Дискусия относно разгръщане на потенциала на кръговата икономика в контекста на  интердисциплинарната инициатива на Европейската комисия „Нов европейски Bauhaus“ организира  групата „Обнови Европа“ по предложение на заместник-председателя на групата - Искра Михайлова,  евродепутатите Мортен Локегаард (Дания) и Мартин Хойсик (Словакия).  

Събитието се проведе онлайн, с цел да бъдат обсъдени креативни решения за устойчива, ресурсно ефективна архитектура, местната перспектива, очаквания и трудности и възможностите за съживяване на  културния и творчески сектор и културното наследство през призмата на Европейската зелена сделка и  инициативата „Нов европейски Bauhaus“, събирайки за идеен обмен представители на архитектурно строителния бранш, местни и европейски политици от Дания, Словакия и България. 

При откриване на събитието, Искра Михайлова заяви, че „За групата „Обнови Европа“ в Европейския  парламент, Зелената сделка и цифровия преход са от особена важност, затова насърчаваме всяко от  измеренията на тези стратегии, настоявайки за по-амбициозни цели и мерки при интегрирането им. В  началото на 20-ти век архитектурното движение Bauhaus съчетава изкуството и практичността за новия  по това време начин на живот. Новият европейски Bauhaus е свързан с изграждане на устойчивост и  стил, поставяйки целите на Зелената сделка и принципите на кръговата икономика в умовете, домовете и ежедневието на хората. Инициативата има за цел да включи дизайнери, художници, учени, архитекти,  строители, местни власти и граждани в съвместното създаване на идеи и прилагането им в реалния живот  в Европа. Европейският Bauhaus се стреми да вдъхнови нов дизайн и инициативи за опазване на  ресурсите и да осъществи обновяване на културното наследство в европейските градове.“ 

С встъпително ключово изказване, еврокомисарят по Иновации, научни изследвания, култура,  образование и младеж, Мария Габриел подчерта, че амбицията да Европа да бъде първият в света  климатично неутрален континент предполагат революция в начина, по който произвеждаме, пътуваме,  консумираме и изграждаме домовете си. „Искаме новият европейски Bauhaus да направи Зелената  сделка културен, положителен и осезаем проект, в чиито център са хората, като даде отговор на въпроса  „Какво би означавала Зелената сделка за ежедневието ми?“. Нашата амбиция е да направим иновативна  рамка, която да подпомага, улеснява и ускорява зелената трансформация чрез комбиниране на трите  ключови елемента на новия европейски Bauhaus: устойчивост, включване и естетика. Новият европейски  Bauhaus има за цел да съчетае устойчивостта със стила, да е и културен проект, в който креативността на  архитектите, дизайнерите и художниците в разработването на иновации е от ключово значение.“ Българският еврокомисар изтъкна и необходимостта от иновации и технологии, повишаване на  квалификацията на работниците и нови бизнес модели и преразглеждане на регулацията. „В контекста на  новия европейски Bauhaus обаче, Комисията няма подход отгоре-надолу, не предлага ясни насоки, а сме  в режим на слушане на гражданите. Затова и стартирахме първата фаза на новия европейски Bauhaus с  широк призив към заинтересованите страни, дизайнери, архитекти, ученици и граждани да споделят  своите идеи, на което културният и творчески сектор отговори с ентусиазъм и близо 1200 вдъхновяващи  предложения до момента“, допълни тя.  

Като член на УС на Националното сдружение на общините в Република България, кметът на община  Белица, Радослав Ревански изтъкна, че светът ще трябва да бъде преподреден след COVID-19, изисквайки  смели, бързи и авангардни решения във всички области на живота и нов подход към планирането на  градските пространства, бизнес организацията, туризма. „До 2030 година 2 милиарда души ще се нуждаят от адекватни жилища. Това представлява безпрецедентно предизвикателство. Такова е и преодоляването  на енергийната бедност. Решенията могат да бъдат реализирани единствено чрез конкретни финансови  мерки и инициативи за обновяване на съществуващите сгради, за да се гарантира справедливия преход  към зелена икономика и да се подобри качеството на живот. Бъдещето е в зелените политики, в „умните  градове”, в енергоспестяващите технологии, в щадящите околната среда решения. Изключително важна е  ролята на местните власти във всички тези аспекти – ние ще продължим да водим процесите по  нисковъглеродна трансформация на икономиките и обществата ни и вярвам, че всеки един от нас, ще  допринесе и активно ще се ангажира с новия европейски проект, чиято идея е да приложим „съвместно  творчество“.  

