Необходим е национален консенсус за нашия икономически модел, на какво да бъде базиран и какви са необходимите реформи да бъде постигнат, за да се справим с кризите. Това заяви нардният представител от ДПС доц. Петър Чобанов, бивш министър на финансите, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус” „Това е България”.
Ето цялото интервю:
Водещ: Сагата с актуализацията на бюджета започна да се дипли от вторник, когато Тристранната комисия за социален диалог между синдикати, работодатели и правителство не я подкрепи, а Експертният коалиционен съвет не се разбра по нея. Драмата продължи на редовното заседание от Министерския съвет от сряда сутрин, което безпрецедентно напуснаха министрите от политическа партия „Има такъв народ“. Въпреки скандала и напук на това действие на коалиционния си партньор, правителството прие актуализацията на бюджета, която по-късно внесе в Народното събрание. След което лидерът на „Има такъв народ“ Слави Трифонов обяви, че партията излиза от коалицията, а той изтегля четиримата си министри, за да сложи край на управленската агония. В изявление в социалната мрежа Трифонов аргументира хода си със Северна Македония и с факта, че в държавата вече няма пари. Последва контраобяснение от „Продължаваме промяната“ с обвинението, че министрите от„Има такъв народ“ са искали още милиарди от бюджета. Със сигурност на всички направи впечатление, че коалиционните партньори се карат за постове и пари, но не и за политики. Това, че актуализацията развали управляващата коалиция, вече го разбрахме, тя ще предизвика ли обаче и политическа и управленска криза, изобщо в този бюджет защо няма политики? Наш гост е доц. Петър Чобанов – бивш министър на финансите, сега народен представител от ДПС. Доц. Чобанов, какви интриги между коалиционните партньори внесоха сухите цифри от един финансов документ? Какво има в публикувания на сайта на Министерството на финансите законопроект за Закон за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на България за тази година, че да предизвика чак такива колизии?
Петър Чобанов : Въпросът е не какво има, а какво няма. Това, което няма, бяха обещаните политики, които това правителство да остойности и да следва, и реформите, промените, които трябва да направи, така че да оздрави икономиката, да създаде по-голям потенциал за икономически растеж и по-добро благосъстояние на хората. Тези неща липсват въпреки обещанията. Помните, когато приемахме бюджета, че имаше подобни обещания, как лятото трябва да приемем актуализация, защото тя ще даде отговор какви политики ще следва управляващата коалиция. Такъв отговор няма, вероятно няма и да има. И поради тази причина виждаме, какво се случва. Ако се абстрахираме от чисто политическия аспект в чисто професионален и експертен план това, за което отдавна предупреждавам, продължава да се случва. За съжаление, то започна още когато се разигра, започна кризата с коронавируса, предупредих тогава, че ще има криза, реакцията ми, която беше към бюджета тогава на тогавашното управление, че може да влезем в дългова спирала и в период с големи дефицити, на които не им се вижда края. После през септември предупредих с въпрос от парламентарната трибуна, че идва инфлация, и попитах, какви мерки ще се вземат. Институтът по икономика и политики първи и единствени казахме, че инфлацията средногодишната ще е 11.5% през тази година. Виждате, чак сега в правителството дойдоха до подобна прогноза. Тоест, тези негативни неща, негативни процеси и явления, за които предупреждавах, наред с предложенията, в които никой не се вслушваше, какво може да се направи, доведоха логично до сегашната ситуация.
Водещ: Доц. Чобанов, вие предупреждавахте, че най-напред антикризисните мерки са закъснели, друг е въпросът, че те не са и антикризисни, а компенсаторни, но след това предупредихте и че актуализацията на бюджета също закъснява. Правителството трябваше да разполага с общата рамка за нея – тя идва чак сега през началото на юни. Защо се забавят всички ходове на управляващите, които, някой съмнява ли се, са свързани с финансите, тоест с парите?
