Добре е да водим диалога не през Брюксел, а да седнем тук и да определим какво е подходящо за България и как да развием собствения си потенциал, казва Станислав Анастасов
- Г-н Анастасов, наскоро заявихте, че на тези избори на България й предстои тежък избор - да продължи да затъва или да избере пътя на ускореното развитие. Какво управление е нужно на страната в този труден момент на възстановяване от коронакризата?
- Да, оценката на ДПС е, че тези избори са най-важните за бъдещето на България след 1989-та година. Страната има нужда от ясна посока и хоризонт за развитие, такива, каквито ДПС даде на родината ни с членството на България в Европейския съюз и НАТО. Коронакризата направи липсата на посока за развитие още по-очевидна и болезнена за гражданите и бизнеса. За да се преодолее тази здравна пандемия, която в България бързо се превърна в социална и икономическа пандемия, трябва да се мобилизират всички сили, с повече разум и по-малко емоции. Спешно трябва да се върне нормалността в политиката, да се възстанови демокрацията и държавността, така че органите и институциите да си върнат авторитета и да се отворят към бизнеса и гражданите. Само тогава коронакризата ще се управлява координирано и ефективно.
- Чистият въздух, чистата вода, чистите храни, чистата енергия и дигитализацията на икономиката са основни приоритети в програмата за ускорено икономическо развитие на ДПС. Какви шансове и предимства дава Зеленият пакт на България?
- Огромни. При едно условие - че имаме ясна идея и програма, каква икономика искаме да има България след 20-30 години. Зеленият пакт не е утопичен стремеж на ЕС към живот в хармония с природата, а нова стратегия за икономически растеж и той трябва да бъде четен само по този начин.
Пактът ни дава огромни възможности да наваксаме пропуснатото през последните 10 години икономическо и технологично развитие и да направим България модерна страна с високи доходи, използваща всички естествени и природни предимства, които има. Давам пример със Зеления водород - България е страна, която внася всичките си горива отвън и значителна част от нашия Брутен вътрешен продукт отива в чужди икономики. Ние имаме потенциала и ДПС знае как тук може да се произвежда чист водород, който има универсално приложение - енергетика, горива за МПС, отопление, сторидж на електрическа енергия и много други.
- Като зам.-председател на ДПС с ресор Зелен пакт, Европарламент и либерални политики, как оценявате Националния план на страната ни за възстановяване?
- С огромна болка го оценявам като слаб, неамбициозен, пълен със стари, нереализирани проекти, събрани от последното десетилетие на лошо управление. По-лошото обаче е, че така конструиран този план първо няма да донесе така желаното възстановяване на икономиката и второ, тъй като той не е обърнат към бизнеса и гражданите, няма да видим така нужния икономически растеж от поне 6-7% и нагоре. И това е съвсем логично, защото правителството не следва добрите европейски практики и не включва бизнеса и активните свободни граждани в процеса на вземане на решения. Еднократно запитване на strategy.bg, платформа която датира от 2008-ма година, вече е крайно недостатъчно. Европейският съюз освен постоянни консултации с гражданите позволява и гражданска инициатива за законодателство, използва петорната спирала на иновациите, така че всичко което прави да е ориентирано към бъдещето и да бъде иновативно и да носи висока добавена стойност. Точно това смята на направи ДПС чрез своята програма за ускорено икономическо развитие.
- Кой сектор у нас е най-подготвен за голямата трансформация, която ни предстои - към зелена, кръгова и цифрова икономика, и кой се нуждае от най-голяма държавна подкрепа?
- Земеделието, IT секторът и транспортът са в най-висока степен в час. Тези сектори и в момента се оправят сравнително добре, без особена подкрепа на държавата към тях.
Селското стопанство крие огромен потенциал, има много млади хора, които доразвиват фермите на родителите си или започват от нулата и с помощта на новите технологии стигат директно до потребителите на екологично чисти храни с ясен произход. Точно за такива иновативни фермери са инициативи като "от фермата до вилицата", точно в такива области имат приложение информационните технологии. Колкотодо подкрепата на държавата за тези сектори и други - трябва инфраструктура, но не само пътища. Асфалтът датира от 8-ми век сл. Хр. Днешният бизнес и бизнесът на бъдещето имат нужда от високоскоростен интернет, имат нужда от всякакви видове лаборатории и сертифициращи институции, които да бъдат тук, в България. Имат нужда и от ясно профилирано образование, което да дава не просто познания, а умения. Но най-важното, фундаментът -държавата заедно с бизнеса и гражданите трябва да разчертае ясна програма, с планове и времеви графици, ако трябва и мрежови графици, каквито използва НАСА в програмите си, така че всеки един от нас да знае и утре и след 5-10 години какво правим заедно и къде сме по пътя.
