Отношение на Хюсни Адем по време на ислушване на министъра на околната среда и водите и министъра на Регионалното развитие и благоустройството относно спешни мерки на очаквана криза с питейното водоснабдяване във връзка с ниските количества на валежите и във връзка с прогнози за суши през 2025 година и отдавна констатирани ппоблеми в инфраструктурата и водната услуга.
Уважаема г-жо председател,
Уважаеми колеги народни представители,
Уважаеми г-н Генов, Уважаеми г-н Иванов,
Радвам се, че и двамата министри на министерствата, които имат отговорност за инфраструктурата на водоснабдителната мрежа в държавата са тук, което надявам се означава ангажираност с проблема на безводието в населените места в страната и намиране на адекватни и бързи решения за да може страданита на хората час по скоро спре от липса на вода.
Моят оптимизъм стига дотук, защото картината на български села и градове, чийто жители страдат от години от липса на питейна вода става все по- мрачна. Все повече населени места влизат в спиралата на този проблем независимо дали са постоянно без вода или има частично спиране на водата. Няма официална статистика, защото ако има тя би била срамна страница в живота на българските граждани през 21 век. Според различни данни близо 300 населени места в страната страдат хронично от безводие. На безводие са обречени почти половин милион български граждани. Това, дами и господа е национално бедствие!
Сериозна причина са климатичните проблеми. Но по- сериозната причина е безхаберието на редица правителства в последните години, които бяха постоянно алармирани от народните представители от трибуната на Народното събрание, от кметовете на страдащите от безводие населени места, от гражданите, подложени на своеобразен терор, които не се умориха да протестират и да поставят проблема за решаване.
Липсата на качествена инфраструктура и на поддръжка й водят до недостиг на вода, дори в области и региони, където водните ресурси не са така застрашени. И ако допреди две- три години проблемът с безводието бе характерен за малките населени места, то сега и големи градове и областни центрове вече са потърпевши.
Това е бедствие, което заема все по- големи територии от българската държава и рискува да застраши реално живота и здравето на българските граждани, както и икономиката на България. Защото цели отрасли като туризмът, леката промишленост и земеделието са зависими от водоподаването. Поддръжката на ВиК системата е отчайваща, а голяма част от нея е от азбестоцимент. Азбест, г-да министри! По международните стандарти употребата на азбеста се приравнява на геноцид.
През последните 10 години има пари за инвестиции, но няма добре направени планове, няма политическа воля, с които да се премине към приоритетно решаване на проблема и постигане на качествени резултати.
Проблемът с несправянето с големите загуби от остарялата и неподдържана ВиК система започва да се отчита и в ЕС, защото не е логично да се дават големи средства за изграждане и реконструкция на ВиК системи, а загубите да продължават.
Защото климатичните промени са с необратим знак, а българските граждани, подложени на безводие са на ръба на оцеляването и търпението.
