Никой не може да ни пречупи!
Никой не може да ни заглуши!
Ние няма да се откажем!
Заедно ще върнем това, което ни принадлежи!

Народно събрание

Изказване на председателя на ДПС доц. д-р Джевдет Чакъров по време на дебатите относно Бюджета на НЗОК за 2025г.

Новият проект за бюджет на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за 2025 г., подготвен от кабинета "Желязков", залага с около 65 млн. лева по-малко средства, отколкото предвидените в отменения законопроект на служебния кабинет.
 
Общо 9,45 млрд. лева са заложените приходи в новия проект при 9,51 млрд. лева в стария. Заложените разходи са 8,85 млрд. лева при 8,9 млрд. лева в предишния на служебното правителство, който беше отменен. Средствата са с 1,2 млрд. лева повече спрямо тези в бюджета за 2024 г.
 
Орязване на средствата спрямо предишния вариант е предложено по всички основни пера, като половината от намалението е в парите за болнична помощ - с 30 млн. лева по-малко. Заложени са и с 200 хиляди по-малко хоспитализации, но броят им остава над един милион.
 
В бюджета за 2025 г. кабинетът "Желязков" предлага общо за медицински дейности 5,7 млрд. лв., за болнична медицинска помощ – 4,1 млрд. лв., за лекарствени продукти за лечение на злокачествени заболявания - от 2,5 млрд. лева, за дентални дейности включително за заплащане изработката на медицинско изделие „тотална зъбна протеза – 416 млн. лв. За изследвания заложените пари са 303 млн. лева.
 
Планирани са 2,1 млн. хоспитализации при 2,3 млн. във варианта на служебния кабинет.
 
През 2025 г. се очакват и допълнителни разходи за лекарствени продукти, принадлежащи към нови международни непатентни наименования (INN), включени в Позитивния лекарствен списък през 2024 г., които ще се заплащат от 2025 г., както и за нови терапевтични показания на вече включени в ПЛС лекарствени продукти.
 
В новия проект е заложен механизъм за контрол на разходите за болнична помощ, като цените на клиничните пътеки ще бъдат коригирани, ако се установи преразход. Експерти, лекари и пациенти имат сериозни възражения срещу такъв подход, защото в радица сфери клиничните пътеки са недофинансирани!
 
Заложеният в бюджета резерв ще е в размер на 278 млн. лева.
----------------------------------------------------------------
1. За съжаление отново се приема бюджет без да е предвидена реформа в здравната система.
2. Не се предвижда и нова система на контрол, която да регистрира ефективността и качеството на медицинското обслужване.
3. Отново половината средства отиват в болничната помощ, докато
в ЕС бюджетът за болнична помощ е между 18 и 27% от общите разходи.
Запазва се дисбалансът между болничната и извънболничната помощ. Така отново се залага превес на болничното лечение, вместо да се финансира профилактика и превенция в извънболничната медицинска помощ. Статистиката е повече от красноречива за огромната потребност от превенция и профилактика. За съжаление, страната ни е с най-ниска продължителност на живот от стрпаните в ЕС и с най-малка преживяемост при заболявания, които са предотвратими при скрининг и профилактика като инсулти, инфаркти и онкологични заболявания.
4. Разходите за лекарства са около 28-30%, докато средствата за лекарства в страните от ЕС се движи от 13 до 21-22%. продължаваме да свръхфинансираме болничната помощ за сметка на доболничната. Запазва се дисбалансът между разходите за болнична помощ и средствата за превенция.
По този начин За болнична помощ и лекарства ще се разходват близо 80% от средствата. И въпреки, че има известно увеличение на средствата за извънболнична помощ, те са крайно недостатъчни за профилактика, превенция и скрининг. А за откритите на ранен етап заболявания лечението е много по-ефективно, освен че разходите са по-ниски.
Напоследък излезе интересно изследване, направено в САЩ, според което за всеки долар, инвестиран в превенция и доболнична помощ, се спестяват около 10 долара в болничната помощ. Тоест при всяко едно заболяване, открито в ранен стадий печели пациентът, печели и системата, защото се пестят средства.
5. За съжаление с този бюджет се запазва и високият процент на доплащане от страна на пациентите, което у нас 44-45%, докато в ЕС 15 %. По данни на СЗО всички стари страни-членки на ЕС покриват този критерий. Доплащане над 30 % се счита за критично ниво според световните здравни стандарти.
6. За поредна година не се изпълнява и препоръката на ЕК, която се отправя вече редица поредни години да се изградят болници за долекуване. Тяхната липса сега натоварва с разходи пациентите, товари се и болничната система.
Пациентите доплащат за всичко - по клинични пътеки, за медицински изделия, за лекарства, за долекуване и т.н. и с настоящия бюджет това няма да се промени. В странит от ЕС публичните средства за здравеопазване са в рамките на 18-20% от БВП. У нас според международни анализи за сектора се харчат общо 8.2% от БВП, но проблемът е, че тук едва половината от тези пари са публични разходи, а останалите се поемат кеш от пациентите.
6. Ще подкрепим бюджета, защото в случая е видно, че става въпрос за кризисен бюджет. Редното е първо да има програма за реформи в здравеопазването и тогава да се приеме бюджет, видно е, че това няма да се случи и тази година.
 

alde party logoALDE Charter of Values

АЛДЕ
Либерален интернационал
Либсен
Европейски парламент
ЕС

Този уебсайт използва „бисквитки“. Политика за поверителност