- Пандемията от коронавирус и ограниченията дадоха голям тласък на дигитализацията. И отвориха още повече въпроса за иновациите. В националния план за възстановяване са предвидени 2 милиарда за научна, развойна дейност и иновации. В каква посока трябва да бъдат инвестирани тези средства?
- Този инвестиционен ресурс трябва да бъде инвестиран във запълване на пропастта между цифрово и аналогово. За какво говоря - няма никакъв смисъл държавните органи и институции да предоставят цифровизирани услуги, ако те нямат връзка с хартиените масиви и архиви. Общините, областните структури на държавните органи и дори много министерства имат огромни информационни масиви, които не просто са в хартиен вид, те дори не са индексирани. Има едни кашони по коридорите, в които само някой служител, евентуално, знае какво има. Ако всичко това се дигитализира или поне подреди и индексира, тогава можем да говорим за истинска дигитализация и да предлагаме абсолютно всички услуги онлайн.
- Достатъчно информирани ли са бизнесът и общините, за да подготвят проекти за възстановяване, които да получат европейско финансиране по Плана?
- Да, те са информирани, но не от правителството. Те дори не са консултирани, какво е приоритетно за тях и какво им трябва. Пропускът тук е, че много общини имат иновативни идеи за публично-частни партньорства и са готови с всеки един лев, който им се предостави по този план, да привлекат по още 4-5 лева. Но никой не ги е питал. ДПС ще поправи това в окончателната версия на Плана за възстановяване и устойчивост.
- Направи впечатление, че програмата на ГЕРБ също акцентира върху зелената икономика, трансформацията на регионите с въглищна икономика и извежда чистия въздух и чистата вода като приоритет. Какъв е вашият коментар и виждате ли база за сътрудничество?
- Базата за сътрудничество между системните партии е диалог. Няма да напомняме, че ние говорим за чист въздух, чиста вода, чисти храни, чиста енергия, високи технологии и включване на свободните и активни граждани в политиката от 5 години и никой не ни чу в България, но сега, когато това са европейски политики е добре, че системните партии започнаха да чуват.
Добре е обаче, ние да не си водим диалога през Брюксел, а да седнем тук и да определим какво е подходящо за България и как да развием собствения си потенциал. Давам само един пример, за трансформацията на въглищната икономика - водородът не е "технология в зародиш", както говори една друга партия в програмата си. Водородът е реална и добре изследвана технология, която отдавна има индустриално приложение. Трябва да сме в час.
- Оглавявате листата на ДПС във Видин. Как градът и Северозападът като цяло могат да се възползват от европейските средства, за да се възстановят от коронакризата и да си осигурят развитие?
- На първо място са местните власти. Твърдя, че Видинският район има доста будни местни управници, които имат много добри идеи за възстановяване на региона в секторите земеделие, туризъм, индустрия 4.0, дигитализация и всичко, което европейските политики им предлагат. Те са в час и четат. Остава само правителството да им подаде ръка и да включи идеите им в Плана за възстановяване и развитие и Оперативните програми за 2021-2027 г.
- Кои са основните проблеми на Видин, които се нуждаят от спешно решение и за чието решение ще работите?
- Диалогът и чуваемостта. Изборите са си избори - всеки ще се бори за гласа на суверена и те ще отминат. След тях е наложително всички, които суверенът е натоварил с отговорност, да седнем на една кръгла маса и да направим общите планове за развитие, общият туристически продукт, който областта ще предлага и да планираме каква образователна, квалификационна и човешка инфраструктура ще са ни нужни, за да ги изградим заедно. ДПС вярва, че всяка идея, независимо дали от малка или голяма община или от малък или голям бизнес може да се реализира и да върне обратно младите и образовани хора на България, стига тя да е част от един Голям план-програма за развитието на България и видинския регион.
***
Станислав Анастасов е на 37 години. Заместник- председател на ДПС с ресор "Зелен пакт - Европарламент, Либерални политики. Завършва бакалавърска степен в СУ "Св. Климент Охридски" - София, специалност "Стопанско управление". Магистър по политически мениджмънт и публични политики. Член на Управителния съвет на LIBSEEN. Бил е народен представител, зам.-председател на ПГ на ДПС в 43-то Народно събрание. Министър на Околната среда и водите. Координатор на ISEEL- Балканска либерална мрежа от 2012 до 2015г. Вицепрезидент на IFLRY от 2011 до 201 бг.
Семеен с две деца.
(в. Стандарт,19.03.2021)
