В актуализацията на бюджета не е добре да се предприемат дългосрочни политики и е хубаво да се гласуват важни за хората неща, които са свързани с кризата. Не бива да се предприемат рискови ходове - да се отваря кутията на Пандора и да се вкарват актуализации на бюджет тогава, когато нямаме ясно мнозинство, няма ясна политическа воля и няма идея какво точно ще бъде прието между двете четения, така че да не се рискува дългосрочната фискална стабилност. Това казва в интервю за "Труд" финансовият експерт Петър Чобанов.
- Г-н Чобанов, в крайна сметка колко пари повече ще получават пенсионерите, след всички разправии в парламента?
- В крайна сметка сигурно е, че ще получават допълнителните 120 лв., които предложи Движението за права и свободи (ДПС) и които умело защити в зала с конкретни аргументи и с експерното си мнение. Промените, предложени от ДПС не натоварват следващите бюджети с допълнителни средства. Така че, пенсионерите, благодарение на нас, до края на годината ще получават по 120 лв. допълнително към пенсиите си.
- В зала бе гласувано и преизчисляване на пенсиите от 1 октомври. Това ще се случи ли?
- Волята на залата е решаваща. Това, което знаем е, че се правят допълнителни изчисления и след малко в зала ще трябва да гласуваме окончателния вариант. Вчера предложихме елегантен вариант, при който за да не натоварваме сегашния бюджет, актуализацията която трябва да се случи, но е въпрос на по-дългосрочна политика, може да влезе в сила от следващата година. Оттук нататък отново зависи от волята на залата какво ще бъде прието. Казахме, че в актуализация на бюджет не е добре да се предприемат дългосрочни политики и е хубаво да се гласуват важни за хората неща, които са свързани с кризата. Такива са 120-те лева. Може преизчисляването на пенсиите да влезе от следващата година в сила и да се съобрази с бюджетния цикъл - нови разходи през новата бюджетна година.
- Някой пресметна ли вече колко пари ще са необходими за добавките от по 120 лв. към пенсиите и за преизчисляването им с новия коефициент?
- Очакваме днес да ни бъде казано. Предполагам, че това означава един допълнителен дефицит - ако и двете неща останат и всички мерки, които вчера подкрепихме и гласувахме като 650 лева за втората година майчинство, мярката по отношение на 370 лв. минимална пенсия, това над допълнителните приходи, над тези които са заложени в актуализацията може би означава един допълнителен дефицит до края на годината от около 500 млн. над тези допълнителни приходи. Това може да се потвърди в окончателния вариант. Може в зала да се вземе решение част от мерките да влязат от догодина и това няма да ощети пенсионерите те до момента получаваха добавка от 50 лв. към пенсиите си. Сега за последните три месеца, благодарение на нас ще вземат по 120 лв. допълнително, което ще им позволи в тежките месеци на кризата и в началото на зимата да имат по-високи доходи.
- Финансисти вече предупреждават, че има опасност след гласуваните промени, България да влезе в процедура на свръхдефицит. Основателни ли са подобни опасения?
- Тези опасения донякъде са реалистични и затова не бива да се предприемат рискови ходове - да се отваря кутията на Пандора и да се вкарват актуализации на бюджет тогава, когато нямаме ясно мнозинство, няма ясна политическа воля и няма идея какво точно ще бъде прието между двете четения, така че да не се рискува дългосрочната фискална стабилност. Освен това е ясно, че се намираме в предизборни ситуации и то две на брой - президентски и парламентарни. И в тази ситуация естествено, подобен ход е много рисков. Това, което е важно и за което настояваме е - каквото и да се приеме то да остане в рамките на тази година, на допълнителните възможности и поради по-високата инфлация, и поради факта, че икономиката започва да се възстановява, което води до допълнителни приходи. Тези допълнителни приходи ще дадат възможност за антикризисни мерки, свързани с COVID но до края на 2021 г. Колкото повече мерки се приемат, които имат дългосрочен характер, които са само от разходната страна, каквото е преизчислението на пенсиите в момента и които не е ясно как ще бъдат подкрепени и осигурени с приходи, толкова по-голям е рискът да имаме дългосрочни фискални проблеми. Затова ние настояваме и нашата стратегия и послания са, че трябва да се помогне на хората, че няма да оставим сектори в икономиката и хора без подкрепа, но тези мерки са до края на годината, а за следващата година, ангажименти ще се поемат през следващия бюджет.
- Какви биха били последиците от влизане в процедура на свръхдефицит?
- В момента заради коронавируса по европейските правила действа клауза, която дава малко повече свобода за по-висок дефицит. Вероятно следващата година ще се обсъжда отново въпросът дали тази клауза да бъде премахната и откога. Така че в настоящата година няма как да влезем в процедура по свръхдефицит, но това което се наблюдава и което носи допълнителен риск е, че в публичното пространство широко се дискутира въпросът с необезпечени договори, ако има такива от Агенция "Пътна инфраструктура". Колкото повече се говори по този въпрос, толкова повече се увеличава риска всички тези милиарди левове, за които се говори в публичното пространство да ни бъдат признати за дефицит на начислена основа и да ни приближат до ситуация, в която можем да изпаднем в свръхдефицит. Предстои сега през есента правителството да изпрати нотификация на Евростат и оттам очаквам да получим въпроси по отношение на договорите на АПИ - дали са необезпечени, колко струват и т. н. Твърде вероятно е дефицитът да се покачи и заради тях, а той и в момента е над 5% от БВП на начислена основа. Т. е. рискуваме той да се качи до около 7%, ако всичко това бъде признато за дефицит... Да се надяваме, че няма да бъдат признати тези договори за дефицит, защото нивото от 7% дефицит е много високо и от него е много трудно да се слезе и да се извърши т. нар. консолидация през следващите години. Създадохме риска да има подобна процедура по свръхдефицит, надявам се, че след изборите ще се сформира кабинет, който ще е фискално отговорен и който ще се опита да положи необходимите усилия, така че да не изпадаме в подобна ситуация.