Петър Чобанов : Това, първо, е едно лековато отношение към самото управление, липса на умение да се управлява и липса на умения да се води диалог, и да се вслушват в конструктивни предложения, предложения обаче, които са базирани, поне тогава, когато аз си позволявам да говоря, на анализи, на моделиране на икономическите процеси и явления. За съжаление, явно принадлежим към различни школи в това отношение, и те на висотата, която смятат, че имат, решиха да не се вслушват в никого, а това естествено играе лоша шега. Така че те не си свършиха работата, продължават да не я вършат, и не представят никаква визия, как може да се развива държавата и какво трябва да се направи, че тя да се развива. Виждаме, че тази актуализация е напълно безсмислена в по-голямата си част. Разбира се, там, където осигурява една социална подкрепа, ще бъде разгледана, вероятно ще бъде приета. Но това, което трябваше – основно да има фокус на мерките, да достига до най-уязвимите групи и да очертае реформите и действията за подобряване на потенциал за развитие на икономика, тоест, за производството, за подобряване на конкурентоспособността, за реакция на енергийната и продоволствената криза, това липсва, няма и как да бъде създадено в този формат на управлението, което страда от сериозни дефицити и дефекти, един от които е липсата на диалогичност, и неумението и нежеланието изобщо да е вслушват в това, което им се говори.
Водещ: Самите социални мерки не са пълни, доц. Чобанов. Експертно погледнато те с какво ще помогнат? Изпусната е голямата група на най-бедните ни сънародници, които са отопляват не на парно и на ток, а на дърва, и които няма как да бъдат компенсирани. И това се вижда на първо четене.
Петър Чобанов : Да. Това, между другото, беше също един от фокусите, един от основните направления, върху които съсредоточихме вниманието още при приемането на бюджета. Тогава ясно и категорично и от парламентарната трибуна, и с предложения между двете четения, още по време на актуализацията беше така, предложихме да се обърне внимание на хората, които се отопляват на дърва. Да се очертае наистина профилът, кои са енергийно бедните, как може да им се помогне, и на тези хора също да бъде предвидена съответната подкрепа. Бяхме сметнали и съответната сума, която може да помогне в подобна ситуация. Тогава ни беше отговорено, че по отношение на дървата на горите и т.н. се тръгва по един нов път на развитие, че видите ли държавата директно ще контролира по-ясно този отрасъл, този сектор, и ще осигури евтини дърва на хората. Виждаме, че това си останаха празни приказки, напразни обещания, такова нещо не се случва. И към момента отново липсва грижата за тези хора. Тоест, наистина няма фокус на групата, очертаната група на най-уязвимите, на бедните, включително енергийно бедните, които да получат подкрепа с актуализацията. Това, което виждаме в актуализацията, е, че тези социални разходи срещу тях всъщност изчисленията за допълнителни приходи се базират на митичен аванс от Плана за възстановяване и устойчивост, който все още не е приет дори от Европейския съвет. Тоест, ние ще финансираме някакви социални и други разходи с аванс на европейски средства, които имат съвсем друго предназначение, и което е една от основите непоследователности и проблеми и в настоящата актуализация. Тоест, липсва фокус, но липсва и усещане, какво означава фискална и финансова устойчивост на държавата и как тя може да се постигне и запази.
Водещ: Доц. Чобанов, а редно ли е да се финансират социални мерки с европейски средства? Планът за възстановяване и устойчивост има съвсем друго предназначение. Дали няма да ни последват европейски санкции за това?
Петър Чобанов : Не, няма да ни последват европейски санкции най-вероятно, но това, което ще последва е по отношение на дефицита. Вероятно той ще е по-висок от това, което е предвидено от правителството, включително и на т.нар. „начислена основа“ по европейската методология. Там той е предвиден да е доста висок – над 5%, вероятно ще е и повече точно поради факта, че ще използваме по подобен начин европейски средства. Разбира се, че не е редно, разбира се, че трябва в този модел на социални разходи да съответстват срещу тях приходи, които са с източник от страната, и не са такива средства. Но това могат, това правят, това представят на нашето внимание. И се намираме, ако се обърнем и към политическата ситуация, както изглежда към настоящия момент, започваме да се намираме близо до тази ситуация, както беше и самата актуализация на бюджета. Тоест, миналата година през есента. Тоест, ако нямаме ясно мнозинство е ясно, че все пак ще се търси някакъв компромис в рамките на парламента да се актуализира бюджета по начин, по който евентуално да се обърне внимание на нуждите на повече хора и да му се предаде някакъв по-добър смисъл – дали това ще се случи, дали ще се намери здрав разум и консенсус, това предстои да видим. Но фактът е, че към момента изглежда, че предложеният вариант за актуализация на бюджета няма парламентарна подкрепа.
