Какви програми или политики предвижда социалното министерство през 2022 г. за включване към пазара на труда на т.нар. „нийдс” - младежи до 29-годишна възраст, които не участ, не работят и не се квалифицират? Този въпрос зададе народният представител от ДПС Мюмюн Мюмюн на социалния министър Георги Гьоков по време на парламентарния контрол.
Като народен представител от Хасковски многомандатен избирателен район, познавайки нагласите на инвеститорите, особено към този район, смятам, че е от значение и задавам въпрос по отношение на младежката безработица. В структурата на безработните лица особено място заема младежката безработица. В средносрочен план намаляването на безработицата и повишаването на заетостта сред младите хора се разглежда като основен фактор за постигането на целите, заложени в стратегия Европа 2020, заяви Мюмюн. И допълни: „От друга страна мога да кажа, че намаляването на младежката безработица е отключило решения за привличане на инвестиции в определени области на страната, особено в сектори като хотелиерство и ресторантьорство, например.”.
Фирмите инвеститори, предвид навлизането на високите технологии, разчитат да привлекат в структурите си млади хора. Ако не видят възможност за това, просто инвестират в други области на страната, което е пречка за децентрализацията на инвестициите у нас, или инвестират в други държави, които са с по-младо население и по-ниска младежка безработица, каза още народният представител от ДПС.
Разбира се, изграждането на трудови навици на по-ранна възраст не е от по-малко значение. От тази гледна точка, г-н министър, бих искал да попитам за моментната ситуация на т.нар. „нийдс” - младежи до 29-годишна възраст, които не участ, не работят и не се квалифицират. Какви програми или политики предвиждате през 2022 г. за включване на тези млади хора към пазара на труда, попита Мюмюн Мюмюн.
„Кризата, предизвикана от Ковид-19, оказа негативно влияние спрямо групата на младите хора, които не учат и не работят”, отговори социалният министър Георги Гьоков. По данни от НСИ относителният дял на лицата на възраст от 15 до 29-годишна възраст, незаети и неучастващи в образование и обучение, е намалявал пред коронакризата. През 2019 г. е бил е 16,7% - с 9 процентни пункта по-нисък в сравнение с 2013 г. Но през 2020 г. е нараснал на 18,1%.
От началото на 2021 г. отново се наблюдава тенденция на намаление, като през третото тримесечие на годината този дял от безработните младежи достигна нивата от 2019 г. – именно 16,7%, каза Гьоков. Активирането на неактивните младежи е от изключителна важност за развитието на страната ни – от една страна с цел бъдещото им активно включване в работната сила, а от друга страна като превенция на социалното им изключване и бедност. Ето защо МТСП провежда последователна политика за идентифициране, активиране и интегриране в заетост на младежите, които не учат и не работят, допълни министърът.
Основен инструмент на тази политика е Националната програма за активиране на неактивните лица, в която са обединени и интегрирани услуги, насочени към неактивните лица, предоставени от ромски и младежки медиатори, психолози и кейс мениджъри. В общините с най-висок брой неактивни младежи са назначени 89 младежки и 73 ромски медиатори. В резултат от работата на медиаторите през 2021 г. са активирани повече от 14 000 неактивни младежи до 29 години, съобщи Гьоков.
Дейностите по идентифициране и активиране на тези младежи се осъществяват и по проект „Готови за работа”, финансиран със средства от Европейския социален фонд. По проекта до края на 2021 г. са идентифицирани 33 623-ма неактивни младежи в цялата страна. Агенцията по заетостта развива електронни услуги, които привличат младежите поради гъвкавостта и възможността за регистрация и информиране без директен контакт с институцията. Поддържат се пет електронни административни услуги, в това число за регистрация и включване в обучение. Специфичен подход за привличане на неактивните младежи са информационните дни, трудовите борси и мобилните трудови бюра.
За 2021 г. са проведени 44 младежки трудови борси, в които са участвали повече от 1300 лица. 40% от започналите работа след участие в трудовата борса са младежи, които не са били регистрирани в бюрата по труда. В организирани 291 мобилни бюра по труда са участвали 1657 младежи и още 3016 в 724 „Дни на работодателя”. Изградени са местни сътрудничества за осъществяване на дейности за активиране на „нийдс” с повече от 670 партньори, включително кметове и неправителствени организации.
През 2022 г. за идентифициране и активиране на младежите, които не учат и не са в заетост, работят над 210 ромски и младежки медиатори, психолози и кейс мениджъри, а над 600 трудови посредници в бюрата по труда предоставят услуги за младежите за търсене и започване на работа на първичния пазар на труда, каза още социалният министър. С индикативен бюджет от около 34 млн. лева по схема „Младежка заетост” се създават възможности за работа и кариерно развитие на над 4000 безработни младежи.
Виждам, че има фокус върху този наболял проблем. Повярвайте ми, наистина инвеститорите първо се оглеждат върху това. И в анализите, които правят преди да вземат решение да инвестират в дадена област в страната, имат предвид точно тази тема, защото никой инвеститор не би искал да инвестира в регион, където има по-застаряло население, коментира Мюмюн Мюмюн.
Напълно споделям това, което вие казвате. Да активизираме тези младежи, да ги квалифицираме и да ги включим в заетостта е една от основните цели на Агенцията по заетостта и на МТСП, каза Георги Гьоков.
