- Д-р Адемов, според промени в Правилника за устройството и организацията на ТЕЛК, публикувани в петък за обществено обсъждане, броят на комисиите трябва да се удвои. Ще реши ли тази мярка проблема със забавянето на експертизите?
- Проблемите с експертизата на работоспособността, вида и степента на увреждането са многобройни и не са свързани само със забавянето. Политици от различни парламентарни групи дълги години се упражняват на тема инвалидни пенсии и по този начин формират негативни обществени нагласи към хората с увреждания. В края на миналата година броят на личните инвалидни пенсии е около 360 000, дори са намалени с около 3000 спрямо предходната година. Средно европейският коефициент на хората с увреждания е между 12-15%.
Намерението да се увеличат ТЕЛК комисиите е добра мярка, но трудно изпълнима, най-вече заради кадровия проблем. Миналия парламент прие законодателни мерки, които дават възможност при забавяне на експертните решения при определени условия хората да не губят права. Тази мярка въпреки доста критични бележки към нея решава част от проблемите, но трудно може да се каже, че всичко по тази тема е решено.
- Имат ли държавните и общинските болници капацитет да изградят ТЕЛК комисии?
- Трудно можем да допуснем, че държавните и общинските болници могат да изградят нови комисии. Известно е, че няма желаещи да работят в този сектор по ред причини като мизерно заплащане, лоши условия на труд и липса на възможности за кариерно развитие. Средната възраст на работещите в тези комисии е близо и над пенсионната. Няма и не се задават мотивиращи фактори млади специалисти да работят в този сектор.
- За да изчерпим въпроса с ТЕЛК, как може да се преодолее липсата на достатъчно персонал както за комисиите, така и за регионалните здравни инспекции, които пък трябва всеки месец да подават данни към НОИ за хората с увреждания?
- Само липсата на персонал не е единственият проблем. Недостатъчният медицински персонал е глобален въпрос, който не може да бъде решен с магическа пръчка или с нормативен акт. Необходима е задълбочена цялостна реформа в системата, която да оптимизира и рационализира експертизата на работоспособността. През 2015 г. се направи опит за отделяне на медицинската от социалната компонента, предложена беше цялостна методика, която вместо подкрепа срещна сериозна реакция и недоволство. За да се реши генерално въпросът, трябва да се намери политическа и експертна подкрепа за въвеждане на Международната класификация на функционирането, увреждането и здравето. С други думи, медицинският проблем да бъде оценен от съответните специалисти, остатъчната работоспособност - от други експерти. Що се отнася до специалистите в регионалните здравни инспекции, там освен заплащането е необходимо въвеждането на съвременни дигитални модели с цел бързо обработване на информацията.
- По време на обсъждането на малкия бюджет на здравната каса се повдигна въпросът, че държавата не плаща пълни здравни осигуровки на служителите. Трябва ли чиновниците да си плащат сами не само здравните осигуровки, но и пенсионните?
- Бюджетът на НЗОК като основен финансов план в системата на здравеопазването винаги предизвиква сериозни дискусии. Държавата плаща 100% от осигурителните вноски за здраве на около 4 милиона осигурени лица. Изключението е само за една малка група, за която всяка година с по 5% се увеличава вноската. Този въпрос е в процес на решаване от 2015 г. Недоволството на работодателите произтича от факта, че за около два пъти по-малко осигурени плащат два пъти повече средно на човек. Държавните служители не плащат личната осигуровка, нито за здраве, нито останалите осигурителни вноски. Този подход беше приет по времето на финансовия министър Симеон Дянков в комбинация с други компенсиращи мерки. За бюджета на държавата този ефект е неутрален, тъй като парите се преместват от единия в другия джоб. Този въпрос може да бъде компонент от цялостна политика по доходите и данъчно-осигурителната система, за което е необходимо парламентарно мнозинство с ясни приоритети. Решения на парче в тези политики никога не водят до дългосрочна стабилност на публичните финанси.
- Смятате ли, че трябва да се повиши здравната осигуровка, която сега е 8%? Какви други мерки трябва да се предприемат, тъй като парите за здраве всяка година се увеличават, а системата все е недофинансирана?
