Общините и неправителственият сектор се опитват да заменят държавата при профилактиката, но това няма как да стане, казва доц. Нигяр Джафер
Форум "Общинското здравеопазване - възможности за подобряване и развитие" се проведе в София. „Социалнозначимите заболявания и скрининговите програми за ранна диагностика" бе темата на презентацията на доц. Нигяр Джафер от МУ-София. Попитахме я, защо у нас липсват такива програми и какви са данните от проведените до момента.
Когато се коментира общинското здравеопазване, трябва винаги да се направи важната забележка, че софийското е съвсем различно от това в райони, като Златоград, Тутракан, Мадан или Исперих. В столицата то се развива на фона на много сериозна мрежа от лечебни заведения.
Темата за профилактиката и скрининга,
като вторична профилактика, са много важни, що се отнася до това, какво надгражда, какво може за замести общинското здравеопазване. Тези две неща са алтернатива за корекция на негативните тенденции чрез възможността за ранна диагностика. Това се отнася за всички неинфекциозни заболявания, които са със социална значимост, включително и онкологичните.
Само преди няколко седмици излезе
пореден доклад с профилите на онкологичната заболеваемост и смъртност в отделните страни. България, за съжаление, отново е в антикласациите по отношение на участието на населението в скрининг и възможности за ранна диагностика. През годините ние не можем да се похвалим с кой знае какви постижения. Нашата страна е сред малкото в Европа, които нямат приета национална скринингова програма по отношение на онкологичните заболявания. Няма и национален скринингов регистър въпреки многократните настоявания на множество експерти. Тази липса се опитват да запълнят общини, неправителствени организации и работодатели.
Обяснението е, че не се намери
политическа воля през последните две десетилетия, за да се работи в тази посока. Проблемът с регистрите в България е много сериозен, защото онази станала почти легендарна информационна система все още не съществува. Дълго време се говори за електронно здравеопазване. Въпреки всичко, всеки опит да се електронизира каквато и да е част се сблъсква със съпротива. Когато такава липса се опитват да запълнят споменатите вече общини, неправителствени организации и работодатели, резултатът са стихийни опортюнистични скринингови програми.
За тях обаче дори няма обобщена
обща информация. В този смисъл преминалият форум е една много добра крачка в правилната посока. От обобщените данни се вижда, че Столичната община през последните пет-шест години прилага много последователно активни скринингови програми. По тях са прегледани 30 330 души. 6 462 са с открита патология. Онкологична диагноза е поставена категорично на 178 човека. Това е пример, който идва да покаже, че усилията да има скрининг наистина си струват.
Идва обаче големият въпрос, дали може
общината и неправителствения сектор да заменят усилията на държавата. Няма такъв вариант. Тези програми могат само да надграждат, да допълват липсващите национални политики. Аз се надявам, че едно редовно правителство с дълъг хоризонт на действие ще насочи усилията и вниманието си в тази посока. Иначе ще продължаваме при нарастващи заболеваемост и смъртност от онкологични заболявания в света и Европа да държим тенденции с връх нагоре. Това е изключително обидно особено, когато става за дума за една локализация, като рак на маточната шийка – едно напълно предотвратмо заболяване. За съжаление, България е в класации, които не са повод за гордост.
Въпреки всичко, аз мисля, че трябва
да има доза оптимизъм. Фактът, че Европа говори много по тази тема, че професионалните организации на онколозите и други специалности поставят акцент върху скрининговите форми на изследване ще накарат овластените да взимат решения да реагират. Тъжно е, че все правим нещо, когато ни нареди Брюксел или натискът стане много голям.