От своя страна Валентин Николов, изпълнителен директор на Камара на строителите в България обърна  внимание, че „Европа и строителния сектор тръгват по съвършено нов път и ние сме обърнати към тази  инициатива, като още през 2018г. започнахме да разсъждаваме върху необходимостта от дигитализацията  на строителния сектор. Затова и разработихме дигитален цифров хъб за строителство в България и  разчитам, че това ще даде тласък по отношение на инициативата. Ние смятаме, че инициативата нов  европейски Bahuhaus трябва да бъде органично свързана с проектите по оперативните програми и  структурни фондове, както и с националните планове за възстановяване и развитие, което ще даде  допълнителен импулс на участието на проектанти, строители и всички хора, да се възползват от тази  уникална и безпрецедентна програма.“ 

Събитието на група „Обнови Европа“ се проведе в контекста на приключващата първа фаза на новия европейски Bauhaus, който е индустриален, екологичен, икономически и културен проект на  Европейската комисия. Чрез комбинация от дизайн, устойчивост, достъпност и инвестиции, той има за  цел постигане на целите за нулеви въглеродни емисии на Европейската зелена сделка, поставяйки  основите на нов начин на мислене за това как да бъде изграден бъдещия европейски начин на живот в  светлината на изменението на климата, дигиталната трансформация, иновациите и новата реалност и  предизвикателства, породени от COVID-19.

Отчитайки, че за да бъде постигната климатична неутралност до 2050 г. в съответствие със Зелената сделка, е необходимо намаляване на емисиите от транспортния сектор с 90%, центристката група „Обнови Европа“ в Европейския парламент проведе уебинар на тема „Алтернативни горива: устойчиви, насочени към бъдещето решения за европейския сектор на горивата и транспорта“.

Като съ-инициатор на събитието, заместник-председателят на „Обнови Европа“ и член на комисията по промишленост, изследвания и енергетика, Искра Михайлова подчерта, че провеждането на дискусията е навременно с оглед на амбициите и залегналите в работната програма на Комисията предложения за декарбонизация на сектора на транспорта, поведението на страните членки и очакванията на бизнеса и научните среди. Тя припомни приоритетното за политическата си група значение на алтернативните горива като елемент на Европейската зелена сделка, чиято цел е да даде амбициозен отговор на изменението на климата и опазването на околната среда.

„Със своето комунике от декември 2019 г. Комисията предложи да се преразгледа директивата за инфраструктурата за алтернативни горива, която беше приета през 2014 г., за да насърчи разгръщането на станции и пунктове за зареждане на алтернативни горива в Европейския съюз, изисквайки от държавите-членки да изготвят планове и национални рамки в тази насока. Текущата правна рамка обаче не осигури желания темп на разгръщане на необходимата инфраструктура и наблюдаваме дисбаланс в Европа. Това не може да бъде индивидуално начинание на европейско ниво. Само с общи усилия и добро сътрудничество с бизнеса и държавите - членки, с подкрепата на наличните финансови инструменти можем да допринесем за осъществяване на тези цели.“, изтъкна по време на събитието българският евродепутат.

Председателят на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения в 44-тото Народното събрание на Република България и зам.-председател на ДПС, Халил Летифов подчерта, че в България 70% от автомобилния флот е средно на 15 години, а под 10% са новите превозни средства, поради което са необходими осезаеми мерки за подобряване на тези показатели, като се положат усилия гражданите да бъдат убедени, но и да имат необходимите възможности и инфраструктура, за масово преминаване към използването на електромобили. Той изтъкна, че са необходими ясни, решителни и радикални планове и национални мерки за намаляването на емисиите и развитието и ефективно използване на възможностите на въглерода и електрификацията. „Необходим ни е поглед в перспектива - към осигуряване на по - добра свързаност на България и Източна Европа с останалата част от Съюза, подобряване на железопътната мрежа и ефективно използване на фондовете, за да се справим с поставените цели.“

Уебинарът, който бе организиран по инициатива на заместник-председателя на комисията по транспорт и туризъм Ян-Кристоф Йотйен (Германия) и евродепутатите Искра Михайлова и Маури Пекаринен (Финландия) имаше за цел да проучи технологичните възможности за достигане на нулеви емисии на мобилност, трудностите и разходите за осигуряване на този преход и потенциалната роля на алтернативните горива в светлината на предстоящите законодателни предложения на Комисията и цялостният преход към въглеродно-неутрална икономика. За дискусията, събитието събра онлайн европейски и национални политици, представители на Европейската комисия, на представени в Брюксел европейски браншови организации и бизнеса.

