъпва"? Има ли изобщо такива критерии, или не?
- Критерии и основания винаги могат да бъдат намерени, но някакви фундаментални или абсолютни няма. Прието е, че държавата може да участва като стопански субект в отрасли, от които зависи националната сигурност, или в ключови за развитието на икономиката в дадена страна сектори. Според мен тя може да участва и с цел регулиране на конкуренцията, ако някъде има монопол или картел, и не може да се справи по регулаторен път. И по време на криза може да участва дялово в структуроопределящи предприятия с цел подпомагане, но временно. Може да участва и в банковия сектор, но предимно като банка, която стимулира иновациите и растежа.
- Може ли раздаването на държавно гарантирани заеми да се окаже нож с две остриета, като отслаби хазната и увеличи задлъжнялостта?
- Ако пък раздаваме грантове, т.е. безвъзмездна помощ, ще увеличим публичната задлъжнял ост, т.е. държавния дълг, който ще се връща от хората и бизнеса. Нали! Въпросът ви е важен, защото поставя най-важния проблем - каква точно да бъде формата и размерът на държавна помощ за излизане от кризата с COVID-19. Правителството се справи добре с мерките за опазване на живота и здравето на хората и затова ДПС го подкрепяше в тези мерки конкретно. Предстои да видим как ще се справи с икономическите последици от пандемията. И тук ДПС ще подкрепя и коригира мерките, които са в подкрепа на хората и бизнеса. Да припомня - ДПС коригира мярката 60/40 и тя стана работеща, също някои от заемите на ББР за хората и за бизнеса, диференцирана 9% ставка за храни и някои медицински изделия за децата до 3 г., книгите и т.н.
- Кабинетът обяви намерения да се върне на пазара с горивата и така да се бори с възможен картел там, но още не съм открила експерт, който да одобрява такава мярка. Вашето мнение?
- Не сте открили такъв експерт вероятно защото попадате на експерти, обвързани предимно със сегашните големи участници в този бизнес. За експертите в България това е много характерно. А иначе за всички специалисти е видно, че държавата не може да се справи вече 20 години с регулацията на този пазар. Че има някаква форма на изкривяване на петролния пазар у нас, е очевидно. В някои части от този пазар има естествено монополно положение - една компания притежава повече от половината от вместимостите за съхраняване на петролни продукти. В други части от този пазар няколко компании притежават голяма част от веригите бензиностанции - класически олигопол, което е друга форма на монополно положение. Само тези причини са достатъчни, а има и други, като например сигурност на държавните резерви, за да оправдаят създаването на държавна петролна компания. Тя би могла да се окаже решаващ фактор за "изправяне" на пазара на петролни продукти. При едно задължително условие - да се държи пазарно! Да няма ново изкривяване (дъмпинг на цените), породено от държавна помощ чрез дотации.
- Ще отвори ли парламентът кутията на Пандора с промяна на ставки по ДДС? Може ли косвеният данък да е антикризисна мярка?
- Странна метафора използваха колегите икономисти за диференцирането на ДДС. Да припомним, че в гръцката митология Пандора е отворила кутията, в която били затворени болестите и неволите и те се разбягали по земята. Когато я затворила, вътре останала само надеждата. Според тази метафора колегите очевидно поставят в ролята на любопитната Пандора премиера Бойко Борисов, тъй като решението за диференциран ДДС е негово. Тази закачка я отправям и към министрите - да внимават с метафорите. Но, погледнато сериозно, въпросът има две страни. Първо, фискална и второ, икономическа. ДДС дава голяма част от приходите в бюджета - почти 12 млрд. И от тази гледна точка не би трябвало да "посягаме" към този данък, но от икономическа гледна точка след влизането в ЕС трябва да погледнем как е там. Във всички страни има диференцирани ставки с изключение на Дания и България, но трябва да сме много внимателни, когато решаваме да използваме този данък за регулиране на определени икономически или специални въпроси. Иначе може наистина да стане кутията на Пандора за бюджета и държавата.
- При дебатите вие заявихте, че няма нужда от данъчна реформа и че е особено погрешно тя да се прави на парче. Промяна на ставки обаче е правене на парче.
- Данъчната система в този й вид е приета в периода до 2009 г. И тогава получихме признанието на Световната банка за най-добре реформирана данъчна система. ГЕРБ нямат заслуга за това - те не съществуваха тогава. Но имат заслуга, че опазиха тази система през следващите 10 години. Ниски преки данъци и по-високи косвени, но не по-високи от средните в ЕС, отговарят на структурата на българската икономика. Не би трябвало да има дебат за данъчната система. ДДС може да се диференцира - не е табу, но трябва да знаем, че при тази структура на българската икономика приходите от ДДС не могат да бъдат заместени от увеличаване на преките данъци, мераци за това имат социалистите и профсъюзите. Защото колкото и да увеличим подоходния данък или корпоративния - от двата общо приходите са около 5,5 млрд., т.е. половината от ДДС, няма да станат кой знае колко повече. Но ще нанесем непоправима щета на конкурентоспособността. В заключение: внимателно с използването на социалната функция на данъците - има други лостове за социална справедливост и политика, когато икономиката се развива и бюджетът ти е пълен!