- Това предложение да се повиши здравната вноска от сегашните 8% на 12% е на Българския лекарски съюз. Всяка година бюджетът за здравеопазване се увеличава традиционно със стотици милиони, за 2023 г. в новия бюджет са 910 млн. лв., но системата продължава да бъде недофинансирана. Необходими са промени в структурно отношение по отделните пера на бюджета и завишаване цените на недофинансираните клинични пътеки. Медицината в световен мащаб преживява революция от гледна точка на модернизация и въвеждане на нови съвременни технологии, които са скъпо струващи. И ако искаме да се лекуваме успешно в България, трябва да догоним по отделени средства на глава от населението поне средноевропейските нива на финансиране. Все още открит остава въпросът за ефективното използване на наличните средства или какъв ефект постигаме с единица вложен ресурс. Нека не забравяме, че опазването, възстановяването и съхранението на здравето освен скъпо и отговорно поведение е и национален приоритет на редица правителства от последните години.
- Държавният бюджет, който внесе служебното правителство, е със свръхдефицит от 6,4%. Още на дебатите в Тристранния съвет бизнесът настояваше, че сумите за пенсии и социална подкрепа са твърде големи. Така ли е според вас?
Да се твърди,че сумите за пенсии и социална подкрепа са единствената причина за дефицит от 6,4%, не е съвсем коректно. Друг е въпросът, че драстично увеличените разходи за социална подкрепа са част от този свръхдефицит. За последните 10 години доходите от пенсии са нараснали два и половина пъти. Според Националната статистика доходите от пенсии формират 33,7% от приходите в домакинските бюджети. С други думи, всеки трети лев в домакинствата е от пенсии. За 2022 г. пенсиите са нараснали с 31,5%, или реално с 14%. По проект на бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2022 г. парите за пенсии са нараснали с над 7 милиарда - от 8,5 млрд. лева през 2021 г. на 15,5 млрд. лева през 2022 г. Средната пенсия е достигнала 674 лв. Нека не забравяме, че тези резултати са постигнати благодарение и на перманентната предизборна ситуация в страната през размирната в политическо отношение 2022 г. Ако искаме пенсионерите в България да имат достойни старини, трябва да сме наясно, че за това се плаща все по-голяма цена. Друг е въпросът, че последното редовно правителство и следващите кратки парламенти допуснаха сериозни грешки, които имат принос в увеличения дефицит.
-Какви?
Когато предизборният мерак да се харесаш на Негово Величество избирателя доминира, се преминава към рефрена “дайте да дадем“ и след това разсъждаваме по темата финанси. Искам дебело да подчертая - да, българските пенсионери заслужават да живеят достойно, но това вместо през популизъм и дитирамби трябва да минава през справедливост.
- Пенсионната система всяка година все повече се субсидира от хазната, като средствата от осигуровки са вече под половината от необходимия бюджет на НОИ? Как може да се преодолее тази диспропорция?
Проблемът на пенсионната система не е в това, че част от средствата в бюджета на ДОО идват от данъци. Няма пенсионна система в Европа, с малки изключения - Дания примерно, която да се финансира изцяло от данъци. Притеснителен е темпът на нарастване. Този трансфер от държавния бюджет, който по план от 7,7 млрд. лева нараства на 10,3 млрд. лева, засилва натиска върху публичните финанси, от което, естествено, страдат останалите публични системи. По никакъв начин не искам да противопоставям отделните публични системи, но финансови проблеми имат здравеопазването, образованието, сектор сигурност и т.н. Затова е необходимо приоритизиране на разходите и подкрепата за уязвимите групи в условия на каскада от кризи. През 2023 г. в предложения от служебното правителство бюджет на ДОО средствата са увеличени с безпрецедентните 3,7 млрд. лв., при това без нови политики, само на база действащо законодателство. Това, което най-много дразни българските пенсионери, е усещането за липса на справедливост, което произтича от наличните диспропорции в системата на пенсионно осигуряване - рязкото скъсяване на границата между минималната и средната пенсия.
-Защо?
Въпреки огромния вложен допълнителен ресурс за 2022 г. минимална пенсия за осигурителен стаж и възраст получават около 820 000 пенсионери. В резултат на предложеното осъвременяване на пенсиите от 1 юли 2023 г. с 12% броят на пенсионерите с изплатен размер на пенсията под прага на бедност от 504 лв. намалява на 326 428 през април 2023 г. Броят на тези лица е бил 658 521. Основният извод, който може да бъде направен, е, че в тази секторна политика освен ентусиазъм и популизъм са необходими разум, отговорност и диалог, за да се решават проблемите на хората, а не да предлагаме впоследствие безумни идеи за орязване на социални разходи. Който посегне на вече достигнати нива на социална защита, ще срещне мощна ответна реакция.