Илхан Кючюк участва в срещата на върха в качеството си на временно изпълняващ длъжността президент на партия АЛДЕ. Събитието се състоя вчера и за първи път от повече от половин година се проведе присъствено, а не онлайн.

По време на лидерската среща бяха обсъдени актуални теми, свързани с пандемията, с оглед на предстоящата среща на Европейския съвет, където ще бъде направена равносметка на епидемиологичната обстановка в глобален мащаб, ваксините и съвместните усилия за справяне със ситуацията.

„Въпреки факта, че настоящата обстановка, свързана с пандемията и ваксинацията вече е значително подобрена, ние в ролята си на лидери, трябва да обсъдим последващите действия и решенията на европейско ниво. Много въпроси продължават да стоят отворени, сред тях например са Зеленият сертификат, достъпът на гражданите до различните видове тестове и ваксини, и не на последно място отношенията между Русия и ЕС. ”, заяви Кючюк.

Темата с усложнените отношения между ЕС и Русия също назрява все повече и беше част от обсъждането по време на срещата на върха. Сред разгледаните теми бяха и принудителното приземяване от беларуските власти на пътнически самолет от ЕС, както и  предприетите действията на ЕС, във връзка с поетите ангажименти по въпроса с климата, където групата на „Обнови Европа” трябва да покаже единство и общо съгласувано решение, за да осигури възможност за развитие на идеите.

Освен българския евродепутат, участие в предварителната среща на върха взеха: председателят на Европейския съвет Шарл Мишел, председателят на групата „Обнови Европа” Дачиан Чолош, премиерите Марк Рюте, Андрей Бабиш, Александер Де Кро, Кая Каллас, Михаил Мартин и комисарите Дидие Рейндерс, Янеш Ленарчич и Кадри Симсън.

За първи път от създаването на ЕС, трите институции – Европейски парламент, Съвет и Комисия, участват заедно в подобна инициатива по приобщаваща демокрация

Евродепутатът от ДПС/„Обнови Европа” Илхан Кючюк беше домакин на онлайн конференцията: ЕВРОПА НА ГРАЖДАНИТЕ: КОНФЕРЕНЦИЯТА ЗА БЪДЕЩЕТО НА ЕВРОПА. Актуалността на темата се определя от скорошното стартиране на дигиталната платформа за Конференцията за бъдещето на Европа и възможността за участие на всички граждани в процеса на вземане на решения. Участие в онлайн форума взеха политици, изследователи, експерти и представители на младежките организации.
„Европейските граждани искат повече Европа в политиката по здравеопазване. Всички кризи досега, включително и коронакризата, ни доказаха, че е време Европа да започне да взима политичеките решения заедно, за да се справи с предизвикателствата. Конференцията за бъдещето на Европа е важна, защото във време на промени дава възможност на европейците да изразят очакванията си от Европейския съюз, за да го адаптират към бъдещето. Този разговор ще бъде воден от гражданите, от всяко кътче, с различни гледни точки. Идеята за представителна демокрация няма да бъде подменена, напротив – тя ще бъде подсилена. Всички ние имаме анжажимента да разказваме Европа както с нейните достижения, така и с предизвикателствата.”, каза Илхан Кючюк при откриване на форума.

Зам.-председателят на Комисията по демокрация и демография Дубравка Шуица и Ги Верхофщад съпредседател на Изпълнителния съвет на Конференцията за бъдещето на Европа също взеха участие в събитието, организирано от българския евродепутат. И двамата са единодушни, че в Конференцията гражданите трябва да се намират в ядрото, да бъдат участници, а не обект. За първи път от създаването на ЕС, трите институции участват заедно в подобна инициатива. Необходимо е да се намери нов път напред, защото светът е различен и механизмите на демокрация и вземане на решения трябва да са съобразени с новото време.