- Пандемията май си отива. Кога ще си отиде кризата, която тя доведе със себе си? Кое е печелившото активно поведение и има ли такова за малка, отворена икономика като нашата, или ще зависим отвън?
- Ще видим дали си отива пандемията наесен. А икономическата криза всъщност не е започнала, в смисъл, че още нямаме оценка на щетите. Това ще стане в следващите месеци. В този смисъл истинските мерки трябва да влязат в действие след анализа на данните за световната и българската икономика. Мисля, че най-сериозният финансов инструмент ще дойде по линия на ЕС. Но доколкото българската икономика е отворена и зависи твърде много от европейската, то съвсем ясно е, че възстановяването й ще бъде функция повече от възстановяването на европейската икономика, отколкото от мерките на правителството, без да ги подценяваме.
- Ще се пренареди ли световната икономика, а и българската? Можем ли да вземем по-печеливша позиция от това и как?
- Със сигурност ще има съществени промени. За пренареждане не знам, но че определени вериги на доставки са разкъсани, е сигурно. И там е шансът на нашата икономика - да се включим като нов играч в определени вериги на доставки.
- Беше ли пандемията онзи лакмус, който доказа, че икономическото развитие в този си вид е изчерпано? Има ли нов, работещ модел, към който трябва да вземем завоя, и какъв е той?
- Отдавна се говори, че сегашният икономически модел се изчерпва. Аз споделям това мнение, доколкото този модел увеличи социалното неравенство. Свят, в който 1% от хората притежават повече от останалите, 99% е обременен с огромни социални конфликти. Икономическият модел, който позволява 62-та най-богати хора да притежават толкова, колкото по-бедната половина на човечеството, няма да издържи дълго. Той не е полезен за човечеството. Дали настоящата криза ще катализира процеса на промяна на модела, предстои да видим. Кризата показа дефектите, пътя за отстраняването им трябва сами да намерим.
- Има ли в програмата за ускорено развитие на вашата партия пътища, които могат да заработят веднага? Кои са те?
- Програмата на ДПС за ускорено догонващо икономическо развитие е готова от няколко години, но ние я ъпгрейдваме при всяка необходимост. Кризата ще наложи ново преработване, но по отношение на детайлите. Принципите и целите са същите. Целта е да достигнем средните европейски доходи в много по-бърз темп, отколкото се движим в последните 10 години. Ускоряването на растежа трябва да стъпи върху реални възможности. Първо, ние сме член на ЕС и трябва да използваме всички предимства на този пазар и всички финансови инструменти. За следващите 7 години това безспорно е развитието на зелената икономика. Грийн пакт е огромна възможност за България. Ние имаме и дадености за екоикономика, и в производството на енергия, и храни и т.н. 1 трилион евро ресурс ще бъде инвестиран в следващите 7 г. в Зелената икономика на Европа. Високите технологии имат бурно развитие в България в последните години. По темп на растеж (7,2% годишно за последните 7 години) ние сме на трето място в ЕС. За такава икономика трябват много реформи и инвестиции в образованието. Мотото на нашата програма е "Чиста енергия, чиста храна, чиста вода, чист въздух и високи технологии".
- Все повече анализатори смятат, че този парламент се е изчерпал. Крехко мнозинство, непрекъснати пазарлъци в управляващата коалиция, дори скандали. Съгласен ли сте с такава оценка? И не казахте ли, че е възможна бъдеща коалиция между ГЕРБ и ДПС?
- Ние от ДПС отдавна сме изразили своята негативна оценка на тази управляваща коалиция. Тя беше нестабилна и идейно нехомогенна от деня на съставянето си. И затова не направи нито една дълбока реформа, но пък непрекъснато генерираше скандали и нестабилност. В интерес на хората и държавата и с оглед на кризата, причинена от пандемията, правителството ще завърши мандата си. А кой ще управлява, ще решат хората на изборите следващата пролет. Но ние от ДПС сме убедени, че който и да управлява, може да има успех само ако изпълнява програма, базирана на максимално съгласие по няколко приоритета. Тези приоритети и начинът за реализацията им са в програмата на ДПС.
(в."24 часа"; 29.05.2020)