- Различни варианти се появиха за осъвременяване на пенсиите през тази година - от 12% по Швейцарското правило до замразяване на индексацията или увеличение от 6% през октомври. Кой според вас е добрият вариант?
- Тези варианти са част от публичната дискусия на тема „Бюджет 2023“, внесен от служебния кабинет. В Кодекса за социално осигуряване, в неговия чл. 100 е записано, че осъвременяването на пенсиите от 1 юли всяка година става по Златното швейцарско правило с 50% от ръста на осигурителния доход и 50% от хармонизирания индекс на потребителските цени, съответно 11% и 13%. Така при 50% на тези величини се получават 12%. Всичко останало на този етап са възможни допускания с висока политическа цена и едва ли ще бъде предложено. За всички е ясно, че няма една единствена мярка, която да реши въпроса с дефицита. Въпреки че фискалният ефект от тази мярка е близо 1,2 млрд. лева, трудно можем да допуснем, че точно тук някой може да се реши да бъде фискален корифей.
- По повод пенсиите в миналия парламент имаше също много различни предложения - от увеличение на коефициента за стаж до модифицирано Швейцарско правило. Очаквате ли и сега да има дебат по тези въпроси?
- По темата пенсии винаги е имало разгорещени дебати и много рядко те са били далеч от популизъм. С държавническо мислене и разумно гласуваха част от партиите в предишния 48-и парламент, които не допуснаха откровено популистки и финансово необезпечени приходи с предложения, които да провалят тотално бюджета. Не съм убеден, че ако шансовете за сформиране на редовно правителство се провалят, няма да сме свидетели отново на предизборно наддаване.
- Как гледате на увеличаването на максималния осигурителен доход за хората с високи заплати?
- Максималният осигурителен доход беше увеличен на 3400 лева преди година. Всяко увеличение на максималния осигурителен доход се посреща със сериозна реакция от високодоходните групи и от работодателите. Фискалният ефект от такава мярка трябва да се коментира заедно с останалите данъчни параметри, за да се постигне максимален ефект от различни гледни точки - приходи в хазната, инвестиционни намерения на високотехнологични производства със значителна добавена стойност и др. Евентуален ръст на максималния осигурителен доход, за какъвто винаги настояват синдикати и БСП, трябва да се увеличава в съотношение с други показатели като ръст на средната заплата, ръст на брутния вътрешен продукт, ръст на производителността на труда и др. Всяко произволно и неаргументирано увеличение може да провокира криене на доходи, разширяване на сивия сектор и други неблагоприятни икономически ефекти. Така че внимателно с тази тема.
- Според вас трябва ли да се увеличи минималната работна заплата и да стане 850 лв.? Възможно ли е в рамките на този бюджет?
- Всичко е възможно, стига да има правителство, което да го предложи. Народното събрание прие промени в Кодекса на труда, които регламентират механизма за определяне на МРЗ като 50% от средната работна заплата със съответния референтен времеви период. Европейската директива за сигурността на минималните доходи повелява комплекс от критерии, които трябва да бъдат обсъдени от социалните партньори в рамките до две години. Сегашният механизъм, приет на „пожар“, решава временно въпроса. Тристранният съвет е този, който трябва да вземе окончателно решение.
- Още при сформирането на предишното редовно правителство отбелязахте, че липсват ясни стратегически цели? Какви трябва да са те?
- Дискусиите, свързани с формирането на управляващо мнозинство, и предизборните послания очертаха стратегическите цели и приоритети, свързани с Плана за възстановяване и устойчивост, еврозоната, Шенген, бюджетните закони. България има крещяща нужда от парите по линия на европейската солидарност, за да се достигнат средноевропейските нива на жизнен стандарт и да се решават проблемите на хората. За изпълнение на тези стратегически цели е необходим и коренно различен подход за разрешаване на проблема на проблемите, а именно демографската криза, която съвсем спокойно може да бъде наречена катастрофа.
Шансове за по-добър стандарт на живот все още има, стига политиците да мислят и действат разумно, отговорно и в условия на диалог.
(Телеграф, 02.04.23 г.)