Водещ: Има и нещо много важно, доц. Чобанов, този бюджет така предложен с актуализация, дали ще може да овладее инфлационния натиск или по-скоро обратното, ще продължи да генерира инфлация? Защото не виждаме политика по отношение на цените.
Петър Чобанов : Да, това, което също казахме, и което се вижда от актуализацията, е наистина, че те мерките бяха обявени преди време, и сега са разписани и остойностени. Това не са антиинфлационни мерки, това не са и антикризисни мерки, това са някакъв тип компенсаторни мерки, които не са фокусирани към най-уязвимите групи. Те няма да овладеят инфлацията. Нещо, което може да се направи по отношение на инфлацията, е да се приемат действия, мерки, реформи за подобряване, както казах, на капацитета на икономиката, тоест, насочени към производството, насочени към бизнеса, насочени към наистина реализиране на инвестиции в страната. Виждаме, че в бюджета продължава да стои това нереалистично число от 8 238 000 000 лева капиталови разходи на правителството, което няма как да се случи, поне по начина, по който в момента се управлява и развива бюджета. Точно тези средства, те не са малко, те са достатъчно, те биха могли да бъдат използвани, ако управляващите знаеха как. Като цяло един от най-големите проблеми на българската икономика в последните години, той се вижда от последните данни на БВП за развитието на икономиката, е, че инвестициите в икономиката продължават да намаляват. В реално изражение те са най-ниски за последните 15 години през първото тримесечие. Това означава, че няма инвестиции в нови мощности, няма обновление на икономиката, икономиката се декапитализира. А подобна икономика не може да расте. Към това като добавим загубата над 100 000 човека работна сила след началото на кризата с коронавируса до края на миналата година, на 2021 година, това означава, че другият фактор за развитието на производството, а именно работната сила, и той не се развива, и за него не се прави нищо. Какво да говорим за технологии и иновации – третият фактор за производство, те абсолютно липсват. Тоест, ние се намираме наистина в много трудна ситуация, която не позволява чрез предлагането, чрез производството да се реагира на повишеното търсене на инфлацията, и поради тази причина инфлацията ще продължава да расте.
Водещ: До какви стойности ще стигне, доц. Чобанов, каква е вашата прогноза?
Петър Чобанов : Трудно е в момента да се даде прогноза до какви стойности ще стигне, тъй като виждаме някои сигнали, че може да се забави потреблението, и по естествен начин, ако икономиката навлезе в рецесия, да се овладее инфлацията. Но тя категорично ще продължи да расте. Всичко зависи и от външни фактори, разбира се, не само от вътрешни – колко ще продължи напрежението, войната в Украйна, как ще се развиват цените на енергийните ресурси. Но като цяло мисля, че възходът ще продължи най-малко следващите няколко месеца и нищо чудно да достигнем и 20% инфлация, поне в определен момент през годината. Основания за това дават и цените на производители – ние имаме една от най-високите инфлации на производствените цени в Европа, стигат на вътрешния пазар до 50%, което наистина е много, и предполага потенциал за развитие на инфлацията, която всеки от нас търпи по линия на потребителските цени. Зависи как ще реагират и заплатите, дали бизнесът ще намери някакви резерви там да повиши заплатите, тъй като хората е естествено да искат да защитят своите разполагаеми доходи, които инфлацията изяжда. Ако и това се случи, това ще генерира допълнителен инфлационен натиск. Тоест, факторите към момента действат към посока повишаване на инфлацията, факторът, който може да действа при липсата на адекватна политика за понижаване, за съжаление, е най-тежкият и труден фактор, който е намаляване на потреблението.
Водещ: Доц. Чобанов, вие говорите за липса на инвестиционна програма и инвестиционна политика и липсата на инвестиции, но липсват и компенсации за бизнеса, и той ще трябва всеки месец да се моли на правителството заради тока и газа и заради всякакви други свои разходи, които следва да бъдат по някакъв начин балансирани. Може би и затова социалните партньори не подкрепиха този бюджет във вмторник на Тристранния съвет.
