Евродепутатът от ДПС и заместник-председател на група „Обнови Европа” Искра Михайлова бе домакин на онлайн видеоконференция на тема: „Вълната от саниране - пътят към неутрално въглеродна Европа“, която акцентира върху стратегията на Европейската комисия за саниране на сградния фонд в Европа, като част от приоритетите по Зелената сделка на ЕС.
„Реновирането на сградния фонд в ЕС е ключов инструмент в реализирането на дългосрочните цели на Зеления пакт. То е инструмент с ясни цели и стъпки за реализация, достъпно финансиране, социален и икономически потенциал и се радвам, че е ключов елемент и от предложения от Правителството на България План за възстановяване и развитие.
Тази дискусия е крайъгълен камък в почти едногодишни усилия за подкрепа на българското участие във „Вълната за реновиране“. Като докладчик за групата „Обнови Европа“ по доклада за Максимализиране на енергийната ефективност на сградния фонд бях подкрепена относно важността на „Вълната за саниране“, като инициатива, която има потенциала да допринесе и за икономическо възстановяване след кризата с КОВИД-19. Тя е възможност например за строителната индустрия, за модернизиране на процесите, подобряване ефективността на материалите, за повишаване на квалификацията, а и за откриване на нови, добре платени работни места в строителството за работещите до този момент в минната индустрия. Намаляване на потреблението на енергия и въглеродните емисии, подобряване на средата за живот, създаване на работни места, икономически растеж, иновативни технологии. Всичко това можем да постигнем с Вълната за реновиране.“, заяви Искра Михайлова при откриване на конференцията.
В своето обръщение комисарят по енергетика Кадри Симсон насочи вниманието към важността на ускоряването на темповете на саниране като предпоставка за намаляване на вредните за климата емисии и постигане на целите за въглеродна неутралност до 2050, както и за подобряване на качеството на живот на европейските граждани: „Успехът на вълната на реновиране се нуждае от всички нас. Можем да постигнем целите си само с работа в сътрудничество на европейско, национално, регионално и местно ниво, с подкрепата и разбирането на тази визия от гражданите и индустрията. Радва ме амбициозността на държавите-членки, те могат да разчитат от наша страна на финансиране и подкрепа, в името на постигане на занижаване на емисиите и стойността на употребата на енергия, създаване на нови работни места, по-чиста, дигитална, устойчива и резистентна градска среда, подобрена кръгова икономика и биоразнообразие за подобряване на благосъстоянието на нашите граждани.“, изтъкна еврокомисарят.
Освен комисаря по енергетика, участие в дискусията взеха Заместник министър-председателя на Република България, г-н Томислав Дончев, вице-президентът и генералният директор на Eвропейска федерация на строителната индустрия (ФИЕК) - Любомир Качамаков и Доменико Кампогранде, изпълнителният директор на Камарата на строителите в България - Валентин Николов, председателят на УС на Камара на Архитектите в България - Владимир Милков, изпълнителният директор на Българска Асоциация за изолации в строителството (БАИС) - Йордан Николов и изпълнителният директор на Център за енергийна ефективност ЕнЕфект - Драгомир Цанев.
Онлайн дискусията се проведе в контекста на представената от Европейската комисия на 14-ти октомври стратегия на ЕС относно Вълна на саниране на сградния фонд и препоръка до държавите членки за справяне с енергийната бедност. Отчитайки от една страната, че на сградите се дължат около 40 % от потреблението на енергия и 36 % от емисиите на парникови газове, че едва 1 % от сградите се санират с цел постигане на енергийна ефективност, както и че 34 милиона граждани на ЕС се затрудняват в осигуряване на нормално отопление за домовете си, Европейската комисия представи визията си през следващите десет години процентът на саниране да бъде най-малко удвоен. Санирането на сградния фонд според стратегията има за цел да постигне по-висока енергийна и ресурсна ефективност, подобряване на качеството на живот и намаляване на емисиите на парникови газове, като същевременно има потенциала да създаде до 160 000 „зелени“ работни места в строителния сектор.