- При сегашните обстоятелства кога се говори за свръхдефицит?
- При сегашните обстоятелства не се говори за свръхдефицит, но иначе правилото е ясно - 3% изчистен от мерки с еднократен характер. Тъй като повечето от мерките и разходите се обвързват по някакъв начин с коронавируса и кризата има известна свобода за по-високи дефицити. Но когато предприемаме мерки, които са скъпи, тогава вече рискуваме за в бъдеще, тъй като текущите разходи трудно биха могли да бъдат овладени, в по-нормални рамки, тогава рискуваме да изпаднем в ситуация на свръхдефицит. Това, което трябва да се направи е да увеличим ефективността на публичните разходи и тогава да сме сигурни, че можем да имаме фискална свобода за провеждане на нови политики.
- Основателни ли са предупрежденията на финансисти, че преизчислението на пенсиите и добавките от 120 лв. неминуемо ще доведат до увеличение на данъците?
- Вдигане на данъците ще се наложи, ако не се отнасяме фискално благоразумно, тогава когато сме изчерпали всички останали възможности, а те са по линия на ефективността на разходите. Достатъчно си говорихме и за модела на джипката и за всички разходи, които бяха изсипани в края на годината по време на предходните управления и които говорят за фискална безотговорност и за много ниска ефективност. Когато тази ефективност се повиши това би отложило моментът във времето и дискусията по отношение на данъците. Тази дискусия периодично се появява, тогава когато надделяват мненията, че трябва да има по-високо преразпределение при БВП, отколкото имаме сега. Знаете, че негласно и по линия на правила и от доста години насам след въвеждането на валутния борд се наложи правилото, че 40% от БВП. Сега обаче започват да се чуват гласове, включително за изненада и от дясната част на залата, от икономисти на "Демократична България" как "датския модел" бил добър, как нямало значение колко конкретно е дефицитът в бюджета на Държавното обществено осигуряване, т. е. за пенсиите, тогава когато на консолидирана основа, видиш ли бил достатъчно малък, можело да се позволим много голям дефицит. Това категорично не е така и не подхожда на хора, претендиращи, че са икономисти да го говорят. Трябва да се гледа дефицитът в пенсионната система. Не случайно няколко пъти задавах въпроса и не получих отговор дългосрочно до какво ще доведе това. А то е ясно. Дългосрочно разходите за пенсии ще се увеличат с около 2% от БВП.
- Това в левове колко е?
- Това всяка година ще е различно. При 120 млрд. лв., това за 2,4 млрд. лв. Дефицитът в общественото осигуряване в дългосрочен период подобна мярка го увеличава с над един процентен пункт, т. е. има влияние и оттук нататък трябва да се мисли какво правим с пенсионния модел, има ли начин допълнително да бъде подкрепен и по какъв начин. Но както казах, увеличението на данъците трябва да го отложим максимално в бъдеще, стига да не започнат да надделяват политически сили, които искат по-високо разпределение, защото това води до други проблеми.
- За увеличение на кои данъци става въпрос?
- Това е въпрос на допълнителна дискусия. Смятам, че плоският данък, т. е. пропорционалното данъчно облагане, каквото го познаваме на доходите и печалбите трябва да остане във вида, в който е, тъй като това, в което България в момента изостава е потенциалът за растеж. Основни фактори за потенциалния растеж са трудът, капиталът и технологиите. В трите фактора ние изоставаме и за да не стане още по-оскъден труда, т. е. за да не говорим за още по-голям недостиг на работна ръка данъците върху доходите не трябва да се пипат. Не говорим за още по-ниски инвестиции, тъй като и в момента те са достатъчно ниски. Данъците върху печалбите също не трябва да се пипат. Това, което трябва да направим е да видим как ще подкрепим иновациите и технологиите, така че този фактор на растежа, по който също сме на последно място в ЕС да получим някакво по-добро развитие.
- Гласовете, които се чуват отдясно за увеличение на кой данък са?
- Те си говорят по принцип. Нищо конкретно не сме чули. Слушаме философски принципи, които се хвърлят на ангро в публичното пространство. Зад тях, за съжаление, не стои задълбочен анализ. Просто се говори по принципа: Дайте, да ви противоречим. Така не се води сериозна дискусия. Надявам се в бъдеще, пленарната зала на НС, която е найвисокото място в държавата, откъдето трябва да се чува експертно мнение да се превърне в среда за подобен диалог, но в момента това е утопия.
- Накрая искам да попитам беше ли неизбежна актуализацията на бюджета? Можеше ли да се мине без нея?
- Можеше до голяма степен да се мине и без актуализация на бюджета, тъй като по линия на капиталовите разходи в момента има доста резерви. Тези средства можеше да се преразпределят и декември месец да се направи една техническа актуализация, с която да се изравнят сметките. Това беше по-малко рискования вариант, от този, който се разиграва. Служебният финансов министър можеше да събере партиите в парламента и да се опита да договори някакъв координиран вариант по най-важните параметри, но преди да внесе актуализацията в парламента. След това да не се отваря кутията на Пандора, във вида, в който наблюдаваме в момента. За съжаление това не бе свършено...
(в. Труд, 09.09.21 г.)
