Сред най-важните срещи на евродепутата бяха с президента на РС Македония Стево Пендаровски, премиера Зоран Заев, министъра на външните работи Буяр Османи, вицепремиера Никола Димитров, министър Горан Милевски и лидера на опозиционната партия Християн Мицкоски
Илхан Кючюк, който е постоянен докладчик на ЕП за Северна Македония е на работно посещение в Скопие. Във фокуса на разговорите между двете страни бяха реформите на страната, както и възобновяване на доверието и добросъседските отношения с България.
„Добросъседските отношения са важна част от всяка рамка за преговори, а за изграждането им за бъдещите поколения е необходимо да се възстанови взаимното доверие между страните.”, заяви Кючюк по време на съвместна пресконференция с външния министър Буяр Османи.
По време на изявлението си пред македонските медии Кючюк призова за събаряне на стените между държавите, за да могат гражданите на Република Северна Македония и България да живеят в по-добър свят. Евродепутатът е категоричен, че двустранните въпроси трябва да се решават в двустранен формат, политиците имат отговорността за политически решения, а историята да се остави на историците.
„Присъединяването на Република Северна Македония към ЕС е от стратегически интерес не само за нея, но и за България и затова има нужда от диалог, искрени отношения и връщане към договора от 2017 г.. Постижения като членството в НАТО и ЕС изискват наднационален консенсус и всеки трябва да има своя роля - гражданите трябва да изискват повече от политиците, както и конструктивност от опозицията. Реформите, които са важна част от правителствената програма, трябва да продължат по целия път, тъй като ЕС изисква дълбоки реформи.”, подчерта евродепутатът.
По-рано тази седмица, в телевизионно интервю, Илхан Кючюк заяви, че посещението му в съседката ни е свързано и с написването на предстоящия му доклад за напредъка на РС Македония като кандидат-членка на ЕС, а в ролята си на докладчик неговата позиция е безпристрастна и отразява реалната картина за процесите в държавата. Докладът предстои да бъде гласуван в Комисията по външна политика, а впоследствие и в пленарна зала.