На събитието присъстваха и представители на младежките организации, сред които и президентът на ЛАЙМЕК – Антоанета Асенова.

„От нас младите хора зависи бъдещето на европейския проект. Ние искаме смели и категорични решения, защото младите хора са амбициозни и искат промяна. През последната година успешно работихме по нашите предложения за реформиране на институциите. Ние влагаме огромни очаквания и вярваме, че Конференцията ще ги оправдае. Нуждаем се от двигател, защото хората се плашат от новия свят, но понякога съжаляват за пропуснатите възможности.”, заяви Антоанета Асенова.

Онлайн форумът предизвика голям интерес у аудиторията не само в България, но и в целия ЕС. На първо място, защото беше на 3 езика, а и тъй като събитието е регистрирано на специалната онлайн платформа на Конференцията за бъдещето на Европа и аудиторията имаше възможност да задава въпроси на панелистите. 

* Raison d'être— френско словосъчетание, което означава смисъл на съществуването, разумно основание, предназначение 

Историята ни учи, че Европа е просперирала, когато сътрудничеството надделява над конфронтацията. Този наглед прост извод проправя пътя на Робер Шуман към идеята за създаването на Европейския проект на 9 май 1950 г.

Благодарение и на идеите на големи европейци като Шуман, днес ние осъзнаваме, че различията са нашето богатство. От континент с разпокъсани и разрушени от опустошителни войни страни, Европа се превърна във фактор, който задава световните стандарти за демокрация, човешки права и свободи и върховенство на закона. И като европейци имаме пълното право да празнуваме силата на нашите ценности и идеи. 

Кой би си представил, че Берлинската стена няма да може да устои на тяхната сила и че те ще осигурят основата, на която разделеният ни континент беше обединен доброволно и мирно? Кой може да забрави 1 май 2004 г. и 1 януари 2007 г., когато Съюза посрещна новите държави членки от централна и източна Европа?

Историческата истина настоява, че идеята за обединена Европа не би била възможна без победата на Антихитлеристката коалиция – начело с Великобритания, СССР и САЩ. Краят на войната е краят и на двете антихуманни идеологии на XX век – нацизма и фашизма.

За всички нас, гражданите на свободна Европа, е добре да разберем, че отричането на Деня на победата не прави Деня на Европа по-голям, значим и важен.

Ако обаче оставим за момент носталгията по историческите достижения и се обърнем към днешните предизвикателства и бъдещето на ЕС ще видим, че ЕС на XXI век е много по-различен. Очакванията към него са много по-големи, а и решенията на глобалните въпроси доста по-комплексни. Всички кризи дотук, включително и все още неотминалата коронакриза, показаха две основни неща - необходимостта от политическо единство и нуждата от бързи решения. Това неминуемо поставя фронталния въпрос - може ли ЕС да бъде по-единен и по-бърз при вземането на решения, разбирайте по-ефективен, при сегашната правна рамка дадена от договорите? И категоричният отговор е - не, не може. И изобщо идеите за геополитически съюз могат да се превърнат в отдалечена химера, ако преди това ЕС не се превърне в политически съюз. Или казано още по-ясно - ЕС трябва да намери своя нов Raison d'être.

В голяма степен Конференцията за бъдещето на Европа ще се опита да постави основите на един такъв разговор. Най-ценното в него е, че той ще бъде граждански. Идеите ще дойдат от гражданите. И това по-никакъв начин не означава, че ще бъде подменена представителната демокрация. Точно обратното - тя ще бъде подсилена. И тук искам дори една стъпка по-надалеч - трябва да се помисли как да бъде институционализирано гражданското участие, а не включването и изключването му да бъде “ad hoc”. Съвременната дигитална демокрация дава огромни възможности за такъв тип приобщаващо участие на гражданите. Ако това не бъде направено, бързам да кажа за най-големия риск, а именно Конференцията да се превърне във временен политически отдушник на гражданското негодувание. Това би потвърдило силното усещане за липса на представителност и за “видимата или невидима” роля на европейските елити. 

Упражнението по дигитална демокрация и последващото включване на участниците в агората, трябва да даде трибуна и критичните гласове, включително и на антиевропейските. Това би било важна стъпка към изграждането на доверие към проекта за една Нова Европа. 

Да живее Европа! Long live Europe! Lang lebe Europa! Vive l'Europe!