Петър Чобанов : Аз много отдавна не съм виждал толкова категорична неподкрепа, тоест, липса на подкрепа на бюджет, какъвто беше демонстриран от социалните партньори. Но и там една от основните причини е липсата на диалог, липсата на умения наистина да се разбере къде са трудните моменти за бизнеса и за хората, и да се търси заедно с тях координация с бизнеса адекватното решение. Ние също се опитахме по този въпрос да дадем своя принос, като предложихме тези печалби, които са над нормалните печалби на някои енергийни дружества, да бъдат обложени, веднага парите да се връщат към бизнеса, но тъй като го предложи опозиционна партия, това така и не се случи до този момент. Можеше и други неща да се свършат съвместно между правителството и бизнеса, да се види какви суровини липсват в момента – метали, други материали, от какво зависи техният внос, дали не зависи от европейски квоти. Там, където зависи от европейски квоти, да се търси решение на общоевропейско ниво да се увеличат тези квоти, така че да се компенсира липсата на внос от засегнатите от конфликти страни, които са Русия, Украйна и Беларус, и да се види как може в този момент бизнесът адекватно да достига до подобни суровини, материали и полуготови продукти, които в момента му липсват, тъй като се оплакват, че някои от нещата наистина трудно си ги набавят. Това също е част от правителствената политика, също би могло да бъде част от едни координиращи усилия. За съжаление, липсата на диалогичност, липсата на умения и желание да се води до подобен диалог доведоха до тази трудна ситуация, на която за съжаление решението към този момент не се вижда.
Водещ: Доц. Чобанов, в началото на нашия разговор вие обърнахте внимание на направеното от вас предупреждение още преди година, че България навлиза в дългова спирала. Ето сега виждаме, че са заложени задължения с още 10 милиарда до края на годината. Как ще се връщат тези пари? Ние лесно взимаме, но как ще ги плащаме обратно?
Петър Чобанов : Да, това е много важен въпрос. Другото, което може да се отбележи, че някак си водещи фигури в правителството продължават да твърдят, как дългът бил намалял с 2 милиарда спрямо края на миналата година. Дори това да беше вярно, това няма никакво значение, като до края на годината увеличават допълнително тавана на дълга и ще вземеш 10 милиарда дълг, но то не е и вярно. Ако с нещо е намалял към този момент, е със 700 милиона лева, то е временно явление, и много бързо ще бъде компенсирано от оставащите 8.5 милиарда, които те ще вземат през тази година. Тоест, да стигнем тези 10.3 милиарда, за които се говори. В този момент не мисля, че е добро действие увеличаването на тавана на дълга с тези допълнителни 3 милиарда, те не са обосновани по никакъв начин, дефицитът се повишава само с 320-330 милиона. И изведнъж допълнителни 3 милиарда се вземат, защото догодина трябва да се връщало дълг. Че ние знаем много отдавна, че догодина трябва да се връща дълг. Трябваше просто този таван на дълга при липсата на реформи и адекватна политика да не е толкова, аз още миналата година отново предупреждавах, че ако не се вземат мерки, че ако не се стегне и не се стабилизира фискалната политика, тази година ще ни трябва 10 милиарда дълг. Тогава също бях обвиняван в някаква опозиционност, ето, че сега това се случи.
Водещ: Ето ни 10-те милиарда.
