- Г-н Адемов, премиерът Борисов каза днес, че предложението да не се плаща първият ден от болничния ще отпадне. Как ще коментирате
- Нека да изчакаме как ще се развият събитията, защото практиката показва, че често даваме и заден ход!
- Темата предизвика много коментари. Това ли беше правилният начин да се реши проблемът с фалшивите болнични и ако не, как да се ограничи този проблем?
- Нека се върнем назад във времето. През 2007 година беше променен Кодексът за социално осигуряване. Тогава се прие първият ден от временната нетрудоспособност да бъде за сметка на работодателите. През 2010 година Симеон Дянков като финансов министър предложи като антикризисна мярка първите три дни от болничния лист да се изплаща от работодателите и четвъртият ден - вече от Националния осигурителен институт. Като първите три дни болният получава като обезщетение по болест 70 процента от брутното трудово възнаграждение, а от четвъртия ден - вече 80 процента. Разбира се, тук вече изключвам трудовата злополука. По своя характер това плащане е осигурително плащане, тоест осигуряваш се, внасяш осигурителна вноска, споделена с работодатели в съотношение 60:40. Такава е философията на социалното осигуряване -плащаш, за да ползваш обезщетение при настъпване на осигурителното събитие.
- Каква беше логиката на предложението да не се плаща първият ден?
- Логиката на предложението произтича от анализа на работодателските организации или поне на част от тях, че през последните пет години броят на издадените болнични листове е увеличен два пъти. А сумите, които се изплащат за тези болнични листове по информация на Националния осигурителен институт (НОИ отчита от четвъртия ден нататък) са увеличени трикратно. Тези констатации са плашещи. Ако направим сериозен анализ, можем да стигнем до няколко извода. Първият извод е, че осигурителният доход през годините расте. Вторият извод е, че България по обща смъртност и заболеваемост е на първо място в Европейския съюз. На следващо място лекарите в болничната помощ, мениджърите на лечебните заведения са заинтересовани да бъдат приети повече пациенти в болниците. След като лежиш в лечебното заведение, в по-голямата част от случаите се издава болничен лист. Тук изключвам придобилите гражданственост фалшиви болнични листове. Фалшив болничен лист няма. За да говорим за фалшив болничен лист, трябва бланката да е сбъркана по някакъв начин. Националният осигурителен институт и работодателите получават онлайн от лекарите, които издават болничните, моментално информация. Ако той съдържа някакви технически грешки, което го прави фалшив, той не може да влезе в базата данни на НОИ. Друг е въпросът, че диагнозата, която е изписана в този болничен лист, може да го направи фалшив от гледна точка на съдържанието му, а не на формата му. Преди около месец синдикатите са предложили на премиера и финансовия министър около 40 мерки, по които има съгласие между работодатели и синдикати и между тях е предложението първите три дни от болничния лист да се изплащат от НОИ като осигурително плащане.
- А това няма ли да увеличи дефицита в НОИ?
- Над 4 милиарда лева са средствата, с които държавата подпомага бюджета на Държавното обществено осигуряване. Очевидно във фонда "Общо заболяване и майчинство" ще има още по-голям дефицит, отколкото е заложен. Това е така. При положение че осигурителните вноски се събират от една институция от Националната агенция за приходите. Издава ги друга институция - Министерство на здравеопазването, лекари под контрола на министерството. Болничните се плащат от трета институция - НОИ, без да има каквито и да било възможности за контрол. НОИ е задължен при постъпване на болничен лист да плаща. Това създава благоприятна среда за неефективен контрол, от една страна, и злоупотреби, от друга страна. Ако Националният осигурителен институт има някакви инструменти за контрол, а той такива в момента няма, нещата биха изглеждали по малко по-различен начин. Но когато тази отговорност е размита между трите институции, ситуацията е такава каквато е. Една голяма част от тези, които ползват болничните листове, на практика са хора, които боледуват. Преди малко казах, че заболеваемостта в България е на изключително високи нива. Населението застарява. Затова трябва да имаме предвид факта, че има и обективни критерии за увеличаване на броя на болничните листове. Разбира се, никой не отрича факта, че има така наречените тарикати, които ползват фалшиви болнични листове, като сливат петък, понеделник... и си осигуряват така наречените малки отпуски, за да реализират свои идеи.
- Какви мерки да се предприемат в тези случаи?
- Атаката трябва да бъде насочена именно към такива хора. Нима не се знае, че тези болнични около празниците са съмнителни. Нека да бъдат проверени точно те. Регионалната здравна инспекция, Регионалната здравноосигурителна каса, регионалните поделения на Националния осигурителен институт - това са институциите, които могат да контролират издаването на болнични листове. Работодателите, въпреки че отричат възможността да контролират процеса на издаване на болнични, могат да проверят режима, който е изписан в болничния лист. При съмнителните случаи може да има проверки и съответно да има наказани. Около 2500 са отменените болнични листове през 2018 година. А за последните три години има 20 случая на наказани лекари за издаване на фалшиви болнични. Това означава, че не е ефективен контролът.
-Споменахте, че българинът много боледува, а се обсъжда идеята да се повишат цените на клиничните пътеки. Това какво би означавало за нас като пациенти?
- От тези 400 милиона лева, с които се увеличава бюджетът на Националната здравноосигурителна каса за следващата година, около 200 милиона лева са за болнична помощ, тоест за увеличаване на цените на клиничните пътеки. Ако примерно разходите за изпълнението на една клинична пътека са X лева, в момента по-голямата част от клиничните пътеки са недофинансирани, което води до дефицити и задължения на лечебните заведения. Ако се увеличат тези пари, ще се подобри достъпът на осигурените лица до медицинска помощ. А що се отнася до заплащането на медицинските кадри, това е съществен въпрос. Заплащането на търговските дружества може да бъде уредено в Националния рамков договор, да се запише примерно определен процент от цената на клиничната пътека да отива за заплати. Но това може да бъде само предложение. Никой не може на търговско дружество да възложи пропорции за изплащане на работни заплати. Лечебните заведения, които са под контрола на министъра на здравеопазването - спешната помощ, трансфузионната хематология, психиатричната помощ, медицинският персонал в училища и детски градини, за тях е възможно да се възложи такава методика.
- Много хора имат резерви към работата на частните пенсионни фондове. Дават ли те гаранция за справедлива пенсия?
- Справедлив размер на пенсията трудно може да бъде дефиниран. Но що се отнася до проекта за изменение на Кодекса за социално осигуряване, там има гарантиращ механизъм и той минава през съхранението на брутния размер на внесените осигурителни вноски. Тоест ако през осигурителния период внесеш примерно 10 хиляди лева, минимум 10 хиляди плюс парите от доходността ще бъдат в твоята индивидуална партида. Никой няма да загуби от това, което е внесъл. Не е коректно да се сравняват пенсиите от държавното осигуряване и тези от така наречения втори осигурителен стълб. Идеята беше вноската във втория стълб да достигне 10 процента, за да може да разчитаме на адекватни доходи от втория стълб. Една част от осигурените във втория осигурителен стълб от първите кохорти е възможно да получават пенсия от Държавното обществено осигуряване плюс пенсия от частните фондове по-малка от размера на пенсията, ако я получаваха само от НОИ. Но това се отнася за хора, които са се осигурявали върху ниски доходи, които имат епизоди от безработица в трудовата си биография, които са били в сивия сектор. Става въпрос за хора, които имат по-малко от 4100 лева от индивидуалната си партида. Ако имат повече от 4100 лева, това означава, че те могат да получават така наречената допълнителна пожизнена пенсия за старост.
(в. Телеграф, 20.11.2019)
