Новият проект за бюджет на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за 2025 г., подготвен от кабинета "Желязков", залага с около 65 млн. лева по-малко средства, отколкото предвидените в отменения законопроект на служебния кабинет.
Общо 9,45 млрд. лева са заложените приходи в новия проект при 9,51 млрд. лева в стария. Заложените разходи са 8,85 млрд. лева при 8,9 млрд. лева в предишния на служебното правителство, който беше отменен. Средствата са с 1,2 млрд. лева повече спрямо тези в бюджета за 2024 г.
Орязване на средствата спрямо предишния вариант е предложено по всички основни пера, като половината от намалението е в парите за болнична помощ - с 30 млн. лева по-малко. Заложени са и с 200 хиляди по-малко хоспитализации, но броят им остава над един милион.
В бюджета за 2025 г. кабинетът "Желязков" предлага общо за медицински дейности 5,7 млрд. лв., за болнична медицинска помощ – 4,1 млрд. лв., за лекарствени продукти за лечение на злокачествени заболявания - от 2,5 млрд. лева, за дентални дейности включително за заплащане изработката на медицинско изделие „тотална зъбна протеза – 416 млн. лв. За изследвания заложените пари са 303 млн. лева.
Планирани са 2,1 млн. хоспитализации при 2,3 млн. във варианта на служебния кабинет.
През 2025 г. се очакват и допълнителни разходи за лекарствени продукти, принадлежащи към нови международни непатентни наименования (INN), включени в Позитивния лекарствен списък през 2024 г., които ще се заплащат от 2025 г., както и за нови терапевтични показания на вече включени в ПЛС лекарствени продукти.
В новия проект е заложен механизъм за контрол на разходите за болнична помощ, като цените на клиничните пътеки ще бъдат коригирани, ако се установи преразход. Експерти, лекари и пациенти имат сериозни възражения срещу такъв подход, защото в радица сфери клиничните пътеки са недофинансирани!
Заложеният в бюджета резерв ще е в размер на 278 млн. лева.
----------------------------------------------------------------
1. За съжаление отново се приема бюджет без да е предвидена реформа в здравната система.
2. Не се предвижда и нова система на контрол, която да регистрира ефективността и качеството на медицинското обслужване.
3. Отново половината средства отиват в болничната помощ, докато
в ЕС бюджетът за болнична помощ е между 18 и 27% от общите разходи.
Запазва се дисбалансът между болничната и извънболничната помощ. Така отново се залага превес на болничното лечение, вместо да се финансира профилактика и превенция в извънболничната медицинска помощ. Статистиката е повече от красноречива за огромната потребност от превенция и профилактика. За съжаление, страната ни е с най-ниска продължителност на живот от стрпаните в ЕС и с най-малка преживяемост при заболявания, които са предотвратими при скрининг и профилактика като инсулти, инфаркти и онкологични заболявания.
4. Разходите за лекарства са около 28-30%, докато средствата за лекарства в страните от ЕС се движи от 13 до 21-22%. продължаваме да свръхфинансираме болничната помощ за сметка на доболничната. Запазва се дисбалансът между разходите за болнична помощ и средствата за превенция.
По този начин За болнична помощ и лекарства ще се разходват близо 80% от средствата. И въпреки, че има известно увеличение на средствата за извънболнична помощ, те са крайно недостатъчни за профилактика, превенция и скрининг. А за откритите на ранен етап заболявания лечението е много по-ефективно, освен че разходите са по-ниски.
Напоследък излезе интересно изследване, направено в САЩ, според което за всеки долар, инвестиран в превенция и доболнична помощ, се спестяват около 10 долара в болничната помощ. Тоест при всяко едно заболяване, открито в ранен стадий печели пациентът, печели и системата, защото се пестят средства.
5. За съжаление с този бюджет се запазва и високият процент на доплащане от страна на пациентите, което у нас 44-45%, докато в ЕС 15 %. По данни на СЗО всички стари страни-членки на ЕС покриват този критерий. Доплащане над 30 % се счита за критично ниво според световните здравни стандарти.
6. За поредна година не се изпълнява и препоръката на ЕК, която се отправя вече редица поредни години да се изградят болници за долекуване. Тяхната липса сега натоварва с разходи пациентите, товари се и болничната система.
Пациентите доплащат за всичко - по клинични пътеки, за медицински изделия, за лекарства, за долекуване и т.н. и с настоящия бюджет това няма да се промени. В странит от ЕС публичните средства за здравеопазване са в рамките на 18-20% от БВП. У нас според международни анализи за сектора се харчат общо 8.2% от БВП, но проблемът е, че тук едва половината от тези пари са публични разходи, а останалите се поемат кеш от пациентите.
6. Ще подкрепим бюджета, защото в случая е видно, че става въпрос за кризисен бюджет. Редното е първо да има програма за реформи в здравеопазването и тогава да се приеме бюджет, видно е, че това няма да се случи и тази година.