Петър Чобанов : 10-те милиарда са тук, те се предлагат, но се предлагат в неподходящ момент, когато предстои емисия на международните пазари. В този момент, след като си разказал някаква история, пратил си на Европейската комисия конвергентна програма, в която си разписал, че таванът на дълга ще ти бъде 7 милиарда тази година, това е известно и на международните инвеститори, и изведнъж решаваш в този момент да го вдигнеш с още 3 милиарда. И веднага ще последват въпроси: наистина дългът на България устойчив ли е? За съжаление, според Европейската комисия, той вече не е устойчив. Там е записано, че по отношение на редица показатели за публичните финанси ние се намираме в среден риск, досега сме били предимно в нисък риск, сега вече се оценяваме като среден риск. Има още една степен, която е за висок риск, не дай Боже, и него да го стигнем, което показва, че дългът е престанал да бъде устойчив, това, с което се гордяхме през последните години. Аз предупреждавах още от 2020 година, че така се разписва, помните едни 5 милиарди, които бяха взети тогава есента на 2020 година от предното управление, помните какво предупреждавах и за бюджет 2021 година. Тази стратегия продължава и сега. Стигнахме до тези 10 милиарда за година дълг, което е изключително голяма сума. И това, че нали ще го вземем при изгодни лихвени проценти съвсем не е сигурно, тъй като една Италия се финансира за своя 10-годишен дълг на 3.3% вече. Оттук нататък твърде вероятно е нашите лихвени нива да бъдат над този процент, което вече е много, което ще натовари бюджета допълнително през следващите години, и наистина вече ще ни става трудно да отговаряме на въпроса как да го вдигнем. За съжаление, в етап на набиране на такъв дълг и във възходящия период, в който се намираме по отношение на дълга, отговорът към момента как се връщат тези пари е с повишаване на данъци. Тоест, това, което се случва сега, рискува в следващи години да резултира в абсолютната необходимост да повишим данъците, за да можем да си плащаме дълга, и да можем да постигнем една по-дисциплинирана фискална позиция. Да не говорим, че подобна дългова разюзданост, която се наблюдава в момента, може да застраши и валутния борд. Но да се надяваме, че няма да стигнем дотам, че все пак ще се намерят здрави сили, здрав разум в тази държава да овладеят процесите, и да не застрашаваме с това, което е най-важно за нашето развитие в последните 25 години.
Водещ: Тоест, ако ви разбирам правилно, доц. Чобанов, склонността на правителството и на финансовия му екип да взимат дълг след дълг ще се плати от българските данъкоплатци с данъци.
Петър Чобанов : Да, няма от кой друг, от българските данъкоплатци. Ако продължаваме по този начин, ще трябва да вдигнем данъците като първоначална реакция на всички тези процеси.
Водещ: Е, при това положение ние май трябва да се надяваме на компромис от Европейската комисия и Европейската централна банка, ако изобщо вървим към въвеждането на еврото? И такъв компромис реално ли е да ни се направи?
Петър Чобанов : Мисля, че политическата нестабилност, в която в момента се намираме, икономическата нестабилност, липсата на посока на развитие, липсата на адекватни мерки и реформи не ни дават никакво основание да смятаме, че догодина, ако бъдем оценени, ще изпълняваме минимално критерия за инфлация. Най-вероятно както вървим с тези дългови дефицити, няма да изпълняваме и критерия за дефицит. Така че мисля, че в момента това, което направи сегашното правителство, независимо от лозунгите, с които си служи, е, че то ни отдалечи от възможността на 1 януари 2024 година да приемем еврото като валута, тоест, да влезем в Еврозоната. Към момента нямаме абсолютно никакво основание да смятаме, че това може да се случи.
Водещ: Има ли решение в момента? Какво може да направи правителството, за да овладее ситуацията?
Петър Чобанов : Това, което могат да направят партиите или остатъкът от тях в управляващото мнозинство в момента, е да се отворят към диалог, да се седне да се говори дали е възможно по някакъв начин да се постигне някакъв консенсус за извършване на реформи, които да подпомогнат бизнеса в тази ситуация и да повишат потенциала за растеж. Но тъй като такава диалогичност не се наблюдава поне към момента, аз съм скептичен, че това ще се случи. Но това е пътят за развитие напред, независимо дали този парламент ще продължи да съществува или ще преминем отново през цикъл от избори. Трябва да се търси наистина национален консенсус какъв е нашият икономически модел, на какво да бъде базиран и какви са необходимите реформи, така че да бъде постигнат, наистина да имаме един ускорен и догонващ икономически растеж и да можем да се справим с енергийната криза и предстоящата в глобален мащаб продоволствена криза. Това е пътят. Надявам се, както казах, да се намери здрав разум и здрави сили, които да тръгнат по този път на развитие, тъй като иначе рискуваме да влезем в доста сериозна кризисна ситуация.
Водещ: Може би въпросът ми да прозвучи като излишен, но ще ви го задам: кое е по-добро за България: правителството на малцинството или експертен кабинет?
Петър Чобанов : Това може към политиците да го зададем този въпрос, аз все пак съм гражданска квота и се ограничавам с експертните неща, нещата, от които най-много разбирам, и в които си позволявам да говоря. Ще изчакаме следващите дни да видим, какви ще са позициите на партиите в парламента и в каква посока ще тръгнат.
