Днес, 21 февруари, е Международният ден на майчиния език. Тази дата е определена от ЮНЕСКО за международен празник през 1999 г., а през 2002 г. е призната и от ООН.

Неговото отбелязване е важно за всеки човек, за всеки етнос и за всяка нация. Но в България това отбелязване е свързано с особена чувствителност. За нас тази дата е не само празник, но и ден в който следва да почетем паметта на десетки български граждани, загубили живота си, защитавайки своето име, своя език и своята култура, да споменем хилядите репресирани, пожертвали свободата си, за да съхранят идентичността си, да припомним за напусналите родните си места и лишилите се от всички материални ценности и социална среда в името на достойнството и самоуважението. И това не беше много отдавна.

За майчиния език могат да се кажат много неща – че е богатство, че е част от езиковото многообразие, че съхранява културните традиции в света, че формира толерантност и диалог. На всеки език има литературни произведения, които карат хората да преживяват емоционално и естетически значимостта на своя език. Всеки народ има своя Иван Вазов и своя Ран Босилек, които възкликват: „Език свещен на моите деди...“ и „Родна реч омайна , сладка...“

Но задаваме ли си въпроса какво всъщност е за всеки от нас майчиният език? Какво може да накара хората да пожертват много, за да го съхранят? Отговорът е свързан с въпроса, зададен по други начини и те са: „Кой съм аз? Кои сме ние?“

Винаги има пресечни точки и неща, които свързват хората в различни общности – културни, граждански, религиозни, териториални, професионални. Възможните общности са много и взаимно се преплитат, допълват и надграждат. Те правят всеки човек такъв, какъвто е и какъвто може да бъде. Част от тях са индивидуален избор и определят неповторимостта на всеки човек. Другата част е същностна – принадлежността към етническа или религиозна общност, към гражданство и Родина, към наднационални културни и общочовешки ценности. И когато някой „взриви“ съответната пресечна точка, общността се обединява, защитава и отстоява себе си.

Този въпрос е почти екзистенциален, защото е първото нещо, което ни определя, с което се самоосъзнаваме, което ни представя пред другите. Това е основополагащо за всяка идентичност. И важи за всеки език. И тук ще цитирам д-р Ахмед Доган, който в края 2023 г. писа:

„Това, което можа да добави цивилизацията през 20-ти век е зачитането на правата и свободите на човека и малцинствата, като основни ценности на нашия свят. ДПС е субект и носител на това ценностно постижение. Смяната на поколенията в политиката винаги трябва да преосмисля този казус. Защото проблемът за идентичността е свързан със свободата и достойнството на човека и е положен в темела на модерния либерален свят.“

Понятията официален, роден и майчин език са в различни отношения. Те могат да се припокриват, да се различават, а в някои случаи да се противопоставят. Тяхната реалност има правни, политически, демократични, социални и ценностни проекции. В Европейския съюз тази терминология е ясно дефинирана и съответно препоръчана, като са определени и факторите, които могат да ги утвърждават и развиват. Неоспорим факт е ролята на образователната система и в България е направено недостатъчно, но и не малко в това отношение. Въпреки спорната страна относно качеството, официалният език е застъпен, а понякога е фаворизиран в добрия смисъл на думата във всички класове на средното образование. Нещо повече, след членството ни в Европейския съюз и многото напуснали страната, през последното десетилетие българската държава създаде възможности за българските граждани в много страни да изучават официалния език.

Тук е мястото да разгледаме и направеното от българското образование за майчините езици на етническите малцинства. За прилагане и отстояване на гарантираното от Конституцията право, Движението за права и свободи се бори дълги години.

Защото дълги години в образователната система изучаването на майчиния език е свързано със сериозни проблеми.

Защото дълги години борбата на държавата с финансови кризи и с икономически проблеми постави на заден план духовната сфера.

Защото предразсъдъци, дискриминация и ксенофобия, понякога прикрито, понякога открито, продължават да съпътстват политическите процеси, публичните дейности и личния живот на хората. Малките на пръв поглед успехи са постигнати с упорит труд, с постоянство и с непрекъснато преодоляване на съпротива на всички нива, прикрита обикновено под криворазбрана демократичност.

Днес, благодарение най-вече на ДПС, липсващите от 1992 г. учебници по турски език са вече факт. В началото на 2023 г. Народното събрание постига още една „малка“ победа – от 190 гласували, 190 подкрепят безвъзмездното осигуряване на учебници и по майчин език. Думата малка е в кавички, защото става въпрос за не много голям бюджет, за не много голям брой ученици и за не много голям проблем с процедури. Но успехът е голям, защото в парламента е постигнато единомислие, защото е защитен принципа за грижата и контрола на държавата, отразени в закона, защото се базира на една от европейските ценности за зачитане на културното, религиозното и езиковото многообразие.

Но европейските ценности и препоръки определят учебният предмет Майчин език наред с официалния като първата от осемте европейски ключови компетентности за учене през целия живот. А те формират общообразователните предмети. В българското образование обаче този учебен предмет не е сред тях. Не може учебният предмет „Чужд език“ да е общообразователен, а майчиният да не е.

За нас е еднакво важно българските граждани да владеят книжовно както официалния, така и своя малцинствен език. И то да го владеят добре. За да имат самочувствието на достойни български граждани, за да комуникират със самоуважение на майчиния си език, за да имат един по-богат свят. Защото както казва Лудвиг Витгенщайн „Границите на моя език обозначават границите на моя свят.“

Дължимото не е само в образователната сфера. Културата, традициите и обичаите на различните етноси в България продължават да съществуват, но липсва ясно формулирана държавна политика за тяхното съхраняване и развиване.

Днес няма да говорим за използването на официалния език в публичното пространство, за исторически останали думи и за чистотата на езика. Но има един детайл, който за нас е важен. Тогава, когато в един език се пренасят само обидни думи от друг език, това е проблем. Проблем е за езика, проблем е за носителите на този език, проблем е за комуникацията в обществото.

Тук, разбира се, не можем да пренебрегнем владеенето на чужди езици. Има една турска поговорка „Един език – един човек, два езика – двама души.“ Колкото повече езици владеем, толкова сме по-открити към света, толкова го възприемаме от различни гледни точки, толкова повече имаме достъп до общочовешката култура и ценности. Но често тяхното владеене погрешно се тълкува като престижност, защото ако не владееш официалния и майчиния си език това също, е проблем.

Днес е ден за празнуване. На много места в България той ще бъде отбелязан от различните етноси с техните песни, танци и стихове. За този ден можем да кажем написаното от участничка в конкурсите „БУКЕТ“:

„Покàни ме във твоя свят.

Не го познавах.

Не знаех, че го има.

Изпя ми песни за любов и болка на език различен,

но разбрах те.

Танцуваш също като мен,

макар да е със други стъпки.

Усмихваш се с моята усмивка.

Разбирам те, ти също мен.

Покàни ме във твоя свят.

А той за мен и теб човешки е, един е!

Сега разбрах!